Рушир Шарма заема ръководна позиция във финансовия гигант Morgan Stanley. Той е автор на няколко книги за икономиките на развиващите се страни като “Пробилите нации” и “Възходът и падението на нациите”, както и е редовен колумнист за Financial Times, Foreign Affairs и други издания. През 2012 г. Foreign Policy го нарежда сред 100 световни мислители, а през 2015 г. попада и в класацията на Bloomberg за 50-те най-влиятелни мислители на нашето време. След избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ той споделя своите виждания за това накъде се е запътил светът в статията When Borders Close за New York Times.
Ерата на глобализацията произведе благоденствие. Милиони се обогатиха от увеличения поток на блага, пари и хора, преминаващи границите. Но елитите спечелиха най-много. И когато неравенството се увеличи, се надигна и негодуванието на изоставените. Когато дойде големият шок, недоволството се превърна в заряд за национализма, който обеща да наложи контрол над свободната търговия, световните банки и имигрантите. Глобализацията спря и се задава нова ера на деглобализиране с бърза крачка.
Такъв голям шок се случва и през 1914 г. в навечерието на Първата световна война и прекъсва четири десетилетия на нарастваща миграция и търговия. Могат да се направят ясни паралели между тази ера и бума на глобализацията от 80-те, който преминава в застой по време на финансовата криза от 2008 г. Днес глобализацията отново дава на задна. Популистите се надигат, както стана видно от зашеметяващата победа на Доналд Тръмп миналата седмица. Те вече контролират британското правителство и набират сили в Италия, Франция и Германия.
Не е ясно как г-н Тръмп, който зове за протекционизъм и по-строг контрол, ще управлява. Но е ясно, че светът на отворените граници се разпада. Настъпи новата епоха на деглобализация и е възможно тя да се проточи.
Националните иконимики се движат в цикли на възход и падение, които продължават с години, но глобализацията е различна. Поне откакто Чингиз хан подсигури търговията по Пътя на коприната, притокът на блага, пари и хора през границите се колебае на вълни от напредък и отстъпление, продължаващи с десетилетия.
Отстъплението, което започна през 1914 г., продължи три десетилетия, отслаби световната икономика и захрани яда, който доведе до Втората световна война. Отстъплението, което започна през 2008 г., все още набира сили и е време да приемем възможното падение – бавен растеж, висока инфлация и надигащи се конфликти.
Паралелите между двата бума на глобализацията са впечатляващи. Скорошният напредък на глобализацията бе задвижен от променящите се технологии – включително контейнеровозите и интернета – и новите закони, които отвориха търговията за най-населената страна на света – Китай. Преди 1914 г. двигателите на глобализацията бяха парните кораби, телеграфът – “Викторианският интернет”, както и новите закони, които отвориха вноса към най-голямата икономика на XIX в. – Британия.
В навечерието на Първата световна война светът до известна степен бе толкова обвързан, колкото е и сегашният. Съобразно дела население имиграцията в Съединените щати е била три пъти по-голяма през 1914 г., отколкото в която и да е година след това.
Социалното напрежение, което се надигна заради скороста на глобализацията през XX в., също не ни е чуждо. Делът на приходите на най-богатия 1% от американците нараства от 1870 г. и достига своя пик от 20% през 1920 г. – тогава световната търговия създаде “позлатения век” на плутокрацията. Народното недоволство се разрасна и политиците започнаха да затварят границите, особено след 1929 г., когато икономиката се срина от Голямата депресия.
Америка се вглъби в себе си. През 1930 г. Конгресът вдигна тарифите (митата) (Smoot-Hawley Tariff Act), с което подклаждаше започването на световна търговска война. Измерено като дял от световната икономика, търговията достигна своя пик от 30% през 1914 г. и спадна до най-ниския си дял от 10% през 1933 г. Това бе годината, в която Конгресът раздели големите банки от сектора на инвестициите (Glass-Steagall Act). От международния обмен на пари не остана много през 30-те и 40-те години на миналия век.
Съединените щати също така реално прекратиха имиграцията в началото на 30-те, когато притокът на хора се срина до няколко десетки хиляди от повече от милион годишно преди 1914 г. Повече от един милион мексиканци се върнаха в родината си през този период, от които 80 000 бяха депортирани от федералните власти, а много други го направиха от уплах.
Затварянето на границите намали конкуренцията и търговията, което удължи Голямата депресия. В САЩ популистите бяха екстремисти, които обещаваха да “споделят богатството” и скандираха “Америка на първо място”. Но в Европа и Азия властта премина в ръцете на войнолюбиви автократи, които започнаха Втората световна война.
След като силите на Оста бяха победени, победоносните демокрации започнаха да възстановяват света на отворените граници. Отне десетилетия, докато потокът на търговия, пари и хора се възстанови. Световната търговия успя да достигне пика си от 1914 г. чак през 1970 г., а мобилността на капитала – размерът и лекотата, с която се обменят пари – не се възстанови чак до 1990 г. Когато тези процеси набраха скорост, те доведоха до финансовата криза.
Днес 2008 г. изглежда като същата повратна точка, каквато е била 1914 г. – световното търсене е слабо, много нации издигат бариери и от това следва търговски спад. Измерено като дял от световния БВП, търговията се е удвоила от 30% през 1973 г. до 60% през 2008 г. От световната криза насам обаче тя е в застой и днес е намаляла до 55%.
