SHARE

Тази сутрин, когато нейде в туитър мернах историята за пръскачките пред Народното събрание, чиято система на управление била „хакната“ с цел предизвикване на страх и смут в населението чрез безконтролно пръскане на преминаваща делегация… реших, че е сюжет от „Не! Новините“ или нещо от сорта и понеже имах доста работа, не се зарових. Оказа се обаче, че това не е история на Самуил Петканов, а част от надлежно направени от прокуратурата твърдения в хода на текущо накзателно разследване… Т.е. в системата на прокуратурата, макар и в онова чудо на чудесата, наречено „специализирана прокуратура“, някой, който вероятно претендира, че е с всичкия си, е написал тази версия и официално я поддържа за целите на прилагането на наказателното законодателство, иска да прати хора в затвора от 5 до 15 години за това…

Докато пътувах привечер от София към Пловдив, първо много се смях. Защото, съжалявам, но за всеки нормален разсъдък тази теза е достойна за комедия на световно ниво. После ми стана празно, страшно и много тъжно… Защото това е официално поддържано твърдение на специален държавен орган, създаден, за да реагира на най-тежките престъпления в тая абсурдна страна, в която ни е писано да се родим и живеем. Защото обвинението в „тероризъм“ е нещо много тежко, важно и страшно. Защото то не се повдига всеки ден. Защото, доколкото ми е известно, през последните 30 години никой не е обвиняван в тероризъм в България. Защото дори и по време на тоталитарния комунистически режим този състав е ползван изключително внимателно. И защото всъщност там, където прокуратурата може да обвини някой в „тероризъм“, защото „хакнал“ електронното управление на пръскачките пред парламента и щял да пръска безконтролно чуждестранни делегации и така щял да предизвика страх, смут и терор сред населението и да подрони устоите на държавата, там наказателното право и правораздаване са гавра със смисъла, тотален произвол, тържествуващо банално зло.

В най-чист вид. Такава „държава“ е гротеска на съществуването на „държава“. Сигурен съм, че тази история ще бъде наш чутовен и недостижим принос към развитието на наказателноправната теория и практика в световен мащаб. Чутовен и недостижим.

P.S. Но въпреки че се посмях, много плашещо и много тъжно е това, което се случва всъщност. To показва, че системата на прокуратурата очевидно вече няма нищо общо със закона, правото, с елементарното и изначално човешко разбиране за добро и справедливост… Това е някакъв друг свят, с някакви други „закони“… някакви безчовечни хора, готови на всичко за кариера и изкачване в йерахията… феодализъм в XXi век… хора, които вече са изпразнили напълно от смисъл и същност наказателното право и правораздаване, правото и „държавата“ ни изобщо…

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.