Economist прави анализ на германските избори и последствията след тях, които могат да бъдат тежки за четвъртия и навярно последен мандат на Ангела Меркел.
В задушна спортна зала в Шверин, в североизточната провицния Мекленбург-Предна Померания, Ангела Меркел провежда 53-ия си от общо 59 изборни митинга. Всичко се развива по план.
Тържествена музика, когато тя пристига, плакати в черно, червено и жълто с думите “Kanzlerin” (канцлерка) и поздрав за дошлите особи.
Меркел започва с обичайните теми като работни места и социални харчове, следва редовната шега за това, че децата не вдигат поглед от телефоните по време на вечеря, след което прави преход към правосъдието – „не може, не трябва и няма“ да се повтори имигрантският приток от 2015 г. – последван от размисли за световната нестабилност.
Изборите все още не са предрешени, завършва тя, преди публиката, изправена на крака, да я почете с овации.
Ако тя не прави нищо нестандартно, то е, защото на изборите на 24 септември Меркел почти със сигурност ще се върне на власт. Проучванията дават на партията ѝ ХДС (заедно със баварската ѝ сестринска партия ХСС) над 10 пункта преднина пред Мартин Шулц и неговорите безлични социалдемократи. Меркел управлява в голяма коалиция със социалдемократите от 2013 г. насам. За това време международните турбуленции само покачиха желанието на немците за стабилност и предсказуемост. Работните места, износът и доверието се покачват. Прогнозата на Меркел, когато тя обяви, че ще се кандитира за четвърти мандат, че това ще са най-трудните избори, се оказа безпочвена.
Въпреки това сред иначе спокойното немско население се появява недоволство. Имиграцията бе поставена на първо място сред притесненията на избирателите въпреки успешните усилия на правителството да интегрира новодишлите. На митингите на Меркел се появяват ядосани протестиращи.
Протестиращите скандират „Разкарай се“ и стоят с надписи „Меркел трябва да си ходи“. Тези сценки са организирани от малката, но шумна дясна „Алтернатива за Германия“ (AfD), но изглеждат като симптом на по-големи проблеми.
Залгавията на лебералните ежеседмичници Der Spiegel и Die Zeit споменават това: „Има недоволство“ и „Яд, страх, недоволство“.
На второ място сред притесненията на избирателите е социалното неравенство. Не всички са облагодетелствани от подема: в Мекленбург-Предна Померания например хранителните помощи за социално слаби са се покачили с една трета за последната година.
Един от малкото гафове в кампанията на г-жа Меркел, бе когато на живо предаване тя бе предизвикана от Петра Фогел, нископлатената чистачка, която очаква тежко пенсиониране. Тогава още един избирател сред публиката се намеси и окачестви уклончивия отговор на канцлера като „безсрамие“. В не толкова богатите части на Германия – като родната на госпожа Фогел западна област Рур, но и особено в бившия комунистически изток, където е Шверин, „Алтернатива за Германия“ се очаква да се представи добре.
„Алтернатива за Германия“ може дори да стане трета сила, изпращайки в Бундестага около 100 от 630 депутати.
Изборите също така навярно ще върнат пропазарните Свободни демократи FDP, които предния път изпаднаха под петпроцентния праг. FDP се възродиха с нов по-консервативен облик с новия си лидер Кристиян Линднер.
Този възход на двете партии със сигурност ще наклони законодателния орган надясно и ще увеличи парламентарните групи от четири на рекордните шест. Това ще усложни коалиционните преговори.
Социологическите проучвания сочат, че навярно партията на Меркел няма да може да постигне мнозинство единствено с FDP – техния традиционен коалиционен партньор.
При такова положение Меркел ще има две опции. Първата е нова сделка със социалдемократите. Но ако те се представят толкова зле, колкото предполагат проучванията (и особено ако изпаднат под рекордно ниския дял от 23%, който получиха през 2009 г.), техните лидери трудно ще убедят поддръжниците си да се впуснат в ново правителство с Меркел. Още повече ако „Алтернатива за Германия“ стане трета, която при голяма коалиция ще се превърне в най-голямата опозиционна партия.
Втората опция за г-жа Меркел ще е тройна коалиция с FDP и Зелените (познати още като „Ямайка“, тъй като партийните цветове наподобяват флага на страната). Но тези две малки партии имат големи различия по теми като бежанците, околната среда и Европа.
Два дни след немските избори френският президент Еманюел Макрон ще представи амбициозен план за реформа на еврозоната, който още повече ще раздели профедеративните Зелени и г-н Линднер, който отхвърля подобни идеи. „Ямайка“ е „почти немислима“, настоява г-н Линднер, докато Чем Оздемир, лидерът на Зелените, допълва, че двете партии са като „куче и котка“.
Коалиционните преговори може да са трудни и да продължат до декември.
По същото време ХДС ще започне да мисли за ерата след Меркел – очаква се тя да отстъпи лидерското място преди следващите избори през 2021 г. В момента, в който избирателните секции затворят, лидерската битка ще започне.
Германските спокойни избори ще имат трудни и посредствени последици.
На снимката: Ангела Меркел и лидерът на FDP Крисчан Линднер заедно с кралицата на Йордания Рания/Getty images.
