Тръмп и България: Атаките срещу свободните медии вредят на демокрацията

SHARE

От Джеймс Пардю* за The Hill

Бойко Борисов, министър-председател на България, държава, дълбоко засегната от широко разпространената корупция, трябва да посети президента Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник. Липсата на свобода на пресата в България вероятно не е в дневния ред на техните разговори.

Българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия. Борисов е на власт почти непрекъснато в България от десет години и няма сериозна политическа опозиция. Междувременно, за Русия, която продължава да разглежда Балканите като регион на стратегическа конкуренция със Запада, се предполага, че косвено финансира политически партии в цяла Европа.

Липсата на свободни и независими медии в България днес е още едно обстоятелство, което подкопава демокрацията в този член на НАТО и Европейския съюз.

Тръмп, американският домакин на Борисов, често се нахвърля срещу легитимната американска преса. Когато прави това, президентът следва модела, използван от няколко настоящи и бивши чуждестранни лидери – като Борисов – да задушат истината и отчетността на правителството в съответните държави.

Най-агресивният подход е този на Владимир Путин в Русия, за когото се твърди, че използва убийства, сплашвания и законови наказания, за да задуши политическата опозиция и пресата.

Някои правителствени лидери в Европа – България и Унгария идват на ум – използват или дават възможност за използване на по-фина комбинация от мерки за манипулиране и сплашване на пресата. Най-добре съм запознат със ситуацията в България, където служех като посланик на САЩ. България днес предоставя примери как правителствата и специалните интереси използват редица действия, за да приведат медиите в подчинение.

Консолидирането на медийната собственост в почти пълен монопол, контролиран от малка група български олигарси, е една от техниките. През 2002 г. националната преса в България, притежавана до голяма степен от международни медийни компании, беше сравнително независима и дори донякъде агресивна при отразяването на правителствените пропуски. Днес независимите международни медийни групи ги няма, заменени в повечето новинарски сектори от местни олигарси и „бизнесмени“, които използват медиите, за да влияят на правителството и съдебната система.

Един човек – Делян Пеевски, член на българския парламент – е важната клечка на частните български медии днес. Твърди се, че държи 80 процента от пазара, включително голям дял от разпространението на печатни медии в страната. Финансирането на местния контрол върху медиите в България е в най-добрия случай потайно, но Пеевски и шепа други олигарси може да се окаже, че притежават или контролират почти всеки основен „частен“ всекидневник и телевизия в България.

Пеевски и неговите сътрудници използват своите издания в подкрепа на съществуващата структура на политическата власт, която пък ги защитава. Техните медийни издания дискредитират независими журналисти, политически противници, бизнес конкуренти и атакуват неправителствени организации и активисти, които изискват върховенство на закона, свобода на печата и защитават правата на човека.

Тъй като информационните медии в България често страдат от  недофинансиране, българското правителство, включително това на сегашния премиер Борисов, използва финансирането от ЕС и други финансови източници като средство за създаване на зависимост на публичните медии по отношение на приходите от правителството.

Сплашването на българските журналисти е често срещано. По принцип, отделните журналисти се самоцензурират, защото знаят, че разследващата журналистика, водеща до излагане на престъпност и корупция, може да доведе до уволнението им от работа, изправяне пред съдебни обвинения в предубеден съд или станат обект на физическо насилие.

Някои забележително смели български журналисти поеха риска да съобщават истината за корупцията в държавата и големите престъпления, но няколко от тези честни национални и местни журналисти бяха заплашени и нападнати.

Резултатът от потушаването на независимата преса в България изкриви медийния сектор, разруши доверието на обществеността в пресата и създаде национална политическа среда с незабележима отчетност на държавата или наказателна отговорност за виновните, не остави и сериозна опозиция, способна да се противопостави на това правителство.

Залезът на свободата на печата в България е добре документиран от „Репортери без граници“, Европейския център за свобода на печата и медиите и други медийни наблюдатели. Но сериозният международен или вътрешен политически натиск върху българското правителство за подобряване на свободата на печата не успя да подобри ситуацията.

Когато Доналд Тръмп използва силата на своята президентска платформа, за да атакува и унижава професионалната, независима преса заради това, че поставя под въпрос правителствените решения и разкрива истината за корупцията и провалите на неговото хаотично управление, той по същество се включва в тактики за сплашване на пресата, подобни на някои от използваните в България и Русия. По същия начин, когато главният прокурор на САЩ стане политически оперативник, който защитава президента от правна опасност, върховенството на закона в САЩ е изложено на опасност. Когато висшите членове на Конгреса и националните телевизионни мрежи стават безспорни защитници на президента и насърчават теориите на конспирацията за сметка на търсенето на факти, общественият интерес към истината не се обслужва.

България, заедно с няколко други държави, които се стремят към пълна демокрация, са примери за това, което може да се случи, когато успешните програми за компрометиране на независима и активна преса. Свободата на печата в САЩ тепърва ще трябва да намалява до това ниво, но не благодарение на Доналд Дж. Тръмп, който изглежда би предпочел един по-български модел.

* Джеймс У. Пардю е бивш американски посланик в България и кадрови офицер във военното разузнаване. Той е работил като заместник помощник-генерален секретар на НАТО и е автор на „Миротворците: американското лидерство и краят на геноцида на Балканите“.

SHARE