Само за последните дни във Венецуела бяха убити 105 души, сред които видни опозиционери, обсаден офисът на главния прокурор от правителствените сили и проведени „избори“, които премахнаха легитимната възможност на опозицията да се противопостави на социалистическия президент Никола Мадуро.
Тези действия предизвикаха рязко осъждане на действията на Мадуро от повечето западни лидери. Но един днес се открои с точно обратното послание.
Лидерът на британските лейбъристи Джеръми Корбин не просто отказа да осъди диктата на Мадуро и причинените кръвопролития, но и похвали социалистическия режим за „ефективните и сериозни“ усилия да намали бедността.
Венецуела притежава най-богатите залежи на нефт в света, но иронично парите не стигат. С рекордна от над 800% инфлация и липса на достъп до основни нужди като лекарства и хартия (пакет презервативи струва една десета от средната заплата в страната), а населението има едно от най-високите нива на ХИВ и детска бременност.
Всички тези „ефективни и сериозни“ резултати за борба с бедността са следствие на почти непрекъснатия социалистически режим на Мадуро и неговия предшественик Уго Чавес, който взима властта през 1999 г.
На този фон Корбин заявява: „Всички трябва да признаем, че имаше ефективни и сериозни опити за намаляване на бедността във Венецуела, подобряване на грамотността и живота на мнозина от най-бедните хора.“
Не само че Корбин не осъжда действията на Мадуро, но той изглежда и да създава еквивалент между действията на протестиращи и правителство.
„Хората, които умряха – както тези на улицата, така и от службите на реда, които бяха атакувани от хората на улицата – ужасно е, че всички тежи животи бяха загубени.“
Преди години също така Корбин се снима с Уго Чавес, когото възхвалява за „по-добрия начин, по-който прави нещата“, напомня лондонският Times.
В последните месеци, особено след провала на консерваторите да спечелят парламентарните избори във Великобритания и хаоса около Brexit, се създаде усещането, че тяхната алтернатива – Джеръми Корбин, е по-приемлива.
Корбин усилено се представя за защитник на хуманността и мира. Затова и той протестира срещу войните в Ирак и Афганистан пред американското посолство.
Но странно защо същият този защитник на мира не пожела да осъди толкова яростно Русия за бомбардировките над Алепо. Напротив, след бомбардировките над хуманитарния конвой на ООН през 2016 г. Корбин заяви, че светът обръщал прекалено много внимание на Алепо и “фокусирането върху руските жестокости в Сирия понякога отвлича вниманието от други жестокости, които се случват”.
Корбин също така през годините е защитавал терористични организации като „Хамас“ и ИРА, нарече ликвидирането на Бин Ладен „трагедия“ и иска Великобритания едностранно да се разоръжи.
Корбин има и „много, много критики“ към Путин. И защото ги има тези критики… иска да изтегли НАТО от съседните на Русия държави:
“Имам много, много критики към Путин и нарушенията на човешкото право в Русия и военизирането на обществото. Въпреки това смятам, че трябва да има процес, в който да се опитаме да демилитаризираме границата на настоящите държави на НАТО и Русия”.
Корбин не само също е противник за това страната да остане в ЕС или в единния пазар, тъй като по негови думи той е „капиталистически заговор“, но и неговата платформа се основава на национализация, наказателни данъци за високи доходи и предприемачество, диктат на синдикатите и нереалистично ранно пенсиониране. Наскоро дори заяви, че имотите в богатия квартал на Лондон Кенсингтън може би трябва да бъдат отчуждени, за да се дадат на бедните.
Липсата на силни кандидати и убедителни позиции от умерените леви и десни легитимира радикалите от крайната левица и десница – които днес и взаимно подклаждат подкрепа един за друг, като се представят за единствената алтернатива на отсрещния.
Посланията на Корбин може да звучат „автентични“ и „принципни“ (защото не са мръднали особено от времето на Карл Маркс), но реално те са изразител на същото зло, което поглъща Източна Европа и води държавите до невиждана бедност и тирания.
Поведението на Джеръми Корбин показва, че той не е носител на нищо ново, а както своите „антиподи“ от крайното дясно е единствено вестител на едно страховито минало.
