SHARE

Китай е обвинен, че изпраща стотици хиляди без съд в затворнически лагери в западния регион Синдзян.

Правителството отрича, твърдейки, че хората доброволно се записват в „професионални училища“, които се борят с „тероризма и религиозния екстремизъм“.

Разследване на британската BBC открива обаче нови доказателства за реалността. 

Задържане в пустинята 

На 12 юли 2015 г. над обширната западнокитайска пустиня, белязана от градове оазиси, прелита сателит.

Една от снимките, които сателитът прави, показва парче пуста, недокосната, пясъчносива земя.

Това не изглежда като мястото, откъдето ще тръгне разследване за една от най-жестоките злоупотреби с човешки права на нашето време.

Но по-малко от три години по-късно, на 22 април 2018 г., сателитната снимка на същото парче пустиня показва нещо друго.

Масивна, добре охранявана сграда, която е изградена на същотото това място.

Около нея се простира 2 километрова стена, прекъсвана единствено от 16 наблюдателни кули.

2015 г.
2018 г.

Първите сведения, че Китай поддържа система от концентрационни лагери за мюсюлмани в Синдзян, се появиха миналата година.

Сателитната снимка бе открита от учени, които търсят доказателство за съществуването на тази система от лагери в софтуера за глобално картографиране – Google Earth.

Това поставя обекта в близост до малкия град Дабанчен, на около час път от Урумчи, столицата на провинцията.

За да избегнем задушаващото полицейско присъствие, което очаква всеки журналист, разказват от британската медия, се приземяваме в Урумчи в ранните часове.

Докато стигнем до Дабанчен вече сме следвани от поне пет коли, пълни с полицаи и държавни служители.

Очевидно планът ни да посетим десетина възможни лагера в рамките на следващите няколко дни е разкрит и няма да е лесно да го осъществим.

Докато караме по пътя, който води към града, сме наясно, че рано или късно конвоят зад нас ще се опита да ни спре.

Все още сме на няколкостотин метра от мястото, когато виждаме нещо неочаквано.

Огромната площ прашна земя, която виждаме на сателита източно от мястото, вече не е празна.

На нейно място се строи огромен придатък.

Локацията в Дабанчен, видяна от пътя.

Като миниград, който изниква от пустинята с кранове, които стърчат отвсякъде, стоят редове от гигантски, сиви блокове – всяка една от тях висока четири етажа.

Камерите ни снимат и се опитваме да обхванем мащаба на конструкцията, но преди да успеем, полицията се включва.

Колата ни е спряна, наредено ни е да изключим камерите и да напуснем периметъра.

Но открихме нещо важно – работи се под пълна пара, работа, която остава незабелязана за външния свят. Досега.

В далечните части на света снимките от Google Earth се обновяват в рамките на месеци, дори години.

Други достъпни източници за сателитна фотография обаче, като например датабазата на Европейската космическа агенция, предоставят редовно обновени снимки, макар и с много по-ниска резолюция.

И именно тук откриваме онова, което търсим.

Април 2018, Google Earth
Октомври 2018, Sentinel Images

Снимка от октомври 2018 показва колко се е разраснал обектът в сравнение с онова, което очаквахме да видим.

Подозирахме, че става въпрос за голям концентрационен лагер, но всъщност става дума за гигантски концентрационен лагер.

И това е само един от много подобни мащабни затворнически структури, изградени в Синдзян през последните няколко години.

Преди опита ни да посетим обект се спряхме в центъра на Дабанчен.

Беше невъзможно да говорим открито с когото и да било, тъй като стражи обикаляха заплашително близо и агресивно отблъскваха всеки, който се осмеляваше да ни поздрави.

Затова просто се обадихме на произволни номера из града.

Какъв е този огромен комплекс с 16 наблюдателни кули, който властите толкова отчаяно се опитват да ни спрат да снимаме?

„Това е училище за превъзпитание“, каза ни един хотелиер.

„Да, това е училище за превъзпитание“, съгласи се друг.

„Там в момента има десетки хиляди хора. Те имат проблем с това, което мислят.“

Огромната сграда, разбира се, не може да се вмести в дефиницията за училище.

В Синдзян „да отидеш на училище“ вече има друг смисъл.

Китай твърдо отрича, че затваря мюсюлманите без право на процес.

Кадри от китайската държавна телевизия, които показват „училищата“.

Но от дълго време съществува евфемизъм за лагерите – образование.

