SHARE

Медиите в Русия никога не са били особено свободни. Според класацията на “Репортери без граници” Русия е на 148-о място по свобода на пресата от 180 държави за 2016 г. Според друг международен наблюдател, Freedom House, страната е на 180-о място от 202 държави.

Путин е на върха в руската политика вече от 17 години. На 9 август 1999 г. той става министър-председател и няма и година по-късно президент на страната. Още през първата година на неговото президентство – 2000 г. – руските служби нахлуват в офисите на един от основните телевизионни канали – НТВ – и арестуват собственика на медията Владимир Гусинский за измама. Скоро обаче обвиненията падат, а Гусинский се съгласява да продаде медийната си империя, която днес е собственост на “Газпром – Медия холдинг”, структура на едноименна енергийна компания, която е контролирана от държавата.

Шестнайсет години по-късно нещата не са се променили особено. В началото на октомври 2016 г. на друга руска телевизия – РБК, бе заведено дело от държавния петролен гигант “Роснефт” за нанесени щети в размер на над 3,1 млрд. рубли (44 млн. евро). Отново имаме медиен магнат, изпаднал в немилост, и отново, навярно, историята ще завърши с изкупуването на медията.

По време на царуването на Путин са се случвали и други неща. На медии са били отказвани лицензи, забранявало се е рекламирането по кабелни телевизии. През 2014 г. заради неудобни въпроси всички големи доставчици премахват от пакетите си телевизия  “Дождь”, а парламентът забранява чуждестранната собственост в медии да надвишава 20%.

Но всичко това е в категорията на “мирната разправа”. В Русия има и друг начин за усмиряване на пресата.

Колко журналисти са убити в Русия? Според Международната федерация на журналистите от 1990 до 2015 г. в Русия са убити 109 журналисти. Единствено в Ирак, Филипините, Мексико и Пакистан са били повече убитите заради тяхната дейност (поръчково убийство, бомбени атентати, кръстосан огън при военен конфликт и т.н.). В колко от тях е замесен Кремъл е трудно да се каже.

В края на миналата година обаче, по време на президентската кампания в САЩ, възниква въпросът за това Путин убивал ли е журналисти. След като републиканският кандидат Доналд Тръмп започна да флиртува с руския президент, медиите почват да му задават въпроса “Нали осъждате факта, че Владимир Путин убива журналисти и политически опоненти?”.

В типичен за Тръмп стил той веднъж отговаря с “О, да напълно”, а след няколко дни си променя позицията. “Човек е невинен до доказване на противното, поне в нашата страна. Не е доказано, че той е убивал журналисти.”

Това дава повод на американската агенция за проверка на факти (fact checker) Politifact да намери точната бройка на журналистите, убити по време на режима на Путин – те изпозват няколко статистики и изключват от бройката загиналите по време на война, бомбен атентат и т.н.

Така те стигат до извода, че откакто Путин е президент – 2000 г., – в Русия са били умишлено убити 34 журналисти и за още четирима има съмнения.

За същия период (2000-2016 г) само двама журналисти са били убити в Китай и трима в САЩ (двама от които биват застреляни, докато взимат на живо интервю в щата Вирджиния през 2015 г.).

От 34-те убийства в Русия много се предполага, че са извършени от военни офицери, руските служби или партизански групи.  Повечето от тях остават неразкрити, предава Politifact.

За последните 15 години само един случай е бил напълно разкрит. През 2011 г. двама ултранационалисти са осъдени за убийството на Анастасия Бабурова от “Новая газета” заради нейните материали за възхода на неонацизма и престъпленията, извършени на расистка основа в Москва.

Убийството на друг репортер на “Новая газета” завършва с посредствен успех. През 2000 г. Игор Домников е убит в апартамента си, след като отразява корупционен скандал в правителството. Срещу двамата заподозрени за убийството му започва наказателно преследване, но изтична давността на делото, преди да получат осъдителна присъда.

Трети покушен журналист е Анна Политковская, известна с критиките си към Путин и материалите ѝ за нарушаването на човешките права. На 7 октомври Политковская е застреляна в апартамента си, след като на няколко пъти се спасява от покушения срещу живота ѝ. За убийството ѝ са наети петима наемници, които са осъдени като преки извършители на седем години лишаване от свобода. Но поръчителят на убийството остава в неизвествост.

Не може да се потвърди дали в което и да било от 34-те убийства на журналисти е замесен Путин. Харли Балзер, съветник на американското правителство и професор в университета “Джорджтаун” по Източна Европа и Русия, заявява пред Politifact, че не е нужно Путин да е поръчвал убийствата.

“Знаем от книгата на Карен Дауиша [„Путиновата клептокрация„], че като зам.-кмет на Санкт Петербург той никога не е искал подкуп. Не му е трябвало да го прави”, казва Балзер. “Той е управлявал общинския бюджет за извънредни ситуации, в който са се вливали 25% от сумата по всеки сключен от общината договор – пръстови отпечатъци няма.”

Достатъчно е убийствата да са изглеждали желани от Путин и в машината на Кремъл ще намери кой да ги поръча. Порочна е системата в Русия, която, сред многото ѝ други грехове, позволява да убиваш журналисти и потъпкваш свободата на словото и това да ти се размине. Безнаказаността ражда своите чудовища.

SHARE