Бившият британски премиер Тони Блеър предупреди, че комбинацията от Брекзит, последвана от управление на крайнолевия Джеръми Корбин, би била катастрофална за Британия. И заяви, че дълбоко разделеното кралство се нуждае от нови полически идеи. И също така допълни, че съдейки по своите разговори, европейските лидери са готови да преразгледат свободата на движение.
“Ако десният популизъм в лицето на Брекзит е последнван от левия популизъм в лицето на отживялата твърдо лява икономика, Британия ще корабокрушира, повалена по гръб, и ще се превърне в аутсайдер за дълго време”, пише бившият лейбър лидер за партията си в дълъг анализ “Центърът и Брекзит”, публикуван на страницата на института му.
“Ако напуснем единния пазар и митническия съюз, е ясно, че икономическите щети ще бъдат потенциално огромни. Никой, който сериозно се е занимавал с тези въпроси, не смята, че споразумение за свободна търговия е дори близо до това да замести членството ни в единния пазар.”
“Победата на Макрон [във Франция] промени политическата динамика в Европа. Членовете на еврозоната ще интегрират взимането на икономически решения. Така неминуемо Европа ще се раздели на ядро и околия. Днес реформата е на дневен ред в Европа. Европейските лидери, доколкото знам от моите дискусии с тях, са готови да преосмислят промени дори и в свободата на движение на хора, за да угодят на Британия”, пише Тони Блеър, като позицията му е изненадваща, тъй като до този момент европейските лидери са били и продължават да бъдат непреклонни, че четирите свободи на ЕС – на блага, услуги, капитал и хора, вървят заедно.
Анализът на Блеър е част от желанието му да се върне частично в британския политически живот, като едновременно критикува посоката, по която консерваторите водят страната, но и крайнолявата идеология, която е обзела върховете на основната опозиция – Лейбъристката партия.
Най-успешният по изборни победи премиер на лейбъристите предупреждава, че няма никакви гаранци, че партията му ще спечели следващите избори въпреки доброто ѝ представяне на настоящите.
“Лейбър трябва да внимава с мисленето, че с още един тласък и ще има победа следващия път. Кампанията на Корбин бе положителен фактор в изборната победа, но решаващият за резултата на миналите избори фактор бе кампанията на консерваторите.”
“Ентусиазмът по Корбин, особено сред младите, е истински, но не съм убеден, че всички, гласували за Лейбър, искат той да стане премиер или подкрепят програмата, а не тона на кампанията му. Мисля, че те се надяваха торите [консерваторите] да управляват и искаха да неутрализират техния мандат.”
Корбин нацели нещо истинско и мощно както Бърни Сандърс в САЩ и левицата сред цяла Европа.
Има истинско и широкоразпространено желание за промяна и политика за социална справедливост.
Това променя контекста, в който обсъждаме как политиката влияе на политическите решения. Но не променя риска от непроменена програма на Корбин.
Програмата на Джеръми Корбин, самопровъзгласил се последовател на Троцки, е изпълнена с антипазарни политики като национализация на основни сектори, високи данъци и засилване на синдикатите, които водят до притеснение, че международните инвеститори ще напуснат страната, тъй като особено след Брекзит няма да имат никакъв стимул да останат.
Финансовият министър на Корбин Джон Макдонъл е признавал, че е марксист, макар по време на предизборната кампания да отричаше това си становище. Въпреки това той признава, че споделя идеите на Маркс и смята, че единствената му грешка е, че капитализмът ще се срине от само себе си, както левият идеолог предвижда.
И докато правителството е обсебено от десния популизъм на Брекзит, а опозицията е увлечена от комунистически блянове, то умерените гласове и в двете партии остават заглушени.
“Конвеционалната мъдрост ни подсказва, че центърът в британската политика сега е маргинализиран. Наистина страната не гласува за центристки политики на 8 юни [2017 г.], но и никой не ги предложи. Пространството за центъра може да е малко, но нуждата от него е по-голяма от всякога”, продължава Блеър.
Анализът на Блеър е придружен със социологическо проучване на института му, което показва, че британците са разделени по отношение на твърдия и мек Брекзит. “Те са решени, че Брекзит означава Брекзит и засега няма никакво желание за втори референдум.
Но те искат силна връзка с Европа. Мнозинството е против твърдия Брекзит, а желанието да няма свободно движение на хора е изпълнено с много повече нюанси, отколкото изглежда на пръв поглед.”
В крайна сметка Блеър заключава, че Обединеното кралство е “дълбо разединено – между млади и стари, град и провинция, тези, които са по-заможни, и тези, които не са”.
Повече за Джеръми Корбин можете на научите в статията “Опасният комунист”.
Снимка: Max Mumby/Indigo/Getty Images
