SHARE

Срещаме се с Томаш Шила (Tomáš Schilla) в рамките на събитието „Живот в истина“ на Софийския дискусионен форум, където беше представено новото издание с нов превод на книгата на Вацлав Хавел „Властта на безвластните“, издадено от издателство Black Flamingo също по инициатива на Софийския дискусионен форум. Томаш Шила е специален гост на събитието, като  участник в демократичната съпротива срещу тоталитарния режим и като участник в групата Plastic People of the Universe – най-яркия представител на чешкия музикален underground до 1989 г. Съпротивата срещу репресиите от страна на режима срещу почитателите на групата и репресиите срещу самите членове на групата предизвикват Вацлав Хавел, дотогава предимно изявяващ се като драматург и писател, да изготви манифеста на Харта 77, а после да доразвие идеите си за гражданска съпротива към „живота в лъжа“ в есето „Властта на безвластните“, така превръщайки се не само в политик, но и в един от най-влиятелните съвременни мислители. Разговаряме на чешки, като в началото разменяме и няколко реплики на български. 

Добър вечер, господин Шила.

Добър вечер.

Обяснете ни какво правите в България.

Гост съм на Софийския дискусионен форум, в рамките на който излезе новото издание на „Властта на безвластните“ на Хавел, и ме помолиха да кажа нещо по темата, което да включва и отношение към личността на Хавел. Реших да говоря за това, което ми е най-близко. Тъй като свиря на виолончело, тъй че говорих за отношението на Вацлав Хавел към неофициалната (undеrground) култура.

Ясно. Ние си говорихме с вас малко и на български. Как стана така, че говорите и български?

От малък идвам в България. Майка ми всяка година ни взимаше с братята ми и прекарвахме по два месеца в България. И ние като момчета си играехме с тукашните момчета и баба Златка ни даваше „слънчоглед“ (казва го на български) и „сладки печени“ (казва го на български) в джобовете.

(Смее се) Добре. Какво си мислите за книгата на Хавел? Какво влияние имаше тя върху вас?

Чел съм я отдавна. Мисля, че тази книга, това есе е нещо, което преодолява десетилетията. Дори и днес е актуална, виждам интереса, който предизвиква издаването ѝ в България. Изглежда вътре има неща, които и до днес са валидни.

Мислите си, че тези идеи имат значение и днес?

Разбира се, мисля, че да.

А лично върху вас какво влияние упражни тази книга?

В началото познавах само някои от пиесите на Хавел. Това беше още в гимназията. Там си обменяхме самиздат литература. След което една съученичка, дъщерята на Дана Немцова, донесе „Властта на безвластните“ и така някак си ми се отвори цяло ново измерение на възприемането на Вацлав Хавел като мислител, като някой, който разсъждава за устройството на света, за мястото на човека в него, за системата, която въздейства върху всеки от нас, върху интегритета му. И това беше за мен голяма изненада. До този момент не бях разсъждавал по тези теми. А и това далеч не е единственият му текст по темата, който ми попадна в ръцете. Имаше и други. Особено докато заемаше президентския пост, голяма част от творбите му имат сериозен философски принос.

В България има следният възглед – че изкуството трябва да бъде „чисто“, да няма връзка с политиката. Или може би е „мръсно“, когато е свързано с политиката. Какво мислите за това?

Изкуството може да бъде каквото си иска. Оттам вече зависи кой го гледа, кой го слуша и по какъв начин го потребява, и дали му пречи политическото измерение на изкуството. Аз никога не бих правил програмно политическо изкуство.

Добре, но групата The Plastic People of the Universe е тясно свързана с политическата история на Чехословакия и после на Чехия?

Да, беше, но не по свое желание. Групата възникна спонтанно и там се бяха събрали хора, които си правеха това, което искаха, без оглед на това какъв режим управляваше. Само че групата започна да пречи на някои хора от режима и така се получи политически въпрос. Така в защита на групата застанаха дисидентите и с това приключи връзката ни с политиката. Но та Мейла Хлавса, лидера на групата, не му се искаше да се обвързва с политиката, но когато се случи, той не избяга. Така беше.

А на вас какво ви даде работата с The Plastic People of the Universe?

Преди всичко съвместната работа с Мейла Хлавса, който за съжаление почина, беше незаменима. Мисля, че всеки, който е стоял редом с него на сцената, го е оценил. За времето си това беше изключително надарен музикант. И от него съм научил този начин на изпълнение, това постъпателно развитие в ъндърграундът, това постоянство, които много ми харесват.

А може ли да се каже, че с идването на демокрацията нещо сме загубили? В България се чуват такива гласове.

Много спечелихме от идването на демокрацията. Преди всичко. А дали нещо сме загубили – всеки трябва да се вгледа в себе си. Аз не се сещам нещо да съм загубил. Напротив, наслаждавам се на свободата, изключително съм доволен от нея, радвам се на множеството придобивки. Мисля си, че все още живеем в демократичен свят.

Последен въпрос – патриот ли сте? Какво означава за вас патриотизма?

Тази дума в днешно време започва да придобива леко негативен нюанс. Разбира се, че се гордея с историята на Чехословакия и на Чешката република. Гордея се с доста хора на изкуството и спортисти… Но не бих прекалявал с патриотизма. Всичко си има граници. Човечеството трябва да се занимава с контакти и съвместна работа, а не с опити да се сравняват едни с други – кой бил по-добър или по-лош. Мисля че всички ние, независимо от цвета ни на кожата, сме равни.

Благодаря.

Много ви благодаря и аз.

Документален филм за The Plastic People of the Universe в периода 1969-1985 г.:

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.