Антъни Хопкинс не се нуждае от представяне и нито една от личностите в новата ни рубрика „Три въпроса към изключителните“ няма да има нужна от представяне. Те са икони, пионери, гурута, гении.
Мислите ли, че актьорите и режисьорите имат по-богат вътрешен живот? Хората често казват, че актьорите са по-емоционални, по-чувствителни.
Винаги изпитвам недоверие към думата “изкуство”, що се отнася до актьорството. Винаги съм харесвал качествата си на прост, семпъл актьор, който не вярва в превъзнасянето на актьорството, така че съм малко по-циничен.
Но предполагам, че е креативен процес; актьорството е креативен процес, както и режисурата и музиката. Мисля, че творците – и смятам себе си за такъв, но това не значи, че трябва да си актьор, музикант или художник, – но мисля, че ако имаш креативна професия или бизнес, трябва да притежаваш изострено светоусещане. Само че това не те прави специален.
Но много актьори със сигурност се държат така, все едно че са специални.
С това трябва да се внимава, защото, когато започнеш да вярваш, че имаш някакво право, защото си специален човек и дишаш специален въздух, тогава си попаднал в беда. Това е пътят към лудостта. И много от хората в студиата са такива. Те вярват, че са специални. Вярвам, че актьорите са благословени или може би прокълнати, с малко по-голяма емоционалност, която трябва да се използва. Това е всичко. Не означава, че те поставя по-високо или те прави по-добър от някого, просто означава, че така работи умът ти.
Изглеждате в хармония със себе си…
Искаше ми се да знех това, което знам днес, когато бях млад:, да се бях чувствал така, както се чувствам сега – един вид в мир със себе си. Защото, когато си по-млад, си много по-емоционален, всичко е много по-важно; и се обръщаш назад и си казваш: “За какво беше всичко това?”
Нищо не е от значение, просто живей живота си, защото сме тук за много кратко.
Цялото интервю на английски може да прочетете в онлайн изданието The Talks, от което преведохме три въпроса с тяхно разрешение.
Снимка: David Buchan/Variety/Rex
