Ако искаш да манипулираш обществото, да създадеш грешна представа за дадено събитие или процес, не е нужно да лъжеш. Даже не се изисква голямо въображение, за да изопачиш нещата. Единственото, което трябва да направиш е да спестиш само един процент, а дори и по-малко, от фактологията. И цялата картина е променена, при това на 180 градуса от действителната ситуация. Или колкото изкривена ти трябва.
Така получаваш материал, с който да породиш истерия, страх и безпочвени поводи за омраза. Разделяш обществото и създаваш измислени половини на врагове и жертви. Създаваш идеалният шум от несъществуващи теми или опасности, докато сам си уреждаш корупционните сделки, потулваш минали и настоящи престъпления, печелиш избори или дивиденти, защото някой друг е искал това от теб.
В същото време важността на теми като интеграцията на малцинствените групи, но истинската интеграция, а не проектната такава, от която излизат само безкрайни доклади с до болка познати изводи; правата на човека, но истинските права, и то на всеки индивид; все по-задълбочаващото се разделение в обществото, но не в квартален, а в световен мащаб; миграционните кризи, но с причините и решенията за тях, без истерията и световната конспирация потъват и, по-лошо, уродливо се изкривяват. Остават без истински разговор, без реален шанс да се намери работещо решение и, дори, без опция да се видят възможностите, които всяка една криза предлага.
Това са част от заключенията, направени в последната година се проведе изследване що е то „език на омразата“, защо има почва у нас и кой има интерес да го използва.
Изводите няма да изненадат никого – основни говорители са политиците с достъп до публичност, а основни канали – голяма част от медиите. Не винаги съзнателно, но в по-голямата си част с някаква користна цел – по-голяма посещаемост, манипулация, а като следствие и мобилизация, на електората; простото желание да се отклони вниманието от истински значимите проблеми или чисто финансови интереси, които в повечето случаи са свързани с предишните три цели.
Може да се говори за езика на омразата в три основни групи – език на страха, език на лъжата и език на пропагандата. Като по никакъв начин не е задължително те да са самостоятелни явления, а някаква комбинация от тях.
Съществуват и различни техники и стратегии за използването на враждебната реч. От открит и недвусмислен призив към насилие и саморазправа, през създаване на негативен образ през стереотипи и предразсъдъци, до завоалирана враждебност и деформиране на правозащитната реторика.
Думите са важни. Важно е тяхното значение, важен е контекстът, в който са казани, важен е смисълът, който влагаме в тях. Сама по себе си една дума може да бъде обида, но не и език на омразата. Не че обидите са приемливи, просто трябва да се прави разлика между двете. В световната практика е прието да се говори за език на омразата, когато враждебността е насочена към членове на групи или категории лица, идентифицирани чрез определени характеристики като религия, етнос, пол сексуална ориентация.
Лъжа, заблуда и конфронтация
„При ромската общност ранните бракове са част от традициите и обичаите, които Европейският съюз толерира като цяло“, заявява депутатът от ДПС Илия Илиев в пленарната зала преди година.
Според господин Илиев (става ясно от медийните му изяви и изказвания от парламентарната трибуна) е висша степен на толерантност да оставиш едни хора да правят каквото си искат, под претекста на културната им идентичност. Или поне това е целта на повечето публични говорители на тази заблуда. С това си изказване депутатът от ДПС постигна, или поне се опита да постигне, няколко неща:
Внушение, че на ромския етнос му е позволено да нарушава националното законодателство, стига само да се позовава на „традициите“ си и да твърди, че институциите на ЕС му го позволяват. Което пък от своя страна води до извода, че ЕС не се интересува от „мнозинствата“ стига да не бъде обвинен в „нетолерантност“ от малцинствата. А това възпалява част от „мнозинствата“ срещу Обединена Европа и нейните ценности. Само че…
Това не е истина.
Европа, или ако искате Европейският съюз, насърчава традициите и обичаите, но под това разбира упражняването на майчин език (език, който позволява да се запознаем с други култури); обичаите на различни празници, които биха ни позволили да разберем другите хора; носиите; рецептите за традиционни ястия и най-вече правото на избор.
Ранната сватба, по смисъла на всички документи и действия на институциите на ЕС, е злоупотреба с дете, престъпление, наказуемо с цялата тежест на закона. Никой, нито в Парламента, нито в медиите, надигна глас да опровергае г-н Илиев (който към настоящия момент е разследван за злоупотреба с влияние).
Опитът за безпристрастен анализ на това изказване показва:
- Озлобление върху останалата част на обществото, че първо тя е длъжна да спазва правилата и второ, че трябва да плаща цената за това, че някой не ги спазва;
- Внушение, че Европейският съюз мери поне с двоен аршин;
- Няма проблем да лишаваме малолетните момичета от право на избор и образование;
- Щом е традиция, всички са длъжни да я зачитат;
- Българският етнос е застрашен;
- Ромският също…
Но всичко изброено е лъжа.
Според всички документи на европейски институции, които изчетох, ранните бракове, забременяването и раждането от малолетни и непълнолетни деца се смята за злоупотреба с дете и подлежи на наказателно преследване според националното законодателство на всяка държава-членка. Няма, няма и да има, защита на подобни „традиции”. И кавичките са сложени съвсем умишлено. Европейското, а и българското законодателство, се стреми да осигури равни права на всички, независимо от пол, етнос, религия. И, най-вече, правото на осъзнат избор…
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ 2 – „Радикализация и терор“
