Наддаването е напрегнато и върви толкова бързо, че на човек му е трудно да следи случващото се. Анонимен кандидат предлага 1 милион британски паунда на „Сотбис“ за творбата „Момичето с балона“. Тя изобразява момиче, което протяга ръка към балон с форма на сърце, и днес е една от най-разпознаваемите творби на анонимния артист. Оценена на 300 хил. паунда, тя се продава за малко над милион.
Това се случва секунди преди „Момичето с балона“ да бъде нарязана на парчета пред очите на изумените наддаващи. Успоредно със сигнала за края на търга се чува аларма, а картината се плъзга надолу и изпада от рамката на тънки ленти.
Самият артист публикува видео в личния си профил в Инстаграм, в което показва монтирането на механизма в рамката, „в случай, че катрината някога бъде продадена на търг“.
„Момент на артистичен тероризъм“, нарече случилото се британският „Гардиън“. „Най-сетне един творец се подигра с една система, която свежда изкуството до вещ. Случилото се в „Сотбис“ е най-добрия пърформънс на Банкси. Той каза нещо, което трябва да бъде чуто: изкуството се задушава до смърт от парите. Пазарът превръща въображението в инвестиция, а протестът – в декор за къщата на някой олигарх. Единственият истински бунт, който остава, е произведенията на изкуството да се самоунищожават в момента, в който се продадат“, считат някои.
Случилото се с „Момичето с балона“ е сравнено с „Фонтан“ на Марсел Дюшан – преди сто години порцеланов уринал е изпратен за изложба в Ню Йорк. Дюшан нарича писоара фонтан в символичен жест към „културната“ общност, характерен за дадаизма, от който Дюшан е част. Дадаистите мразят европейската култура на изящно изкуство и голямата мелачка за млади таланти, която тя представлява. Тази антиарт традиция продължава оттогава насам, но иронията е, че дори дадаизмът днес е част от мейнстрийм културата и модерното изуство. Да бъдеш дисидент вече не е протестен акт, защото е гаранция, че някой „анализатор“ ще тълкува това като опит за ПР. Както се случи и с Банкси между другото.
Това не е първият подобен проект на Банкси, макар че със сигурност ще остане в историята като един от най-ноторните и иронични актове на анонимния британец. Преди почти десетилетие, през 2010 г., той отново заля артистичната общност с доза ирония чрез историята на френския имигрант в Лос Анджелис Тиери Гета, който бързо се превръща в артистична сензация, заигравайки се с вече съществуващи творби на изкуството – достатъчно, че да се считат за нови такива. Филмът Exit Through the Gift Shop: A Banksy Film си заслужава гледането, ако не сте попадали на него досега. Години по-късно критици и зрители продължават да спорят дали той е истина или лъжа, но единодушното мнение на публиката е, че той е създаден като подигравка с комерсиализирането на изкуството и произвеждането на творци на пазарен принцип. Както и консумирането на изкуството на принципа на бързото хранене. Споровете за неговата автентичност придават на проекта още по-силни сатирични краски.
Eдно е сигурно: Банкси ще продължава да ни изненадва. И да дава надежда, че в един свят, в който изкуството е превърнато в продукт за масово потребление или обратното – в претенциозен деликатес, който малцина си въобразяват, че могат да консумират; в една такава вселена съществува острата ирония на Банкси и неговото силно заредено изкуство, което не се страхува да осмива, да критикува, да се бунтува.
А всъщност това е смисълът.
