SHARE

От Ан Апълбаум, Washington Post

Бихте могли да го наречете конституционна криза и мнозина вече го правят. Председателят на Камарата на общините използва израза „конституционно възмущение“, а някои продължават по-далеч: хаштага #stopthecoup [спрете преврата] набира скорост в британския Twitter. Като алтернатива можете да отхвърлите кризата като нищо повече от малко непривлекателно „парламентарно шиканиране“, както току-що го направи един приятел, привърженик на Брекзит, в разговор по телефона. Но както и да приключи тази сага – с Брекзит или без Брекзит, с избори или без, – необичайното и безпрецедентно петседмично суспендиране на парламента, обявено в сряда от страна на британския министър-председател, ще се окаже в крайна сметка дискредитиране на парламента и дискредитиране на демокрацията в една от най-старите демокрации в света.

Екипът на Джонсън се опитва да опровергае това заключение, но не може да скрие: той поиска това суспендиране, което ще започне на 11 септември, за да се избегне вот в парламента. Неговата предшественица Тереза Мей не можа да постигне договор за Брекзит чрез парламента – най-вече защото самите привърженици на Брекзит не можеха да се изправят пред грозните реалности за избирателите, толкова по-лоши от рая, който им бе обещан. Джонсън, очевидно също, не може да постигне договора на Мей за Брекзит чрез парламента, а не е стигнал и много далеч и в преговорите за нова сделка.

Но избори при тези обстоятелства, след драматичното суспендиране на парламента в сряда, също биха били грозни. Един от съветниците на Джонсън намекна, че девизът на кампанията ще бъде „Народът срещу политиците“ – с други думи, нелогичното „Народът срещу парламента“. Мнозина също така смятат, че Джонсън може да позволи Брекзит да се случи по подразбиране, докато кампанията продължава и парламентът не заседава. Ако това е така, почти няма значение кой печели: подобна кампания с такъв лозунг на фона на този хаос ще задълбочи дълбоките разделения в страната и ще убеди всеки, който загуби, че е бил излъган и прави живота на следващото правителство почти невъзможен.

В същото време мнозинството в парламента няма да подкрепи Брекзит „без сделка“ – рязко оттегляне, което би нарушило търговията, продажбите, пътуванията и почти всичко останало, което свързва Великобритания с външния свят. Камарата на общините вече гласува веднъж против Брекзит „без сделка“ през март. По-рано тази седмица лидерите на опозиционните партии заедно с някои разбунтували се консерватори се срещнаха и направиха нов законодателен план, предназначен да забави Брекзи и отново да спре варианта „без сделка“.

Джонсън няма парламентарно мнозинство или дори популярно мнозинство за Брекзит „без сделка“. Всъщност с минималното мнозинство от един глас той дори изобщо няма парламентарен мандат. Със сигурност няма мандат и мандат от народа: не е избран на общи, парламентарни избори, а вместо това е номиниран от 92 000 членове на Консервативната партия. Без подкрепата на парламента, без обществена подкрепа, без истинска легитимност той въпреки това вярва, че трябва да прокара Брекзит до крайния срок, 31 октомври. Защото това обеща по време на лидерската си кампания и защото в противен случай неговата партия може да не оцелее до края на това десетилетие.

Може да има демократични решения на тази дилема. Едно от тях би било нов референдум. Джонсън обаче не иска това, тъй като повечето анкети показват, че обществеността вероятно няма да подкрепи Брекзит втори път. Изборите също биха били решение и действително може да се стигне до това: една от последиците от новината в сряда може да бъде вот на недоверие към правителството през няколкото дни на заседанията на парламента следващата седмица преди суспендирането. Това би било вот, който някои консерватори, макар и неохотно, ще подкрепят.

Ако консерваторите спечелят след подобна кампания, бунтарската опозиция ще направи всичко, конституционно и неконституционно, за да осуети тяхното управление. Ако членовете на Лейбъристката партия спечелят, те ще бъдат изкушени да използват някои от същите трикове, включително суспендиране на парламента, за да прокарат своя непопулярна програма. Ако има разделен наполовина парламент, нищо, каквото и да било то, няма да се реши изобщо. Белезите от раните ще останат. „Ние не се убиваме един друг – ми каза лорд Джонатан Маркс, конституционен учен от либералдемократите, – но това е толкова лошо, колкото и през XVII век, по много начини.“ За тези, които не помнят, през XVII във Великобритания имаше гражданска война.

Досега устоявах на тези сравнения, но сега политическата криза на Великобритания наистина започва да наподобява паралелната на нея криза в Съединените щати. Безмилостен шеф на изпълнителната власт непрекъснато избутва външните граници на онова, което е конституционно възможно, за да постигне непопулярни резултати. Управляваща партия, която се страхува за собственото си избирателно бъдеще, срамно го подкрепя. Разделената опозиция се стреми да го блокира, но самата тя не разполага с популярен лидер. Консервативна партия използва популистки лозунги, които подкопават националните институции. Старите прецеденти и обичаи се зарязват с нарастваща скорост, оставяйки само вакуум след себе си.

В това се състои, ако щете, върховната ирония. Предполага се, че Брекзит е трябвало да върне „суверенитета“ на британския парламент. Вместо това Брекзит може да дискредитира британския парламент и британските политици за много време напред – точно като това се случи на техните американски братовчеди.

* Заглавието е на „Терминал 3“. Карикатурата на корицата е на Чавдар Николов за „Терминал 3“

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.