Със сигурност в отговор на нарастващата международна критика властите се опитват да опишат лагерите с всички средства на пропагандата.

Държавната телевизия показва излъскани репортажи, пълни с чисти класни стаи и благодарни студенти, които очевидно на своя воля се подлагат на работа.

Няма споменаване за критериите, по които учениците са избирани за „обучението“, нито колко дълго продължават тези курсове.

Но има индикатори.

Интервютата звучат повече като признания.

„Дълбоко разбирам грешките си“, казва един мъж на камерата, заклевайки се да бъде добър гражданин, „след като се прибера у дома“.

Основната цел на тези здания, казват ни, е да се борят с екстремизма чрез смес от правна теория, работа и обучение по китайски език.

Последното е знак, че както и да ги наричаме – училища или лагери – мишената е една и съща.

Те са предназначени изключително и само за мюсюлманските малцинства в Синдзян, много от които не говорят китайски като майчин език.

Видеото предполага, че в училището има дрескод – нито една от жените не е забрадена.

Над 10 милиона уйгури живеят в Китай. Те говорят турски език и приличат на народите от Централна Азия точно толкова, колкото и на мнозинството китайци.

Често се изтъква, че южният град Кашгар е по-близо географски до Багдад, отколкото до Пекин, и понякога дори по-доближен от културна гледна точка.

И с история на бунтове и устояване на китайското управление връзката между уйгурите и съвременните им политически господари от отдавна е източник на грижи.

Преди идването на комунистите Синдзян от време на време се изплъзва от хватката на Китай по време на кратки периоди на независимост. Оттогава регионът постоянно тества захвата със спорадични протести и насилие.

Минералното богатство на регион, пет пъти по-голям от Германия – в частност нефт и газ, – води до огромни нива на китайски инвестиции, бърз икономически растеж и огромни вълни от хански китайци.

Недоволството от страна на уйгурите заради несправедливото разпределяне на благата от този растеж ври.

В отговор на подобна критика китайската власт дава за пример нарастващия стандарт на живот за жителите на Синдзян.

Но през последното десетилетие стотици души са погубени в бунтове, насилие, преднамерени атаки и по време на полицейски реакции.

През октомври 2013 на площад „Тянанмън“ кола се вряза и уби двама души.

През 2013 атака над пешеходци на площад „Тянанмън“ в Пекин отне два живота, плюс още три на уйгурите в автомобила. Това маркира знаков момент.

Въпреки че атаката беше малка като жертви, тя разклати из основи Китай.

Март 2014, двама полицаи патрулират в Кунмин след убийството на 31 души.

Следващата година 31 души са убити с хладнокръвно оръжие от уйгури на гарата в китайския град Гунмин, на над 2000 км от Синдзян.

През последните четири години Синдзян е мишена на някои от най-ограничаващите и всестранни мерки за сигурност, които някога са прилагани от страна на държава към собствения ѝ народ.

Те включват широкото приложение на технологиите – лицево разпознаване, камери, проследяващи устройства, които четат съдържанието на мобилните телефони и масово събиране на биометрични данни.

Нови тежки законови наказания са приети, за да ограничат ислямската идентичност и практика – сред тях е забраната на дългите бради и забраждането, религиозното обучение на деца и дори имена, които звучат ислямски.

Политиките са знак за фундаментална промяна в официалната доктрина – сепаратизмът вече не се разглежда като проблем на изолиран индивид, но като проблем, към който уйгурите са предразположени и въобще ислямът е предразположен.

Тази промяна съвпада с все по-силната хватка на президента Си Дзинпин, под чието управление лоялността към семейството и вярата са по-низши от единствената лоялност, която има значение – тази към комунистическата партия.

Уникалната идентичност на уйгурите ги прави мишена за подозрения.

Тези възгледи се подсилват от достоверни сведения, че стотици са пътували към Сирия, за да се бият с различни крупи.

В момента уйгурите са обект на етническо профилиране на хиляди пешеходни и моторни пунктове, където ханските китайци преминават необезпокоявани.

Полицай на пункт за проверка в Кашгар, март 2017 г.

Уйгурите са изправени пред тежки ограничения в пътуването, както в Синдзян, така и отвъд, с наредба, която задължава жителите да предадат паспортите си на полицията, която „да ги пази“.

Уйгурските представители на властта не могат да практикуват ислям, нито да посещават джамии, нито да постят по време на Рамадан.

Китайски флаг се вее над затворена джамия в Кашгар, Синдзян.

