“Не е лесно за ден да станеш успешен в оперния свят, още по-малко суперзвезда. Въпреки това вече наричат Соня Йончева наследник на дивите както на миналото, така и на настоящето”, пише Франсиско Салазар за специализираното издание OperaWire.
Поводът за статията е, че Соня Йончева ще влезе в нова изключително предизвикателна роля като Татяна от операта на Чайковски “Евгени Онегин”, вдъхновена от едноименния роман на Пушкин. Която ще бъде изпълнена в немската опера в Берлин.
“Приемането на тази роля от българското сопрано я приближава с една крачка до територията на Diva Assoluta, призвание, запазено за най-добрия оперен изпълнител на своето време.
По-рано през годината Йончева получи световно признание за изпълнението ѝ в “Норма” на Белини в Кралската опера в Лондон и бе номинирана за награда “Грами” за 2017 г. в категория “Оперна продукция”.
Салазар също така споменава, че “Йончева се превръща и в любим записващ изпълнител на Sony Classical и тя вече издаде похваления от критиците пръв албум – Paris, Mon Amour, и последвалия Stabat Mater. Нейният следващ албум – Handel, е един от най-очакваните за 2017 г., а тя също така има коледен албум, планиран за декември [2017 г.]”.
“С нейната безупречна техните и разтапящ глас Йончевата Татяна навярно ще бъде едно от най-големите събития този сезон.”
“Три четвърти от гръцките фирми в България са “дружества призраци”, пише гръцкият Ekathimerini. “Хиляди компании със седалище в България, изглежда, са стартирани от гърци, за да избягват данъци“, сочи проучване на университета Бристол, според което от 14 000 компании с гръцки собственици само 3000 са извършват дейност.
От изданието посочват, че масовият наплив за регистрация на фирми в България е започнал след световната финансова криза през 2008 г. и е достигнал своя пик, след като Гърция прие спасителния механизъм, за да си разплати големия външен дълг.
През 90-те години много гръцки банки и строителни компании са настъпили в съседната страна, за да се разширят и да инвестират в току-що започналата пазарна икономика, но днес причината за наплива е различна.
“Повечето гръцки бизнесмени (67%), които оперират в България, твърдят, че техният основен стимул да се преместят е да оцелеят, последвано от желание да подобрят производителността на своя бизнес.
“Българските и унгарските производители на гъши черен дроб захранват нови пазари”, пише Франс прес. “Всяка Коледа производителите на гъши пастет в България и Унгария са затрупани от поръчки от чужбина, но докато Франция остава техният основен клиент, то стремежът за достигане до по-доходоносни пазари ги води до Азия”, пише Франс прес.
Фpaнция e нaй-гoлeмият пpoизвoдитeл и пoтpeбитeл нa гъши чepeн дpoб, тъй ĸaтo тoвa e чacт oт нaциoнaлнoтo ĸyлтypнo и гacтpoнoмичecĸo нacлeдcтвo. Cтpaнaтa пpoизвeждa гoдишнo около 19 000 тoнa, България около 2500, а Унгария – 2000 тона.
Тази година заради птичия грип износът на Франция обаче спада, което отваря нови възможности за България и Унгария, които смятат да завземат 15% от дела на производство. Около 100 български фирми се занимават с производството на гъши черен дроб.