Движението на капитал – основно под формата на банкови заеми – спада дори по-бързо. Финансовата криза замрази обмена, а оттогава насам новите регулации започнаха да оказват натиск. Днес движението на капитала е малко под 2% от БВП, а в своя пик през 2007 г. е било 16%.
Намалява и движението на хора. Въпреки вълната от бежанци към Европа, нетната миграция от бедни към богати страни е намаляла до 12 милиона за периода 2011-2015 г., което е с четири милиона по-малко от предходните години. Между 2009 и 2014 г. броят мексиканци, които напускат САЩ, е по-голям със 140 000 души от броя на пристигащите и това е преди г-н Тръмп да подеме антимексиканските си тиради.
Както през 30-те години, така и днес, намаляващата търговия, световни инвестиции и миграция допълнително отслабват световната икономика. И има много причини да очакваме, че тази нова епоха на деглобализация ще продължи, тъй като следвоенният свят е нападнат както от автократи популисти в надигащите се сили като Русия и Китай, така и от популистите в западните демокрации.
Скорошният търговски бум се дължеше на относително прости споразумения, които премахната тарифите. Но търговските споразумения станаха по-сложни и сега тяхното завършване отнема много повече време. В същото време от 2008 г. насам най-големите икономики в света наложиха стотици протекционистки мерки, водени от Индия, Русия, Китай и САЩ. Веднъж издигнати над една индустрия, стените на протекционизма скоро застигнат и други сектори.
Промените в китайската икономика допълнително ще забавят търговията. Когато Китай се отвори за света през 80-те, неговото огромно население светкавично зареди с нова енергия световната икономика. Страните по целия свят просперираха от доставянето на суровини и части до китайските фабрики, а впоследствие и до страни като Полша и Мексико. Преди 2008 г. голяма част от световната търговия се основаваше на прекарването на блага през тези снабдителни вериги. Тази тенденция се обърна. Снабдителните вериги намаляват, особено след като Китай реши да направи икономиката си по-малко зависима от търговията и нейната индустрия се научи да произвежда повече части у дома.
Наскоро Международният валутен фонд и други институционални крепости на следвоенния свят се надигнаха в защита на глобализацията. Те вадят изследвания, показващи, че автоматизацията и други сили, нямащи общо с глобализацията, са виновни, че средната класа губи работни места. Но технократите не разбират политическата реалност: течението се обърна срещу имигрантите и търговията. Време е да осъзнаем последствията от деглобализацията.
По време и между двете световни войни антиглобализацията намали конкуренцията и влоши слабия икономически растеж с надигаща се инфлация. Днес популистите отново зоват за защита на местното производство и споделяне на богатството, което може да доведе до същите резултати.
Преразпределението на богатството може да има облекчителен ефект, като намали разликата в личните доходи. Но протекционизмът ще увеличи разликата в доходите между различните страни. От Втората световна война насам не са много нациите, които са се измъкнали от бедността, без да са покачили износа си. Вдигането на митническите тарифи ще затрудни развиващите се страни да излязат от бедността. Икономическото преимущество преминава от държавите, залагащи на износа, като Южна Корея и Тайван, към онези, които имат големи вътрешни пазари, като Индия и Индонезия.
По-притеснителен е геополитическият срив от затварянето на границите. Откакто светът на отворените граници започна да губи сили, броят на демократичните режими е в застой. Повече от 100 държави показват спад в свободата си от 2008 г. насам според проучване на Freedom House (а само 60 имат напредък). В демокрациите нараства ксенофобията, а в диктаторските режими – репресията. Във времена, в които одобрението към световните лидери се срива, малък брой задържат своята популярност, като се заиграват с национализма, включително в Русия и в Китай.
Тези правителства имат все по-голямо желание да затварят границите си и да излъчват военна мощ. Въпреки че не могат да се сравняват със заплахата на Оста Рим-Берлин-Токио преди Втората световна война, то днес светът е изправен пред предизвикателства на три фронта – Китай настъпва в Южнокитайско море, Русия изпробва здравината на европейските граници и прокситата на Иран разпространяват “шиитския полумесец” в Близкия изток.
Регионите, с които се заиграват тези авантюристични сили, са нагнетени от напрежение, допълнително влошено от отстъплението на Съединените щати от 2008 г. насам. И докато световните военни разходи бяха в застой през по-голямата част на миналото десетилетие, днес те са се покачили със 75% в Източна Азия, с 90% в Източна Европа и с 97% в Саудитска Арабия.
Първата световна война разби надеждите, че все по-сближаващият се свят ще предотврати военен конфликт. За подобни надежди се говореше и през последните десетилетия. Но връзките се разпадат, напрежението нараства и популизмът в стил “моята нация над всичко” се надига, включително и в САЩ. По време на кампанията г-н Тръмп зовеше за по-строг граничен контрол, предоговаряне или прекратяване на големи търговски споразумения и спиране на подкрепата за съюзниците, които САЩ имат от 1945 г. Г-н Тръмп може и да не изпълни всичките си предложения, но посоката, по която е поел, е ясна. Световният поток на блага, пари и хора навярно ще продължи да спада. Урокът от миналото е, че точно както нощта следва деня, така и деглобализацията следва глобализацията – и може да продължи също толкова дълго.
Рушир Шарма, When Broders Close
Заглавна снимка: Ferguson за Financial Times.
