SHARE

Днес ще наруша едно от правилата си и ще пиша за събитие, на което са ми направили забележка да не снимам. Разсъждавам така – щом организаторите не желаят да снимам, значи не им трябва допълнителна публичност. Очевидно желаят хората да се запознават със събитието единствено на място в изложбената зала и без посредници или пък само в условия на строго контролирана медийна публичност (тоест каквито материали са написани досега по медиите, написани са и точка).

Не мога да разбера – как снимка с мобилен телефон на карикатури с очевидно доказано авторство, поставени под стъкло, силно осветени и с отблясъци, би могла да навреди на нещо или на някого. В такъв случай защо да пиша материалчета и да ги илюстрирам? Няма нужда, нали така? Всичко вече е написано и казано, а който се интересува и сам ще стигне до изложбата. Но да отдадем забраната за снимки на традиционното българско престараване на презастраховането и да продължим напред.

Илия Бешков е един от титаните на българската карикатура. Талантът му излиза и извън границите ѝ. В Софийската градска художествена галерия от 19 септември до 22 октомври 2017 г. се провежда изложбата му „Свян и страсти“.

Мощен социален критик и политически карикатурист, присъстващ масово в учебниците и в читанките, Бешков по принцип се смята за добре познат на българската публика. Например не може да не си спомняте карикатурата „Бай Ганю убива създателя си“ или пък илюстрацията „Дон Кихот и Санчо Панса“ .

Но Бешков е цяла вселена и тази изложба показва по-различна и доста по-непозната негова страна. Показва далеч по-всеобхватния му, далеч по-дълбокия му и чувствителен поглед върху обществото, много по-ангажиран с непосредствените преживелици на отделния човек.

За изложбата „Свян и страсти“ може да се каже, че е посветена преди всичко на приключенията на тялото.

Изложбата започва с 30-те години, когато превратът на 19 май 1934 година отключва у Бешков страст да наднича в личното, в невидимото за външни хора, зад завесите, в спалните и будоарите.

„Труден избор“, ок. 1936 г.

И той го прави толкова категорично, че, честно казано, се чудя дали да водя племенничките ми да го гледат. Героите на карикатурите му са хедонистични и сладострастни, гребящи с пълни шепи от живота, и то от неговата чисто телесно-материална страна.

Затова и карикатурите му могат да бъдат интерпретирани така – не Бешков осмива робуващите на животинските нужди на телата си хора, а самите хора се превръщат в карикатури на себе си, когато робуват на телата си, а художникът само регистрира крайния резултат от този процес.

bty

Друг важен момент за него е началото на Втората световна война, което пък го превръща от добронамерен наблюдател на греха в саркастичен критик на нравите. Тялото вече не е благосклонен господар на човека със своите дребни грешки и пакости. То се е превърнало в жесток тиранин, а в карикатурите зачестяват трагичните нюанси. Тъмните тонове се сгъстяват, отношенията между героите се изострят и вече не приличат толкова на игра, колкото на схватка.

Но лошият късмет на Бешков продължава. Съдбата е отредила той да изпие до края горчивата чаша на времето и да наблюдава сриването на страната в пропастта след 1944 г. С края на войната с помощта на Червената армия в България на власт идват сталинистите и въпреки че той лично уж е подкрепян и хвален от режима като земеделец, творчеството му започва да става все по-мрачно, а хуморът от началото на кариерата му вече се е трансформирал в горчив и сух сарказъм. Към края на живота си, когато усеща, че не му остава много, се обръща към библейските сюжети, тъй като само в тях вижда надежда и светлина.

Въпреки че Бешков е един от емблематичните художници, с които се кичи тоталитарният комунистически режим, той страда в новото общество и не успява да се приспособи към правилата му. Въпреки публичните похвали режимът не го приема за свой, службите не го изпускат от поглед и му сглобяват дебело досие. Самоубива се с глад и умира през 1958 г., отчаян от порядките, които царят в страната.

Задължително е изложбата да се види. Има достатъчно време до приключването ѝ.

На касата на СГХГ се продават и две книги, свързани с Бешков – „Черната тетрадка“, която включва личния му дневник между 1950 и 1955 г., досието му, съдържащо и полицейски документи и отпреди 1944 г. и богата колекция от карикатури и рисунки.

Продава се и един албум с досега неизлизали репродукции „С рисунката правя човеци“.

Купих си „Черната тетрадка“, на чиято премиера присъствах преди време, но тогава не успях да се сдобия с нея. Книгата е чудесен портрет на Бешков, въвежда ни в трагичния му свят и ни демонстрира еволюцията на неговите отношения на любов и омраза към света – в началото със смях, след това със сарказъм и накрая с неприкрита горчивина. Известно чудене предизвиква изборът на лицата, включили се в предговора… но книгата заслужава отделно внимание така или иначе.

Заповядайте на изложбата, няма да съжалявате. За децата не знам, преценете си.

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.