С оглед на всичко това не е изненадващо, че Китай вкарва в употреба друг стар и радикален метод за това, което държавата вижда като нелоялност от страна на уйгурските граждани.

Въпреки отрицанието на правителството най-ясните доказателства за съществуването на концентрационните лагери идва от куп данни на самата власт.

Страници на местното правителство, съдържащи документи, които канят потенциални възложители и снабдители да наддават за проекта за сградите са открити онлайн от германския академик Адриан Зенц.

Те показват детайли относно изграждането или приспособяването на дузина отделни сгради в цял Синдзян.

В много случаи заданието изисква инсталацията на наблюдателници, бодлива тел, системи за наблюдение и стаи за пазачите.

След като прави съпоставка на тази информация с други медийни източници, Зенц предполага, че поне няколко стотици хиляди, а може би и над милион уйгури и други мюсюлмански малцинства са били вкарани в поправителен лагер.

Тези документи, разбира се, никога не назовават зданията концентрационни лагери, а центрове за образование, или по-точно „центрове за пре-образование“.

Част от тях със сигурност се отнася до огромния комплекс, който посетихме – договор от юли 2017 за инсталацията на отоплителна система в „училище за трансформация чрез образование“ някъде в региона на Дабанчен.

Тези евфемизми, както и пунктуално описаните мерки и количества представляват несъмнената структура на бързо разрастваща се мрежа за масово интерниране.

„Те искаха да изтрият идентичността ми на уйгур“

През 2002 Реийла Абулаити се мести от Синдзян във Великобритания, за да учи.

Там тя среща и се омъжва за британец, става британски гражданин и създава семейство.

Миналата година майка ѝ пристига за обичайната си лятна визита, прекарва време с дъщеря си и внук си и разглежда Лондон.

Сиамусинуе Пида, 66-годишна, е добре образован бивш инженер с дълъг стаж в държавна китайска компания.

Сиамусинуе Пида

Тя лети обратно за Синдзян на 2 юни.

Тъй като майка ѝ не се обажда, Реийла я търси, за да се увери, че се е прибрала жива и здрава.

Разговорът е кратък и ужасяващ.

„Каза ми, че полицията претърсва къщата“, спомня си Реийла.

Именно тя е обект на разследването.

Трябва да изпрати копия от документите си, казва майка й – доказателство за адрес във Великобритания, копие от британския ѝ паспорт, телефонния й номер в кралството и информация за академичната си дисциплина.

Реийла Абулаити

След това, след като казва на дъщеря си да изпрати документите чрез китайско приложение за съобщения, Сиамусинуе казва нещо, което кара Реийла да настръхне.

„Не ми се обаждай повече – чува тя от майка си. – Не ми се обаждай никога повече.“

Това е последният път, в който тя чува гласа ѝ.

Тя вярва, че майка ѝ е в лагер оттогава.

„Майка ми е задържана без причина – казва тя. – Доколкото знам, китайското правителство иска да заличи уйгурската идентичност от лицето на земята.“

Би Би Си проведе детайлни интервюта с осем уйгури, които живеят в чужбина.

Техните показания са изключително детайлни и осигуряват доказателства за условията и ежедневието в лагерите, както и произволния характер на арестите.

Обикновени религиозин практики, най-малкото противоречие и каквато и да е връзка с уйгури извън страната е достатъчна, за да вкара хората в системата.

Аблет Турсун Тохти

Всяка сутрин, когато 29-годишният Аблет Турсун Тохти се буди час преди изгрев, той и съкилийниците му имат една минута, за да стигнат до двора, където правят упражнения.

След като ги строяват, те са принудени да тичат.

„Имаше специална стая, в която наказваха онези, които не тичат достатъчно бързо“, казва той. „Вътре имаше двама мъже – единият те бие с колан, другият просто те рита.“

Дворът може да бъде различен на сателитната снимка на лагера, където той твърди, че е бил задържан, в града Хотан в южен Синдзян.

„Пеехме песен, която се казваше „Без комунистическата партия не може да има Китай“, казва той. „И ни учеха на закони. Ако не можеш да ги рецитираш правилно, ще те пребият.“

Сателитна снимка от 2018 г. на лагер в Хотан, където Аблет казва, че е бил задържан.

Той прекарва в лагера месец през 2015 г. и в някои отношения е късметлия.

В първите дни на концентрационните лагери периодът на „курсовете“ изглежда е по-къс.

През последните години има единични сведения за освободени.

