SHARE

Подобно на други централно- и източноевропейски държави, които си стъпват на краката от края на комунизма през 1989 г., българската винена индустрия наваксва загубеното време бързо. Скорошна дегустация в Лондон разкри доста изключителни винарни, които смесват традицията с иновацията, местни сортове грозде с международни сортове. Питър Дийн опита винага, говори с производителите и избра Топ 10 български вина, които задължително да опитате, пише The Buyer. 

Богатство от местни и смесени сортове грозде, спектър от съдове за ферментация, отлежаване в дърво, бетон, яйце – няма от какво да се оплачем, що се отнася за българското вино днес!

Малко неща те изпълват с такова истинско вълнение, както дегустацията. Може да имаш купчини с работа в офиса или у дома и може да влачиш крака на идване – „колко вина?!“ – но нищо не може да се сравни с усещането, когато напуснеш събитието с малък отскок в стъпката и си мислиш „как можех да пропусна това?“.

Да открием къде стои българското вино в момента беше въпрос на доказване (и това беше само една част, имайте предвид, от много по-голямо представяне на европейските независими производители). Да научиш разликата между ранен и широколистен Мелник например, изключителния брой от смесени сортове с корени в комунистическата ера и откритието на ентусиазма на винопроизводителите за това, което правят и какво предстои.

Ох, и дори носих дървена папийонка!

 

Орелек, Орбелус, 2016

Шардоне, Вионие, 13% алкохол

Целият спектър Орбелус се представя изключително добре, използвайки творчески микс от местно грозде и международни сортове, но също така и вина, произведени от едно лозе. Това е единственото българско сертифицирано органично вино, винарната е основана през 2009 г. Този бленд от 60% Шардоне и 40% Вионие има ясни нотки на свежи портокали и сушени билки. Вкусваме страхотна текстура, с добра киселинност и сочни цитрусови вкусове. Изключително изразително.

 

Orange, Rossidi, 2017

Гевюрцтраминер, 13% алкохол

„Росиди“ съдържа в себе си повече интересни неща, отколкото могат да ви предложат цели дегустации. Ако вземем предвид колко близко се намира Тракийската низина до Турция, не бихте очаквали Гевюрцтраминерът да расте тук и да бъде толкова остър и свеж, но това се случва благодарение на смесица от височина, северно изложение и планинска верига, която се простира от Изток на Запад и дава на тази област по-континентален климат. „Росиди“ прави 100% Гевюрцтраминер който има приповдигнат, плодов аромат и приятен джинджифилов вкус, като също прави и бленд 50/50 с Шардоне, което е плод на желание на белгийски клиент за бяло вино в този стил. Лично за мен и други от дегустацията CEVI виното Orange беше звездата събитието. Гроздето прекарва месец в кожата си и след това осем месеца лежи върху утайката си в неутрални бъчви. Това вино е първото портокалово вино на „Росиди“  и няма да бъде последното – беше толкова свежо, имаше тонове на мармалад и портокалова кора и просто бе толкова добре направено!

 

 

Бяло вино Шардоне, Egg Fermented, Rossidi, 2016  

Същата винарна, различен стил, въпреки че всички техни вина се проявиха със свежа, хрупкава, току-що набрана киселинност. Това 100% Шардоне е лежало върху утайката осем месеца в бетонено яйце, като не е минало през малолактична ферментация. Плодът е концентриран и апетитен, допълнен от грапавата текстура, която ферментирането в яйце дава на виното.

* снимката е на реколта 2014

Poissons D’Or, Ivo Varbanov, 2015

Шардоне, 14%

Иво Върбанов е нещо като легенда в България – той прави вино, изнася вино и е начело на Българската асоциация на независимите лозаро-винари… и е световноизвестен пианист. През по-голямата част зад щанда си той беше на телефона си, личният му асистент очевидно беше свикнал с натоварването.

Всички вина бяха невероятни, включително и няколко редки удоволствие, едно от които беше деветгодишно страхотно Розе.

Това Шардоне е лежало четири месеца върху утайките, а след това в 600-литрови български дъбови бъчви. Много богат стил, с аромати на плодове и фина текстура, които остават дълго след финала. Добро е за пиене сега, но ще стане още по-добро, ако отлежи още.

