Куентин Тарантино не се нуждае от представяне и нито една от личностите в рубрика ни „Три въпроса към изключителните“ няма нужна от представяне. Те са икони, пионери, гурута, гении.
Г-н Тарантино, съдейки по филмите ви, няма как да не попитам: обсебен ли сте от женски крака?
Не се срамувам от това. Ако се замислите за режисьорите, които са били луди по крака, ще се сетите за Алфред Хичкок, Бунюел, Самюел Фулър – това е доста добра компания. И предполагам, че са били добри режисьори, защото са знаели накъде да насочат камерата. Но мисля, че краката и задниците получават горе-долу равен дял време във филмите ми.
Както и насилието.
Просто разказвам своите истории и правя моето нещо. Харесва ми да се раздам вътре в жанра и да влизам в поджанрове. Жанровете, с които съм работил, притежават сензационен, жесток характер – независимо дали говорим за криминални филми, кунг-фу филми, филми за самураи, slasher филми, филми с гонки – така че те естествено влизат в калъпа на този характер. Що се отнася до вълнуващото кино, тези жанрове са естествени да спират дъха, агресивно кино. Това ми харесва. Но в случая на Джаки Браун не е насилие – всичко опира до характер.
Каква е тайната за това да правите толкова богати образи?
Това по никакъв начин не е пренебрежителен отговор, но: Аз съм писател. Това е, което правя. Работата на писателя не е просто да описва себе си, но да гледа останалата част на човечеството и да я изследва – начинът, по който говорят другите, фразите, които използват. И главата ми попива всичко. Слушам всички какво говорят, следя за малките особености в поведението, казват шеги и ги запомням. Разказват ми интересна история от живота им и я запомням.
И ако не я запомните?
Тогава навярно не си е струвала.
Въпросът е, че иначе си отлежава тук. И дали след шест месеца или 15 години, когато започна да пиша новите ми герои, химикалката ми е като антена. Започва да приема онази информация и изведнъж тези персонажи стават малко или много завършени. Не им пиша диалога, оставям ги да си говорят сами.
Цялото интервю на английски може да прочетете в онлайн изданието The Talks, от което преведохме три въпроса с тяхно разрешение.
