„Благодаря ти, че даде перспектива, изпълнена с уважение за хората от Палестина, Либия, Иран и други. Ти събираше хората заедно. От Ариана и Азия, имаш цялата ни любов“, пише със син маркер на лист формат А4, залепен на стъклото на празен ресторант, чийто стъкла са закрити от непрозрачна хартия и потънали в прах.
„Обичала съм те дълго време и ще продължавам да те обичам. Въпреки че те познавам отдалеч вече десет години, ти остави следа в мен и много други. Ти си адвокат, активист и съюзник. И за мъж, особено за бял мъж, ти бе невероятен и грациозен в комуникацията си с хората. Ще ми липсваш толкова много. Ще продължим завета ти и ще ставаме по-добри. Ти си безсмъртен. Обичам те, Кристина“, сбито е с червено на друг.
„Тони, благодаря ти за това, което даде на света. По- дълбоко разбиране за културата и храната. Промени живота ни завинаги! Обичаме те завинаги! Отдаваме ти почит и уважение. Почивай в мир“, четем в розова картичка, подписана с четири различни почерка.
Ресторантът е Les Halles в Манхатън, Ню Йорк, където до тези послания от почитатели е залепена и снимката на Антъни Бурдейн, бивш главен готвач във затворилото през 2017 заведение. Бурдейн бе намерен мъртъв вчера в Страсбург, причината за смъртта – самоубийство.
Най-влиятелният готвач в света. Спечелил всяка една награда в тази област. Телевизионна звезда. Вдъхновител. Носител на мир. Световноизвестен автор с множество бестселъри. Бурдейн е всичко това и много повече. Ражда се в Ню Джързи, Източния бряг, където изобилието от прясна морска храна и преплитането на най-различни култури и кухни е достатъчна предпоставка да се влюбиш в храната. Той сам казва, че семейството му е било зародишът на тази любов.
Той работи в морски ресторанти в Масачузетс докато е в колежа, който напуска след едва две години. Следващата стъпка е Кулинарният институт на Америка, който Бурдейн завършва през 1978. Бурдейн е минал през всички позиции в кухнята – сервитьор, мияч на чинии, готвач на линията, су-шеф. Двайсет години по-късно той става готвач в Les Halles, който има филиали в Маями, Вашингон, окръг Колумбия, и Токио.
„Не яжте преди да прочетете това“, пише през 1999 престижният „Ню Йоркър“, чието заглавие обещава да разкрие тайните на занаята. Авторът? Антъни Бурдейн. Именно тази статия е началото на феномена Бурдейн – такъв, какъвто го познаваме и до днес.
Животът на Бурдейн се движи в ресторанти, които винаги са изпълнени, според острото му перо, със „силна жилка на престъпност, от събирача на чинии, който продава дрога през пейджъра и мобилния си телефон, до собственика на ресторанта, който има две счетоводни книги.“
Кухнята не се е променила значително от началото на кариерата на Бурдейн до днес – в американските кухни може да откриете всичко: миячите, които пушат марихуана на всеки час, скрити зад боклука, докато събират пари за колеж; венецуелци и мексиканци, които ви посвещават в каналите за придобиване на фалшиви документи; имигрантите, които работят за жълти стотинки и са експлоатирани от системата, която ги презира; сервитьорите, които крадат от виното, за да отмъстят на собствениците, които пък гледат отвисоко на всеки под тях… и сами пият повече вино, отколкото са склонни да платят. Рестьорантьорският бизнес е двигателят на малките населени места и курорти, който създава местните веломожи; а добрият ресторант в големия град се цени повече от всичко. Храната и ресторантите – това е животът, това са хората. Сложни, смешни, носталгични, пиперливи, горчиви, разноцветни. Творчеството на Бурдейн.
И докато голяма част от европейците познават единствено лошата страна на американската кухня – бързото хранене, то те често забравят, че ако искат да опитат Европа, Южна Америка, Африка и Азия, събрани в смели експерименти от готвачи, които не се страхуват да мечтаят – именно Щатите са мястото, където това е абсолютно възможно, навсякъде.
