SHARE

Фалшивите новини влизат в образованието в битка с проводниците на пропагандата. За това се обяви Андреас Шлайхер, председател на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която отговаря за провеждането на тестовете PISA.

Резултатите от международно признатия тест PISA, който се провежда на всеки три години, служат като индикатори и сравнителна база за качеството на световното образование.

Шлайхер счита за задължително присъствието на въпроси, свързани с “глобалните компетенции” – способността на учениците да анализират, различават и отсяват информация, която лежи на реални факти и събития. Специалистът счита, че учениците имат нужда от място, където да обсъждат свободно различни идеи, без да диаболизират противоположното, различното. Организацията ще си постави за цел да предостави методи, с които учениците да могат да работят в сферата на медийния анализ.

Отвъд океана най-предпочитаният канал за получаване на информация е интернет сред възрастовите групи между 18-29 г. и 30-49 г., сочат проучванията на PEW Research.

Поради това образованието по въпроса в САЩ вече е факт – учителите са в класните стаи и говорят за медийните похвати като средство за пропаганда, изкривяване на информация или създаване на такава. В щати като Калифорния са внесени предложения за промени в образованието, които да направят изучаването на т.нар. “медийна култура” задължително.

За американските преподаватели истината е една – единствено образованието може да реши проблема, който размъти водите на миналогодишния вот. Портите са широко отворени – на хората се предоставят възможността и контролът да вземат адекватно решение кого да пропуснат през тях.

“Социалните мрежи създават ефекта на затворената стая, в която собственото ти ехо отскача от стените”, твърди Шлайхер. “Хората общуват само с хора, които мислят като тях. Които подкрепят същите политически възгледи. Това в същността си е антитезата на глобализма.”

Шлайхер посочва като пример за формирането на монокултури методите за търсене на кадри от радикални организации. Примерът му е уместен – зловещите истории за онлайн пипалата на различни групи, които сграбчват тийнейджъри през екраните на социалните мрежи, са много повече от градски легенди.

“Способността за критично мислене, различаване на това, което е истина, от това, което не е; дори концепцията, че не всичко, написано онлайн, е вярно – ние вярваме, че училищата имат какво да сторят по този въпрос”, допълва той.
Следващият тест на PISA ще се проведе през 2018 година. Системата не се влияе от индивидуалните образователни изисквания на всяка държава – тя оценява глобалните цели на образованието, общовалидни за всички нации.

Присъствието на т.нар. fake news и образованието по въпроса е важен индикатор, абсолютно потвърждение на демократичните ценности. Решението не представлява магически лек срещу черните списъци и ловците на кликове, нито на свой ред се превръща във филтър и пазач на определена идеология. То показва и признава съществуването им, но отказва да го дефинира – културата сама ще постави рамките на тази дефиниция. Андреас Шлайхер може да е един от пионерите във въвеждането на подобни методи, но със сигурност това е едва началото.

Автор: Йоанна Маринова

*Заглавната снимка е от сайта за борба с фалшивите новини „Жълт байрак„.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.