Актуализация: Новината за убийството на Аркадий Бабченко бе съобщена на 29 май 2018 г. На следващия ден стана ясно, че Бабченко е оцелял след като наистина срещу него е бил готвен атентат от руските служби. За да разкрият организаторите от украинските служби са искали да изценират факта, че атентатът е бил успешен, за да заловят организатора – което се случва на 30 май когато бе оповестено, че и критикът на Кремъл е жив. Подробности.
Аркадий Бабченко, журналист и остър критик на руската инвазия в Източна Украйна, бе застрелян в гърба и почина вчера вечерта в Киев, Украйна.
Бабченко критикуваше Москва, като казваше, че Кремъл води война на агресия в региона. През 2017 той напуска страната и се мести в Киев, след като получава заплахи за живота си. В Украйна продължава да работи в телевизията ATR.
Според данни на полицията, цитирани от Meduza, съпругата на Бабченко е била в банята, когато е чула няколко изстрела, като, излизайки, е заварила съпруга си на земята, потънал в кръв. Той е починал в линейката на път за болницата.
В Киеве убит Российский журналист Аркадий Бабченко. Неизвестные стреляли ему в спину в квартире, Бабченко умер от полученных ранений по дороге в больницу. С подробностями от дома журналиста из украинской столицы наш корреспондент Святослав Хоменко.
Публикувахте от Русская служба Би-би-си – BBC Russian в 29 май 2018 г.
Бабченко е участвал и в двете чеченски войни, а след като напуска армията през 2000 година, започва да работи като кореспондент за „Московски комсомолец“, като по-късно работи и с „Новая газета“. Той е основател на проекта „Журналисти без посредници“, като е написал няколко книги за опита си при военните и е печелил множество литературни и журналистически награди. Той работи и по репортажи за конфликта в Украйна, както и за смъртта на украинско-беларуския журналист Павел Шеремет, който бе взривен с кола бомба в центъра на Киев през 2016 г.
„Докато Путин е на власт, винаги ще има война“, заявява Бабченко в интервю преди осем дни. „За мен руският свят означава война. Където и руският свят да се намеси, започва войната. Чечения, Грузия и сега и Украйна, винаги става въпроси за танкове, постоянно. Перманентна война.”
„Имам чувството, че в тази страна формата на управление нищо не променя. Може да бъдат татарските монголи, царизмът, болшевизмът, путинизмът днес.”
След като му е показан клип на Филип Киркоров, който подкрепя Путин като президент за една прекрасна Русия без насилие, Бабченко отговаря:
„Защо изобщо ги допускате тук? За какво ви трябват тези пропагандисти тук? Певците, които пеят „Крим е наш“, тези културни дейци, които целуват з**ника и властта на Путин? Мисля, че досега трябваше да сме разбрали – вече говорихме за хибридната война на форума. В момента считам, че тази пропаганда е един от най-ефективните инструменти на хибридната война. Онзи ден прочетох в интернет анекдот, че ако Гьобелс работеше в руската телевизия, той щеше да сервира кафето. Защото даже в нацистка Германия не го е имало това, даже в СССР не го е имало. Смятам, че тези методи се използват за пръв път в историята на човечеството. Помня, че през 2014 г. бях в Русия и помня, че цялата страна беше откачила след окупирането на Крим. Изучавали сме събитията от 1939, властта на фашистите и си спомням, че си мислех как може цяла държава да загуби ума си? Как може една цяла страна да стигне до извода, че няма проблем да се изгарят хора в пещи и след това да си наторяваш градината с тях? И го видях по телевизията. Хората просто са заслепени, един воал пада пред очите им и човекът се държи като дрогиран. Няма смисъл да говориш с него. […] Смятам, че целият свят трябва да проумее това и да престане да общува с тях [пропагандистите].“
„Никой не може да възпита русофобите по-добре от Русия, нали така? Онези, които я мразят.“ В интервюто Бабченко разказва за това как е стигнал до извода, че двете чеченски войни – в които е участвал на 18- и 23-годишна възраст, са били престъпление.
„После се случи Грузия. Възможно е да направиш грешка веднъж или дори два пъти, но после правиш същата грешка трети път. И разбираш, че това не е грешка, а система. Върнах се от Грузия като категоричен опозиционер. А след нападението над Украйна дори не се свързвам с тази държава, нищо не ме свързва с нея вече.”
Бабченко казва в едно от последните си интервюта, че е обявен за „национален предател“ от страна на Русия и е благодарен за това.
Иля Яшин, един от водещите руски опозиционери, написа в Туитър: „Аркадий Бабченко е убит в Киев. Какъв ужас“. Адвокатът на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални – Любов Собол, също заяви, че не може да повярва на ужаса, който отново се разиграва пред очите на опозицията.
Демократичната държава се характеризира на първо и най-важно място със свободата на изразяването, което е фундаментално човешко право. Премиерът Бойко Борисов – държавен глава начело на държава, която председателства Съвета на ЕС, е на посещение при Владимир Владимирович Путин.
Премиерът Борисов е критикуван от своите васали, че толерира свободата на словото в България. Премиерът Борисов няма проблем да отговаря нагло на журналисти – които са балансът между държавата и нейния истински господар обществото – че не дължи обяснение никому. Премиерът Борисов заяви, че падението на България в класацията за свободата на медиите за последните 10 години си е техен проблем, а не на държавата.
За репресията, за изнудването, за олигарсите собственици, за непозволените теми и интервютата – политически монолози, Борисов не казва нищо. За празните столчета – също. „България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии„, казва се в съвместна декларация в рамките на „Репортери без граници“.
Поведението на Борисов се случва във време, в което защитата на журналистите се превръща в основен приоритет на Европа, с подкрепата на Европейската комисия и генералния секретар на ООН.
Практиката на Русия да се справя с опозицията, за изчезващите опозиционери, за репресираните такива, подмяната на дискусиите, пропагандата – същите тактики ползваме и в България. След мащабна проправителствена очерняща кампания и цензура в медиите в началото на годината, стана ясно от решение на ВАС, както и ЮНЕСКО, че протестиращите са били прави за казуса „Пирин“. И това е само капка в морето от отходни води, в което се е превърнало публичното пространство у нас.
Борисов иска да бъде мост между Европа и Русия? Страхотно. Дотук той е мост между парите на европейския данъкоплатец и руските икономически интереси, за които те се харчат. Преди дни френският президент Еманюел Макрон заяви, че Русия е част от Европа, която е неделима и принадлежи към Европа. Затвърждаване на ценности като свобода на словото, справедливост и върховенство на правото са истинският мост между Русия и Европа, който трябва да се гради.
Лакмусът за това къде стои България ще бъде доблестта на Борисов да говори за случилото се с Бабченко – журналист, ключов за Източна Европа и оценен на световно ниво – убит в навечерието на посещението на българския премиер при Путин. След този тест бъдещето ще се оцвети в синьо или червено. Символично, метафорично и достатъчно красноречиво.
