Майкъл Макфол е бивш посланик на САЩ в Москва (2012 – 2014), когато той и американската дипломатическа мисия стават обект на множество провокации и заплахи в Русия. На срещата между Тръмп и Путин в Хелзинки руският президент дори поиска Макфол да бъде изпратен на разпит в Русия наред с други личности, които Кремъл смята за врагове на режима като инициатора на закона „Магнитски“ Бил Браудър. Тръмп първоначално определи идеята за страхотна, но посрещна остра реакция от Вашингтон.
За Washington Post Макфол коментира изненадващото решение на президента Тръмп да се оттегли от Договорa за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF) с Русия. Решение, което съвпада и с позицията на Путин за договора от 2007 г.
Атаката по международни договори и съглашения на президента Тръмп взе нова жертва: Договорa за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF). Споразумение от Студената война, което елиминира разполагането на всички ядрени и конвенционални наземни ракети (и изстрелващи устройства) с обсег от 500 до 5500 километра.
Когато договорът бе подписан от президента Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов през 1987 г., той бе приветстван като едно от най-големите постижения в оръжейния контрол, защото премахна цял клас оръжия от континент, разкъсан от войни през същия този век. За всички – американци, руснаци, европейци – това бе добре.
Тръмп и съветникът му по национална сигурност Джон Болтън – двигател на настоящата външна политика – решиха, че Рейгън, Горбачов и европейските лидери са греши ли, когато са искали да намалят разположението на оръжия, включително ядрени ракети в Европа. Наместо това Тръмп иска да възобнови оръжейната надпревара с Русия.
Като допълнителен довод за излизане от INF администрацията на президента посочи и китайските наземни ракети. Или с други думи, сега се впускаме в оръжейна надпревара както с Русия, така и с Китай.
Наистина Русия нарушава INF, като произвежда нови крилати ракети. И трябва да се направи нещо, за бъде спряно поведението на Владимир Путин. И да, Китай също трябва да бъде усмирен в Азия. Но решението на Тръмп да се изтегли от INF сега прави малко, за да постигне тези цели на американската национална сигурност и много повече, за да ги подкопае.
По този начин в Европа изглеждаме като разрушителя и губим дипломатическата битка. Европейските лидери трябваше да окажат по-голям натиск на Путин да се придържа към договора. Но сега соченето с пръст ще бъде отправено към нас, а не към Москва. Това идва на Путин даром.
А и сега какво? Може би се чертаят тайни планове за подсилване на европейската възпирателна мощ без INF. Публично обаче администрацията на Тръмп не е представила никаква визия за това какво ще прави, свободна от INF да разположи повече ракети със среден обсег на действие в Европа. Кои ракети? Кои ракетни площадки? И най-вече къде ще бъдат разположени?
Със сигурност днес Вашингтон има много повече опции от Рейгън, който бе приканван да разположи наземни крилати ракети и „Пършинг II“ в Европа през 80-те. Но дори Полша и Естония да позволят разполгането на американски ракети, това ще създаде огромен политически конфликт в НАТО. Втори дар за Путин.
Също не трябва да се забравя защо тези оръжия всяваха такъв страх навремето. В сравнение с междуконтиненталните балистични ракети (ICBM) при тези времето за реакция на Москва и Вашингтон при атака – реална или не – е само 10 минути. Това е дестабилизиращо.
И на последно място, Съединените щати и европейските ни съюзници вече имат огромни мощности за противодействие срещу Русия, включително ядрени оръжия, както и въздушни и морски конвенционални ракети. Също така можем да възпрем и противодействаме на Русия, като увеличим въздушните и морските ракети в региона, без да е нужно да разполагаме ракети с такъв обсег на земя.
В Азия, Съединените щати и съюзниците ѝ имат много други средства да противодействат на Китай без нуждата от разполагане на наземни ракети със среден обсег.
Едно от брилянтните попадения на американските преговарящи при INF е, че те са изключили въздушните и морските ракети и изстрелващи устройства от договора – победа, която играе в полза на силните страни на САЩ.
И ние все още се ползваме от тези предимства в Азия. Ако ни трябваха повече ракети, за да възпрем Китай, можехме да разположим такива по въздух и вода, без да нарушаваме INF. А съюзниците ни щяха да могат да разполагат и наземни такива ако решат.
Но всъщност искат ли? Има ли съюзник на САЩ, който е привестствал решението на Тръмп да се оттегли от договора? Все още не.
Би било добре ако администрацията на Тръмп първо проучи междусъюзническите дрязги, когато Рейгън разполага наземни крилати ракети и „Пършинг II“, преди да се впуска в подобна драма с азиатските ни съюзници. Също така разполагане на подобни ракети в Гуам ще бъде далеч по-уязвим, отколкото използването на кораби и подводници.
Наместо да натискаме газта на оръжейна надпревара с Китай, би било по-добре да участваме в преговори за нов режим за контрол на оръжията в Азия или света.
Оптимистите се надяват, че изтеглянето на Тръмп е тактика за преговори – ход, който да върне руснаците на масата за преговори. Надявам се да са прави, но се страхувам, че не са. Едва ли Путин ще се поддаде на заплахи, за да преговаря, след като новите отношения ползват руските политически и военни интереси.
Какво следва за разрушителното дуо Тръмп/Болтън: New START. Болтън никога не е подкрепял този договор. Ако и от него се изтегли, се гответе да изхарчим стотици милиарди за повече ядрени оръжия с малко стратегическа полза (и сега може да взривим целия свят с 1550-те ядрени оръжия, които ни позволява New START) и други десетки милиарди долари за разузнавателни операции, с които да разберем плановете на Русия, които понастоящем могат да бъдат следени чрез процедурите по верификация и проверка в New START.
Ядрената надпревара по време на Студената война не направи Съединените щати по-сигурно място. Това няма да стане и при нова оръжейна надпревара с Русия и Китай.