Бурдейн успява да предаде именно това: „Ние сме нация от имигранти […] и независимо къде [в САЩ] се намираш, с тези ястия идва и история“, казва той в интервю миналата година. След публикацията на статиите си той издава множество книги, а първата му телевизионна поредица излиза в ефир през януари 2002. „Антъни Бурдейн: Без задръжки“ е може би най-известният му проект, в който той посещава страни из целия свят и места в САЩ, опознавайки местната култура и кухня. Епизодъд в Бейрут е номиниран за награда Еми, след като екипът снима в разгара на израелско-ливанската война 2006, заставайки лице в лице с „Хизбула“.
„Задаваме прости въпроси: Какво те прави щастлив? С какво се храниш? Какво обичаш да готвиш? И навсякъде по света, където отидем, питаме тези простички въпроси. И получаваме изумителни отговори“, казва той.
„Хората се откриват към него и чрез този акт разкриват повече за родината си, отколкото традиционните журналисти въобще могат да се надяват да разберат“, казват съдиите на „Наградата Пийбоди“, присъдена през 2013 г. на Бурдейн, която почита най-силните и смислени истории в телевизията, радиото и онлайн медиите.
Смъртта на Антъни Бурдейн е отворена рана в една Америка на разделението, срещу което той се бореше цял живот, особено през последните години. Той обиколи онази, „другата Америка“, както сам я наричаше, и я представи на собствените ѝ жители. „Надявам се, че шоуто кара хората като мен, от Ню Йорк, от бреговете, да гледат към Западна Вирджиния [символ за много американци на провинциалността, както Бурдейн казва „Бог, оръжията и Тръмп“ – бел. авт.] с малко повече разбиране и емпатия“, разказва той.
Бурдейн превърна кулинарията в начин да говорим за различията си и за ужаса в света, без това да предизвика силна негативна реакция или да ни разделя, дори да не сме съгласни един с друг. Арменският геноцид, изолационизмът, културните различия, войната във Виетнам, сексизмът – нямаше тема, от която той да се страхува.
„Самоубийствата на Антъни Бурдейн и Кейт Спейд тази седмица са напомняне: няма значение колко успешни, богати или привидно щастливи изглеждаме, всички се борим с демоните си. Да премахнем стигмата върху депресията, пристрастяванията и тревогата. Заедно сме в това!„, написа журналистът на CNN Крис Силиза. Актьорът Брайън Кренстън призова за повече внимание към приятелите и познатите ни, които страдат.
Ресторанти дариха сто процента от печалбите си на линии за предотвратяване на самоубийството, а множество известни личности и организации напомниха, че е нужна превенция и активно участие в дейности, които да популяризират проблемите с депресията, самоубийството, паническите атаки и повишената тревога, зависимостите.
Освен дизайнерката Кейт Спейд тази седмица си отиде и Валтер Бухегер, чиято история може да прочетете тук.
Ако сте изпаднали в трудно положение и сте разстроени – винаги търсете контакт с близки и познати, като може да се обадите на горещите линии, които за България са телефон 112, както и на телефона на доверието на Български червен кръст, 02 492 30 30 за София. Държавата ни страда от огромна липса, тъй като няма гореща телефонна линия за самоубийства – това не означава, че няма фондации и хора, които могат и са достатъчно квалифицирани да ви помогнат.
Днес и в следващите дни стотици ще продължават да пишат на CNN, споделяйки как Бурдейн е докоснал живота им. Той е вдъхновение за някои да се преместят в друга държава или да започнат мечтаната работа, да напишат книга и дори да извървят трудния път до върха на кулинарната пирамида.
„Често, движейки се през живота и на този свят, променяме нещата, оставяме следи, независимо колко малки. И в замяна животът – и пътуването – оставя белези в теб. В повечето случаи тези белези – на тялото ти или на сърцето ти – са красиви. Често обаче те болят.“
Заветът на Бурдейн? Да се движим през живота, да си задаваме въпроси и да разбираме другия – простичко. Смъртта му? Напомняне, че трябва да говорим за онези белези, които не са красиви и болят.
