SHARE

В една демократично развила се, прогресивна страна като Турция не би трябвало да се случват такива неща, казват всички. Президентът не би трябвало да затваря масово журналисти, университетски професори, съдии, опозиционери. Не би трябвало да назначава зет си за финансов министър, нито личния си лекар за министър на здравеопазването.

В една демократично развила се, доскоро прогресивна страна като Турция президентът не би трябвало да провежда референдуми, изпълнени с измами и репресии; нито да налага медийна цензура. Животите на хиляди бежанци не биха се използвали за разменна монета в пререканията с една Европа, срещу чиито ценности роптаем и потъпкваме.

Всичко това обаче се случи в рамките на няколко години. И това е Турция на Реджеп Таийп Ердоган днес, малко след като той встъпи в първия си мандат с огромни правомощия на власт и консолидира властта си за, както предполагат някои експерти, десетилетие напред.

Успоредно с разкритията за новото ултралоялистко правителство на Ердоган инвеститорите се отдръпнаха от Турция още повече, докато Берат Албайрак, зетят на президента, заяви, че падащата турска лира е вследствие на „чужда операция, идваща отвън“ и цели да свали правителството на тъст му. Преди това Албайрак беше енергиен министър.

От началото на 2018 г. лирата е загубила 17% от стойността си спрямо долара. Дългът на Турция достига притеснителни размери, а цената на жилищата и бизнеса расте, като много турци предпочитат да търгуват в чужда валута. И ако някой се сети за контрааргумента за растежа на страната, то задължително трябва да припомним частните и публичните заеми, които го захранват.

Това не е всичко – инфраструктурните проекти, като например третото летище на Истанбул, се строи от компании, близки до Ердоган. Правителството субсидира инфраструктурни проекти като това летище и канал, свързващ Мраморно и Черно море на стойност 13 милиарда долара. „Ню Йорк Таймс“ посочва, че множество бизнеси вземат заеми в чужда валута, което означава, че дългът им нараства с падането на стойността на лирата.

„В момента големи турски компании се опитват да убедят банките и други кредитори да удължат помощите, което вероятно вещае вълна от банкрути, които могат да донесат огромни загуби на финансовите институции и данъкоплатците. В края на април компании в частния сектор в Турция са натрупали повече от 245 милиарда долара външен дълг, или почти една трета от размерите на икономиката на страната„, пише журналистът Питър Гудман от Турция.

Според експертите Турция може да е следващата разпаднала се държава, която има всички налични предпоставки за провал.

Разбира се, „Ердоган твърди, че инфлацията е в резултат на високи лихви, което напомня на това да твърдиш, че химиотерапията причинява рак„, заключват от изданието. Това е само част от политиката за отклоняване на вниманието от реалния проблем.

А реалният проблем е, че държавите, в които властва едноличен диктатор, който назначава роднините си на удобни постове, мачка демокрацията и затрива разделението на властите, обикновено се сриват и преживяват десетки години в кризи. 

А кризите отдавна са налице. Доклад на ООН посочи през 2017 г., че в Турция са опустошени цели региони и избити хиляди. След победа с изключително противоречиви 51.35% на референдум за разширяване на правомощията на президента миналата година стана ясно, че Турция е разделена на две… и че Турция стигна до официална еднолична политическа система, както писа тогава изследователят Димитър Бечев. Докато всичко това се случваше, хиляди опозиционери бяха, са и ще продължават да бъдат арестувани без обвинения, затваряни без доказателства и осъждани без справедлив процес просто защото са неудобни. За адекватно медийно отразяване на случващото се вече почти не може да се говори. Достъпът до информация в интернет също пострада. 

Да, съпротива има – веднага след изборите станахме свидетели на марша  #Adalet, а преди изборите през юни т.г. кандидатът на Републиканската народна партия Мухарем Индже събра милиони на митингите си в големите градове – 17 от които гласуваха срещу даването на по-голяма власт на Ердоган. И макар и предаността на Турция към НАТО да е мъгливо понятие, то страната все още не е посмяла да се отрече публично от съюза. Въпреки че, както подчертават специалисти, антиамериканските настроения в страната се подклаждат усилено, а Ердоган вижда съюза като инструмент за постигане на собствените си цели в региона.

Но тази съпротива е закъсняла. Защото Ердоган драпа към този черен връх от години. Зависимостта на ЕС и Турция една от друга ще бъде все по-недостатъчен аргумент за оправдаване на жестоките злоупотреби с човешките права, диктатурата, медийната цензура и авторитарните мераци на Ердоган. За незаконното изземане на независими медийни компании от страна на турското правителство е заведено дело за над пет милиарда щатски долара.

Вътрешните конфликти на Турция са като отворена рана, която ще забира, тъй като не се лекува. Миризмата ще се усеща и навън. Докато Ердоган продължава да държи юздите на властта, да строи своите скъпи палати и да връща страната към Османската империя, гнойта ще се трупа. А понеже мухите са привлечени от разложение, лица като Виктор Орбан и Румен Радев ще го легитимират, маскирайки това като дипломация, докато други като Бойко Борисов упорито няма да осъждат зверствата срещу опозицията, които се случват там.

И така стигаме и до заключението – какво означава за България поредният пример за това до какво води диктатурата?

„Да ни светне лампичката“, както се казва. Николай Слатински написа: две империи се стремят да владеят България, едната от които е Турция. А всички български „ердоганчета“ и „путинчета“ се стремят упорито към абсолютна власт – ликвидация на свободните медии, разпространяване на пропаганда в разрез с българските и европейските ценности, сеене на разделения, маскирано като патриотизъм и национализъм и тотално потъпкване на правосъдието.

Да ни светне, че всички диктатури са еднакви. Те се раждат по еднакъв начин, преживяват и завършват по еднакъв начин, макар и често да забравят и повтарят грешките.

И понякога съпротивата идва прекалено късно.

Снимка: ABC 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )