От Владислав Панев
Звъни ми днес приятел (да кажем Иван) и вика „Чакай да ти разкажа колко ми е сметката за отопление на новата ми къща в северен софийски квартал“. За декември 360 лева за 420 м2 с термопомпа. При първоначални разходи от 20 000 лева, инвестицията се избива за 7 години. За сравнение комшията на Иван Вълчо плаща по 700 лева за газ за същата по размер къща и при подобно първоначално вложение.
Иван пуснал сондаж на 20 метра, където водата е с температура 16 градуса. На 500 метра може да достигне 60-90 градуса, защото там вече са пластовете минерална вода. Друга е сметката в южните квартали, където трябва да се сондира доста по-надълбоко.
Проблемът с екологичния отпечатък на Иван е решен. През лятото мисли да си сложи и соларни панели, за да стане независим и от ЧЕЗ, не само от Софийска вода, Топлофикация и доставчиците на газ. Обаче кел файда, при положение, че комшиите му бичат дърва в печките си и той трябва да държи прозорците затворени, иначе ще се задуши.
Прави сметка, че подземните води могат да са основа за частна Топлофикация, която да конкурира общинската в повечето райони с къщи в София. И да реши радикално проблема със замърсяването на въздуха от отопление. Разходите за къща няма да са 20 хиляди лева, а по-малко, заради икономия от мащаба, а и средната големина на имот е доста по-малка от неговия. Трябва да се види обаче как стоят нещата с разрешителните за ползване на подземна вода за стопански цели (сиреч за правене на бизнес). И да се поощри конкуренцията. Също бизнеса да може да подава топлина в тръбите на Топлофикация, което ще стане възможно при разделяне на производството на пара от преноса й.
Въобще София лежи върху безценни ресурси, които трябва да се научим да използваме ефективно. Минералната вода може да се ползва и за лечение и туризъм, вместо да се разпилява. Знаем примера на Будапеща. Пък по въпроса с отоплението е уин уин. Хем екологично, хем достъпно. Може би ще измислим схема за това да накараме хората да си правят сметката дългосрочно и да се възползват от ресурса.