Поради масовото отнемане на паспорти Аблет е един от последните уйгури, напуснали Китай. Той търси убежище в Турция, държава със значителна диаспора поради силните културни и езикови връзки.

Аблет ми казва, че 74-годишният му баща и осем от близките му са в лагерите. „Няма никой извън тях.“

Абдулсалам Мухемет, на 41, днес също живее в Турция.

Той е задържан от полицията в Синдзян през 2014 г. за рецитиране на ислямски молитви на погребение.

В крайна сметка те решават да не му повдигнат обвинения, но това не означава, че е свободен.

Абдусалам Мухемет

„Казаха ми, че трябва да се образовам“, разказва той.

Сградата, в която се намира, не му прилича на училище.

На сателитната снимка може да се различат наблюдателниците и двойната ограда на Центъра по правно образование Ханайрике.

Слоевете бодлива тел могат да бъдат различени благодарение на сенките, които хвърлят под жаркото пустинно слънце.

Той разказва за същата рутина – упражнения, тормоз и промиване на мозъци.

Сателитна снимка от Хотан, където Абдусалам е задържан.

Двадесет и пет одишният Али, като това не е истинското му име, е един от тези, които се страхуват да говорят открито.

Той казва, че през 2015 се озовава в лагер, след като полицията открива снимка на жена, която носи забрадка, на мобилния му телефон.

Али не желае да бъде идентифициран.

По време на една от сесиите с насилствени упражнения държавен автомобил влиза в лагера и портата е временно отворена.

„Изведнъж едно малко детенце влезе вътре и се затича към майка си, която тичаше с нас.

Тя на свой ред се спусна към детето, прегърна го и започна да плаче.

После един полицай я хвана за косата и извлачи детето извън лагера.“

Вместо чистата атмосфера, показвана по държавните телевизии, виждаме много различна картина.

„Вратите на стаите ни се заключваха вечер“, разказва Аблет. „Но няма тоалетни, те просто ни даваха една купа.“

Няма как да потвърдим независимо тези сведения. Попитахме китайското правителство за информацията за тормоз, но не получихме отговор.

За уйгурите извън Синдзян новините са рядкост.

Страхът подхранва тишината.

Сведения за хора, изтрити от семейни чатове, или такива, заявили никога повече да не ги търсят, вече са често явление.

Две от нещата, които са най-важни за уйгурската култура – вярата и семейството – са системно пречупвани.

В резултат на задържането на цели родове днес има данни, че много деца са изпращани в държавни сиропиталища.

Билкиз Хибибула пристига в Турция през 2016 г. с пет от децата си.

Билкиз Хабибула

Най-малката ѝ дъщеря Секине Хасан, която днес би трябвало да бъде на три и половина, остава в Синдзян със съпруга на Билкиз.

Тя все още няма паспорт по това време и планът е, че когато го получи, семейството ще се събере в Истанбул.

Но тя така и не получава паспорта си.

Дъщерята на Билкиз Секине, която майката не е виждала от повече от две години.

Билкиз смята, че съпругът ѝ е бил задържан на 20 март миналата година.

Оттогава тя е загубила контакт с останалата част от семейството си и няма представа къде е дъщеря ѝ.

„Посред нощ, след като другите ми деца заспят, плача много“ , казва тя.

„Няма нищо по-ужасяващо от това да не знаеш къде е дъщеря ти, дали е жива или мъртва.“

„Ако тя можеше да ме чуе, щях да ѝ кажа само, че съжалявам.“

Гледка от птичи поглед

Сателитна снимка на Хотан, обработена от GMV

Чрез обществено достъпните сателитни данни с отворен код е възможно да осветлим тъмната тайна на Синдзян.

GMV е международна авиокосмическа компания с опит в наблюдението на инфраструктура от космоса за организации като Европейската космическа агенция и Европейската комисия.

Анализаторите им разгледаха списък от 101 сгради, които се намират в Синдзян и които са събрани от различни медийни източници и академични проучвания за системата за лагери за „пре-образование“.

Място по място, те изследваха появата на новите обекти и разрастването на вече съществуващите такива.

Те идентифицираха и сравниха общи черти, например наблюдателниците и оградите – инфраструктура от този тип е нужна за наблюдение и контрол на движението на хората.

След това те категоризираха вероятността всеки от тези комплекси да е лагер, поставяйки 44 от тях в категория силно вероятно или много силно вероятно.

