SHARE

Иля Яшин е един от водещите руски опозиционери. Роден през 1983 г. в Москва, въпреки че още е млад, е сред основателите на опозиционното движение „Солидарност” наред с покойния Борис Немцов и Гари Каспаров. Политолог по образование, Яшин е бивш сподвижник на една от първите опозиционни партии „Яблоко”. 

Яшин, както Навални, често е гласът на „другата Русия“ пред света. Сега той коментира провелата се „административна операция по преназначаване“ на Владимир Путин:
Дайте да поговорим за гласуването. Ето няколко мисли, които исках да споделя.

  1. Резултатът от тези „избори“ изобщо не оказва влияние на живота ни. Това бе една формална процедура и самият Путин се отнесе така към нея. Той пренебрегна дебатите, не проведе срещи с избиратели и през по-голямата част от кампанията просто си мълча.

По точно е не избори, а да го наречем административна операция по преназначаване. С тези проценти Путин не може никого да излъже: той е слаб политик, който се страхува от конкуренция. Допускането на Навални щеше да даде на кампанията истинска драма, а изходът ѝ щеше да има повече легитимност. Но за целта на Путин щеше да му се наложи да се отнесе към изборите сериозно. Оказа се, че не е готов за това.

2. Властта на тези „избори“ реши, че единствената ѝ задача е: да покачи избирателната активност. Това бе отговор на призива на Навални за бойкот на изборите.

Страхувайки се от пряка конкуренция, Кремъл предпочете това задочно съперничество: Вие, младежи, убеждавайте хората по улиците да не ходят на избори, а ние ще изюркаме тълпите и ще си покажем мощта.

Всъщност това как хората трябваше да бъдат карани да гласуват премахна всички илюзии. Ако изборите бяха истински, няма смисъл да караш хората да участват в тях. Когато има истинска алтернатива и конкуренция, когато изходът е непредсказуем – хората отиват без допълнителна мотивация, без камшици и сладки, без раздаване на сандвичи и заплахи от уволнение.

3. Но властта не може да изпълни целите си честно. Внимателно гледах отчетите на наблюдателите и цял ден не мога да се измъкна от чувството на déjà-vu: като че пак се върнахме към декември 2011 г. Купища видеа с фалшификации, превоз на избиратели и прочее машинации. Мошениците нищо не ги стеснява: пачките с бюлетини се пъхат в урните пред официалните камери на ЦИК на живо в ефир. Изключително грозна работа, показваща деградацията на изборната система.

4. В същото време няма кой да оспори резултата.

Администрацията ни така подбра „опозиционните“ кандидати, че да премахне всякакъв риск. Нито един даже не се и направи, че е конкуренция на Путин. Съдържателна дискусия нямаше, дебатите се превърнаха във фарс. Създаде се такъв фон, че настоящият президент да изглежда солидно и привлекателно.

5. За демократичната фасада бяха подбрани такива кандидати, че те и по принцип не можеха да получат повече от 1-2%. За Явлински това е унижение (падна на 1% – два пъти по-малко, отколкото резултата на партията му през 2016 г.) – трябва да е за урок, че човек трябва да си тръгва навреме  и да си запази достойнството.

Искрено ме разстрои, че Ксения [Собчак, претендираща да е истински опозиционер, кръщелница на Путин] си позволи да се включи в тази омръзнала ни игра. Вчера на входа на изборния щаб тя заяви, че нарушенията не са много, клиповете с тъпкане на бюлетини може да са фалшиви, а изборите били честни и прозрачни.

Май за това, мисля си след всичко, бе и скалъпена историята с нейното участие. За да легитимира Путин, не стигат ентусиазмът Соловеев и Киселева по телевизора [пропагандатори], не стигат резолюциите на Ела Памфилова [председателката на ЦИК] – бе важно самият „опозиционер“ да признае победата за честна. И Ксения, за съжаление, това и направи.

6. Всичко това, мисли си Кремъл, трябва нас да ни демотивира. Опитват се да ни убедят, че сме пришълци в Русия, че идеите ни тук нямат почва. Това са лъжи и манипулации: не се поддавайте и не изпадайте в униние.

Помнете – ако една истинска независима опозиция успее да участва на избори, резултатите изобщо няма да са такива. Доказателствата за това са 27% гласове за Навални в Москва, победата на Немцов в Ярослав и на Ройзман в Екатеринбург, 7-те от 10 мандата за „Солидарност“ в Красносел.

7. В страната ни има бъдеще. Но за него ще трябва да се преборим и това няма да е проста битка. Едната добра вест е, че исторически прогресът винаги побеждава мракобесието. И трябва да се гордеем, че се сражаваме на страната на света.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.