Начетох се на излияния тия дни кой за кого нямало да гласува и защо. Основната част от тези политически изповеди се свеждат до следната теза – „еди-кои си, за които съм гласувал дълго време, вече не са достатъчно „десни“, затова аз сега имам наум един „истински десен“ кандидат“ и т.н. Виждам думата „десни“, защото балонът ми е такъв, едно време биха му казали „син“. Сигурно и в антисвета, зад огледалото, в което „лявото“ играе ролята на „дясното“, има подобни разговори, но те дълбоко не ме вълнуват.
Да кажа и аз как съм определял и как сега определям за кого да гласувам – търся позитивната промяна, енергичните лидери, честността, визията, авторитета сред смислени хора у нас и в чужбина, дързостта да имаш гръбнак.
В крайна сметка искам да избирам човек, който да действа от мое име в бъдещето, а не да ме връща в миналото. Ако случайно се смахна и избера някой достатъчно „правоверен“ според идеализирани идеологически разбирания, къде е гаранцията за каквото и да било действие в обществен интерес, а не в интерес на идеология, за която въобще не се знае дали е жива?
Примерно ще работи ли моя кандидат за постигането на някаква стратегическа политическа цел в бъдещето, или ще опита да напъха реалния свят в прокрустовото ложе на зле написан учебник, който е чел като студент? Да предпочете „политически правилното“ пред политически смисленото?
Да вярваш, че някой вече е написал книга, в която е описал идеология, която дава всички отговори за всички въпроси, които бъдещето ще ти зададе? И че твоят кандидат трябва преди всичко да е верен на идеологията, а не на избирателите си?
Идеологията трябва да ти бъде рамка, опора и подкрепа, а не клетка или верига.
За нещастие, българската медийна среда, която трябва да ни обяснява тези дилеми, е много болна.
Сигурно ще прочетете стотици коментари от хора с проблемна преценка, започвайки от премиера и стигайки до инцидентни фейсбук коментатори, за голямата свобода на българската медийна среда и за свръхпредставителството на демократите в българските медии.
Няма такива работи точно там. Свободните медии се броят на пръсти, а 111-ото място в света е съвсем заслужено. Демократите присъстват в периферията на медийното пространство и главно като мишени.
Не разбирам и стоицизма съзнателно да гласуваш за най-голямата партия – хем да се чувстваш добре в голяма група, хем с аргумента, че е „по-малко зло“. До какво трябва да си се докарал, за да гласуваш за зло и да мислиш, че го правиш за добро?
А и както неведнъж сме си говорили, то „по-малкото“ зло вече порасна и трудно се различава и от „родителя си“.
Затова гласувам с № 13 – за реални хора, добронамерени, честни, готови да учат, някои от тях и много знаещи.
Реални хора, за които съм сигурен, че ще работят за бъдещето и за обществения интерес, а няма да обличат идеологическия костюм от абитуриентския бал на прадядо си, прекарвайки часове пред огледалото.
Препубликувано от Фейсбук