След това те направиха диаграма на времето, в което всеки един от тези 44 обекта е бил засечен за пръв път.

Снимките показват мащаба на строителството, обхванало част от лагера, където Абдусалем Мухемет е бил задържан.

Сравнение между два кадъра.

GMV не може да потвърди за какво се използват обектите. Но е ясно, че през последните няколко години Китай строи много нови охранявани обекти с изключителна и нарастваща скорост.

Вероятно това е подценяване на реалната ситуация.

Стигаме до изумително заключение – тенденцията клони към по-големи обекти.

Броят на нови проекти е спаднал в сравнение с 2017 г.

Брой на нови охранявани обекти, засечени в област Синдзян между 2011 и 2018 г.

 

Що се отнася до общата площ като цяло, тази година комплексите са по-големи, отколкото миналата.

Площ на новопостроените охранявани обекти в Синдзян между 2011 и 2018 г.

GMV изчислява, че само този сет от 44 обекта индикира увеличение в площта на охраняваните обекти в Синдзян в размер на 440 хектара от 2003 насам.

Мерките се отнасят към цялата площ на комплекса, т.е. вътрешността, заградена от стените, не само сградите.

Но 440 хектара е голяма допълнителна площ.

За сравнение може да видите обект от 14 хектара в Лос Анджелис, който съдържа поправителната институция Туин Тауърс и Централния мъжки затвор, общо 7000 затворници.

Споделихме откритията на GMV – в частност за увеличението на строителната площ в Дабанчен – с екип австралийски архитекти от фирмата Guymer Bailey Architects, които имат опит в дизайна на затвори.

Използвайки мерките от сателитните снимки, те изчислиха, че обектите могат да осигурят място за минимум 11 000 задържани. Дори тази минимална преблизителна стойност ги поставя сред най-големите затвори в света.

Рикър Айлънд в Ню Йорк, най-големият затвор в САЩ, предоставя място за 10 000 затворници.

Затворът в Силиврия, Турция, който се счита за най-големия в Европа, предоставя място за 11 000 затворници.

Guymer Bailey Architects ни осигури анализ за възможните функции на различни сгради в комплексите.

Администрация
Мъжки отделения.
Женски отделения.

Минималната приблизителна стойност за местата в Дабанчен е изчислена на базата на предположението, че задържаните ползват самостоятелни стаи.

Ако спалните помещения са общи, капацитетът на затвора се повишава значително, казват от GBA, като горната граница е около 130 000 души.

Показахме снимките и на Рафаел Спери, архитект и президент на базираната в САЩ организация „Архитекти и дизайнери за социална отговорност“.

„Това е наистина мащабен и мрачен затвор“, казва ми той.

„Изглежда като място, което е проектирано да натъпче колкото се може повече хора на възможно най-малка площ, за възможно най-ниска цена.“

„Мисля, че 11 000 вероятно е значително подценяване на мащабите… От наличната информация не можем да кажем как изглежда вътрешността или каква част от сградата се използва за задържаните, а не за други цели. Дори в този случай предположението ви за 130 000 души изглежда, за съжаление, доста вероятно.“

Липсата на достъп до обекта означава, че не можем да потвърдим независимо този анализ.

Помолихме властите в Синдзян да потвърдят за какво се ползва обектът в Дабанчен, но не получихме отговор.

Блокирани 

Не всички лагери в Синдзян са едни и същи.

Предполага се, че трета прогимназия в Инин е център за задържани.

Някои от тези здания не са построени от нулата, а представляват трансформирани структури, които са били използвани за други цели, напр. училища или фабрики.

Те често са по-малки и са разположени в близост до центъра на градове.

Опитахме се да посетим известен брой подобни лагери в северната община Инин.

Имахме сведения от местни правителствени документи за проект, който трябва да създаде пет „центъра за професионално обучение“ с цел „запазване на стабилността“.

Спряхме в центъра, пред огромен комплекс от сгради, които някога са били трета прогимназия в Инин.

Висока, синя стоманена ограда обгражда обекта, с мащабна охрана на главния вход.

Има нова наблюдателница до площадката за игра, както и друга в близост до бившия футболен стадион.

Днес стадионът е напълно покрит от шест сгради със стоманени покриви.

Прогимназията през 2017…
… и през 2018 г.

Пред сградата семействата, които идват на посещение, се редят на опашка за проверща.

И сега където и да отидем в града ни следват две или три коли.

Когато правим опит да излезем и да заснемем един от лагерите, този път заграден със сива ограда, ни спират.