Ogy’s Legacy, Borovitza, 2013 

Букет, Гъмза, Евмолпия, Рубин, Каберне Фран, 13%

Тази малка винарна в Северозападна България има занаятчийски подход, който очевидно работи с множеството местни сортове, с които тя прави вино. Тя успява да създаде добра смес в грузински стил Ркацители/Алиготе, наречена Кюве Бела Рада, а 100%-вата гъмза или Кадарка има простотата на сайдер, която беше доста приятна.

Ogy’s Legacy е бленд от сортове, правено във вариант на бяло и червено (очевидно с различни сортове грозде). Много от тези местни сортове са наследство от комунистическата ера, когато са правени доста кръстоски между тях. Букетът е бленд от Пино Ноар и Мавруд, Евмлопия е кръстоска между Мерло и Мавруд, Рубин е смес между Сира и Небиоло. Това е сложно вино, както се и очаква, пълно с невероятни обрати и изненади, страхотна текстура и добре ограничена алкохолност.

Hrumki, Orbelus, 2015

Мерло, Ранен Мелник, Сира, Марселан, Гренаш Ноар, 14.5%

Също като Ogy’s Legacy, „Хрумки“ е бленд от сортове, който е абсолютно уникален – всъщност толкова уникален, че блендовете от няколко сорта са различни всяка година. Блендът е създаден от Пиетер Валсер от  BLANKbottle, съчетаваща иновация в бленда и добро познаване на пазара.

„Хрумки“ е българската дума за идея или прищявка, но това не е случайно вино – то е леко, с тежка текстура но свежо като маргаритка, съдържащо в себе си 14.5 % алкохол. Ранната мелнишка лоза, за разлика от братовчедката си Широколистната мелнишка лоза, отговаря на името си и се бере много рано – на 10 август през 2016 г.

Cabernet Franc, Eolis, 2015 

Каберне Фран, 14%

Именно Вионието на Eolis е най- лесно за откриване в Обединеното кралство, но тежкият му дъбов стил не е по мой вкус. Доста по-добре по мое мнение е червеното, в частност това прекрасно Каберне Фран, сорт който е подходящ за климата на Тракийската низина, където се намира Eolis, като се бере късно, в средата на октомври. Гроздето кисне на студено и след това отлежава в 400-литров френски дъб в продължение на 15 месеца. Виното има класически нотки на Каберне Фран на червен пипер, подправки и свежа, зърнеста текстура.

Syrah, Rossidi, 2015

Сира, 13%

Това е третото вино на „Росиди“ в този списък, което е доста добра средна стойност според всички критерии! Влюбих се в сухата, хрупкава страна на виното, която идва от северното високо изложение. Виното е ферментирало в стомана, откъдето отива да отлежи за 12 месеца в 300-литрови френски бурета.

Това е елегантно вино, с леко смолест и сладникав аромат и прекрасна свежа текстура-мокър камък.

Merlot & Syrah, South Sakar Selection, Bratanov, 2015 

Мерло и Сира, 14.5%

Млада винарна, чийто първи винтидж беше през 2010 г., но чието качество обещава добро бъдеще. 100%-вата Тамянка е налична във Великобритания, прекрасна подобна на Гевюрцтраминер пикантна бомба от плодове, този сорт е свързан с подобния късно събиран Мускат. Братанов прави и премиум Каберне Фран Private Reserve, който си заслужава вниманието, въпреки че бутилките са малко и редки, с подобаваща цена от  €35 директно от избата.

Особено ми допадна този бленд от Мерло и Сира, който съдържа силно концентрирани черни плодове, темперирани с голяма киселинност, което в крайна сметка води до добре балансирано вино. Ароматът е просто невероятен – на пушено и пипер, а финалът е сух и дълъг.

The Firebird, Ivo Varbanov, 2013

Сира

Иво Върбанов смесва Сирата с Мавруд в своето кюве A Fly In A Jar, и с Мерло в Queen of the Night.

Най-много обаче ми хареса това – неговият The Firebird, 100% Сира, с голям и пиперлив аромат, а след това сухо с дълбоки, млади танини и киселинност на вкуса.

Предполагам, че може да го пиете и сега – задължително с храна, но препоръчвам да го запазите или да откриете отлежали бутилки. Виното от 2011, което Върбанов предложи на дегустацията, беше отлежало добре, но все още имаше прекалено количество танини, като 2010 беше напълно друг случай с добре интегрирани танини, които дадоха много добре завършено вино. Стравински би бил горд.

Българските вина бяха дегустирани по време на 1-вата Европейска дегустация на независимите винопроизводители в Лондон на 16 май 2018, организирана от CEVI. 

 

 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.