Преди време, след пореден протест, когато бяхме титулувани за кухи лейки, разни майки имахме среща с тогавашния социален министър Ивайло Калфин.
Аз, разбира се, се разнасям с дъщеря ми, а по време на срещата тя, разбира се, реши, че ще рипа в епилептичен пристъп. По такива срещи по принцип винаги я държа за ръка, за да ме усеща и за да усетя навреме, ако рипне да се гърчи…
Спешната помощ, която й оказах, беше да я пльосна по гръб на плочника в кенефа, пардон, тоалетната на МТСП-то, за да й сложа анално със спринцовка диазепам.
Нали ми следите мисълта? – търкалям си детето в един кенеф, пардон, тоалетна, на една институция, на която съм отишла да ѝ се моля да спре да ме убива заедно с детето ми…
Това, докато из коридорите на същата тая институция щъкат токчетата на някакви безмозъчни кокошки, които ти зяпат детето в количката с нещо средно между погнуса и “тая пък за кво го е домъкнала това тука”…
Нали се сещате – има един вид тръпки, които пълзят по гърба и остават завинаги забити през ребрата в сърцето и те нямат нищо общо с други изтръпвания.
Предполагам е ясно, че това е един от най-гнусните и трудно забравим момент в живота ми, касаещ протестните ми битки срещу СИСТЕМАТА, КОЯТО УБИВА!
Наистина ще помоля да приемете лайнарския ми начин на изразяване, когато изповядвам тръпките си от СИСТЕМАТА, КОЯТО УБИВА.
На когото не му харесва – има си един бутон, който служи за дезинфектант при такива инфекции.
Можете да ме коментирате колкото ви е доволно и колкото ви понесат задниците, които не са се мръднали освен до дръжката на хладилника.
И акъл не ми давайте, не ми понася.
Поне до момента, до който ВИЕ не си пльоснете детето в кенефа, пардон, тоалетната, на някоя институция, пълна с говеда, на които плащате заплатите, за да ви убиват.
Или докато не ми споделите идея как да спрем СИСТЕМАТА ДА НИ УБИВА.
Айде, дерзайте в смислености днешни!
Автор: Красимира Обретенова
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.