Властите слагат ръка на камерите ни и ни казват, че има важно военно учение в региона днес, така че трябва да напуснем.

Пред бившото училище виждаме семейство, майка с две деца, които стоят тихо до оградата.

Един от гидовете ни се опитва да ги спре да говорят с нас, но друг идва и налага своята воля.

„Остави ги да говорят“, казва тя.

Питам ги при кого идват.

Има пауза, преди малкото момче да отговори: „Баща ми“.

Ръката покрива камерата ни отново.

В град Кашгар, някога топлото биещо сърце на уйгурската култура, над тесните улици се стеле зловеща тишина. Много от вратите са заключени с катинари.

На една от вратите виждаме афиш, който дава инструкции на хората как да отговарят на въпроси за изчезналите си роднини.

„Отговорете, че за тях се грижат добре в името на общественото благо и семействата им“, прочитаме.

Главната джамия на града днес прилича повече на музей.

Опитваме се да разберем кога е следващият молебен, но никой не може да ни каже.

„Моята роля тук е да се оправям с туристите“, казва ни представител на властта. „Не знам нищо за никакви молитви.“

На площада неколцина голобради мъже стояти си приказват.

Питаме ги къде са всички останали.

Един от тях посочва към устните си, стискайки ги силно – знак, че е прекалено рисковано да говори с журналисти.

Но друг прошепва: „Вече никой не идва насам.“

Полицай с каска чисти стълбите на джамията на известно разстояние от нас.

В тишината можем да чуем звука от разплискването на водата в кофата и шумът на парцала, чието ехо отеква на площада.

Китайските туристи снимат.

Напускаме Кашгар по магистралата и се насочваме на югозапад към зона, в която са разпилени уйгурски села и ферми… както и много предполагаеми лагери.

Както винаги ни следват, но скоро се изправяме пред неочаквано препятствие.

Пред нас магистралата изглежда е току-що затворена.

Полицаят, който управлява блокадата, ни казва, че повърхността на пътя се е разтопила под жаркото слънце.

„Не е безопасно да продължите.“

Забелязваме, че останалите коли са пренасочени към паркинг на търговски център и по радиото чуваме инструкции да бъдат задържани там „за известно време“.

Казва ни се, че вероятно ще ни се наложи да чакаме четири или пет часа и ни съветват да се върнем.

Търсим алтернативни пътища, но от нищото се материализира нова пътна блокада, въпреки че обяснението е друго.

Този път е затворен за „военно учение“.

Четири пъти на четири различни артерии сме спрени и върнати, преди най-накрая да се примирим със загубата.

Само на няколко километра от нас е друг огромен лагер, за който се твърди, че държи над 10 000 души.

Система за контрол 

На власт в Синдзян има и уйгури.

Много от народните представители и полицаи, които ни следяха и ни спираха, бяха уйгури.

Ако те усещат вътрешно противоречие, то няма как да го признаят.

Агитпроп на стената в Синдзян: „Стабилността е благословия, нестабилността е бедствие.“

Но въпреки че системата за профилиране и контрол е асоциирана от някои с апартейда, очевидно сравнението е неточно.

Много уйгури са част от системата.

Всъщност много по-удачен паралел може да бъде открит в тоталитарното минало на Китай.

Точно както по време на културната революция, на обществото се насажда мисълта, че трябва да бъде разкъсано на парчета, за да бъде спасено.

Шохрат Закир, уйгур и на теория вторият най-влиятелен политик в региона,  намеква, че битката е почти спечелена.

Шохрат Закир е председател на провинцията Синдзян и етнически уйгур.

„През последните 21 месеца не сме имали терористични атаки и броят на криминални проявления, включително застрашаващите обществения ред, е спаднал“, казва той пред държавните медии.

„Синдзян е не просто красив, но също така безопасен и стабилен.“

А какво се случва тогава, когато задържаните биват пуснати?

Бившите задържани, с които говорихме, изпитват силна неприязън.

И светът все още чака да чуе от някой, който е бил в затвор като този в Дабанчен, зловещо и тайно здание от подобен мащаб.

Разследването ни води до заключението, че масовата програма за „пре-образоване“ представлява концентрационен лагер, наричан с други имена – затварянето на хиляди мюсюлмани без съд и присъда, без достъп до какъвто и да е законов процес.

Китай обявява програмата за успех.

Но историята е наситена с много зловещи примери какъв може да бъде изходът от подобна програма.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.