Социалистическият блян по “Белене” и „Борисов 3.0“

SHARE

Това не е история за мъченията, убийствийствата и ужасите на трудовия лагер в дунавския град. За този едноименен “блян” на комунистическия режим, с който да се разправи с несъгласните, е изписано много.

Това е историята на другото “Белене” – отново символ на комунизма, но не на неговия терор, а на неговия погром –  на амбициозните проекти, за които няма пари, но има руски интерес, които завършват с хаос и задлъжнялост и най-опасното – отнемат възможността на страната да гледа към бъдещето си, тъй като трябва да се справя с проблемите на миналото.

На АЕЦ “Белене” обаче единствено зачатието е комунистическо. Далеч сред рухването на режима проектът продължава да живее свой собствен живот, сякаш никога и нищо не се е променяло.

Историята на АЕЦ “Белене” започва през 70-те години, когато властта решава да прави проучвания за нова централа, а през 80-те дори започва нейното строителство.

Още тогава амбициите за проекта надвишават възможностите на страната. И така започва процесът по неговото замразяване – първо от Андрей Луканов, а окончателно от Димитър Попов през 1991 г.

Оттогава насетне на няколко пъти се е повдигала темата за “Белене”, но възраждането на проекта прави Симеон Сакскобургготски. Още през 2002 г., на учредителното събрание на НДСВ, той обявява, че проектът ще бъде възобновен. 

Прави се “технико-икономически анализ” за централата през следващата година и въпреки нажежения дебат за ползите и вредите и поставянето на икономиката на България под руска зависимост чрез този проект през 2004 г. кабинетът „Сакскобургготски“ официално взима решение за изграждането на АЕЦ “Белене”.

И ако кабинетът “Сакскобургготски” възражда “Белене”, то този на Станишев (2005 – 2009) след това прибързва да поеме задължения за страната, без ясен план за финансирането на проекта. И без сключен договор.

През 2006 г. руската „Атомстройекспорт“ е избрана за изпълнител. НЕК и „Атомстройекспорт“ подписват споразумение, с което се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на проекта.

Този окончателен договор никога не е подписан, но в края на управлението на тройната коалиция – през 2008 г., НЕК подписва Допълнение 5 към споразумението, с което поръчват ядрените реактори за “Белене” с дълъг цикъл на производство на стойност 673,9 млн. евро.

Впоследствие разбрахме, че тогава правителството е знаело, че проектът ще струва над 10 млрд. евро и че НЕК не може да покрие своето участие във финансирането на строежа. Това сочат документи от кореспонденция между НЕК и германския консорциум RWE, който бе избран за стратегически инвеститор в проекта, но се оттегли през 2009 г.

Тези документи бяха открити по време на първия мандат на Борисов, като причините НЕК да се задължи за реактори по проект, който не може да реализира, остават мистерия.

Оттам историята ни е по-позната. “Борисов 1” (2009-2013) поръчва анализ на HSBC, който показва, че “Белене” е изключително рисков проект и поради липсата на инвеститор през 2012 г. проектът е спрян.

През 2013 г. БСП е инициатор на референдум за изграждане на атомна централа – завършил с 20% участие (от които 60% “за” строежа на централата). След това парламентът препотвърждава волята си да спре изграждането на централата.

Същата година “Атомстройекспорт“ започва дело в Международния арбитражен съд в Париж срещу България, което през 2016 г. завърши със задължението страната ни да изплати оборудването, което е поръчала с Допълнение 5 в размер на 673,9 млн. евро. Между другото, не е ясно доколко българската държава в редовните си правителства всъщност през цялото време не възпрепятства адекватната защита на България в този арбитраж. Той завърши очаквано – ощети нас.

Големи амбиции, неясно финансиране, огромен риск, липса на инвеститори заради нежизнеспособността на проекта, но за сметка на това наличие на руски интереси – всички те водещи до дългогодишен хаос, завършил със задлъжняването на България.

Това е историята на “Белене”, която за съжаление се повтаря отново и отново. Отново имаме “анализ” – този път на БАН, чиято първоначална версия е категорична, че проектът е финансово нежизнеспособен и няма да може да върне инвестициите в него до 2047/2051 г. Но след натиск докладът има ново заключение: може и да може.

Отново имаме правителство, готово “бързо” по думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да подпише договор за реализиране на централата с частен инвеститор.

И отново има само един кандидат за такъв – „Росатом“. Защо? Защото проектът както през последните 30 години, така и днес, както посочват всички доклади, не е изгоден, а това важи с още по-голяма сила днес, когато домакинствата започват да стават енергийно независими и светът се придвижва към възобновяемата енергия.

Това, изглежда, не важи за „Росатом“, който през всичките тези години е имал интерес от това да реализира проекта – за 2016 г. България е най-големият източник на приходи за руската компания с изплащането на реакторите по “Белене”. Факт.

Има една-единствена разлика този път. Сега уж не са социалистите на власт.

На всички избори едно от основните послания на Борисов е как ако не е той – идва БСП. Как БСП се занимава с провалящите се мегаломански проекти, а той с практични магистрали и други строежи, които водят България към светлото бъдеще.

Сега, когато страната ни отново се впуска в строежа на този комунистически “блян” – АЕЦ “Белене”, идва въпросът: А каква е разликата с БСП? Отново строим светлото бъдеще. С руски ядрен самовар.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.