SHARE

След години в карето за любопитни факти на учебниците по история ще пише: “Знаете ли, че провинциален велможа е можел да подкопае търговска сделка за милиарди, обхващаща междуконтинентални отношения и засягаща над 500 милиона души от Европа и Канада, защото е бил социалист популист?”.

Евроскептици често припяват как съюзът бил колонизаторски проект и страните им трябва да напуснат, за да си върнат независимостта. Фарсът около провалящата се сделка за свободна търговия между Канада и ЕС показа, че това е много далеч от реалността.

Белгия е една „малка страна“, странна федерация с шест правителства и седем парламента, в която често не може да се сформира федералното правителство,  но за сметка на това има крал, който за разлика от останалите европейски монарси е и с двата крака в политиката.

В тази система валонският областен лидер Пол Манет, който е социалист, е премиер на област от 3,6 млн. души (по малко от 1% от населението на ЕС) и той трябва да даде разрешение на белгийския федерален премиер Шарл Мишел да подпише  CETA – споразумението между Канада и ЕС.

ffb1345a-ec5e-11e1-97da-126572a3659f_webТой не иска да го прави, докато останалата част на ЕС и Канада не склонят на неговите условия. Така днес се намираме в абсурдната ситуация областен управител на провинция да разиграва два континента и подронва допълнително външнополитическия имидж на ЕС.

Получил вниманието на света и любовта на крайнолевите, валонският премиер започна да поставя условия. Сред първите е изрично да бъде заложена клауза в споразумението, че „не се отслабват възможностите на държавата да регулира, да защитава нашите обществени услуги, социалните ни норми, нормите за околната среда”.

Проблемът е, на първо място, че такъв текст в CETA има:

“ПРИЗНАВАТ, че разпоредбите по това споразумение запазват както правото на страните да регулират в рамките на своите територии, така и свободата на страните да преследват легитимни законодателни цели като обществено здраве, безопасност, околна среда, обществен морал и насърчаването и защитата културното разнообразие;” (пар. 6 от Преамбюла)

На второ място, няма случай, в който споразумение за сваляне на мита и квоти да е застрашило “обществени услуги, социални норми и норми за околната среда”. България вече участва в подобни сделки, в държавите – членки на ЕС, в момента действат около 1400 подобни сделки и няма случай, в който да има каквато и да било намеса в обществените услуги просто защото международното търговско право не се занимава с това.

Друга митологема е, че арбитражните съдилища отсъждат в полза на корпорации (което никъде не съм виждал да е подкрепено със статистика, но това е друга тема). Но дори така делата по CETA няма да се решават на частен арбитраж. След ратифицирането на сделката ще се създаде постоянен съд за подобни дела с две инстанции, съдии, избрани от ЕС и Канада, публични изслушвания и държавна заплата.

Това не е достатъчно за валонския премиер и той иска този съд да бъде създаден от момента на подписване на сделката, а не от момента на нейното ратифициране. Само че това е абсурдно, защото, както Европейската комисия припомни, механизмът за защита на инвеститорите „няма да влезе в сила преди ратификацията на СЕТА от всички страни – членки на ЕС”. Тоест няма защо да се създава съд, който да бездейства, но да струва пари, може би с години, докато чака всички държави членки да ратифицират сделката.

Често чуваме и че споразуменията за свободна търговия са вратичка за внос в ЕС на ГМО, говеждо с хормони, свинско с рактопамин и пилешко с хлор, които застрашават иначе изключително качествените родни кренвирши със соя и пилешко с антибиотици.

В меморандума на комисията е написано доста ясно: “CETA няма да занижи или промени правото на ЕС, нито ще промени, намали или премахне стандартите на ЕС в която и да било сфера. Целият внос от Канада трябва да е съобразен с правилата на ЕС (напр. технически правила и продуктови стандарти, санитарни и фитосанитарни правила, уредби за храна и безопасност, здравеопазване и здравни стандарти, правила за ГМО, опазване на околната среда, защита на потребителите и т.н…)”.

Нищо от това не успокоява валонския премиер Пол Манет, а освен това той се притеснява, че канадските земеделски продукти ще застрашат валонското земеделие. Защото, когато за 36-милионна Канада се отвори пазар от 510 милиона европейци, всички канадци ще се насочат към саботажа на валонското земеделие, нали?

И тук всъщност стигаме до това, че валонците вече са в един свободен пазар – от 510 млн. души, – който не изглежда да им е застрашил земеделието. Общо България, Румъния и Гърция (три силни в земеделската продукция страни) имат население колкото Канада, но за разлика от нея нямат никакви ограничения в европейския пазар и са доста по-близо до Белгия. Въпреки това някак земеделието на област Валония изглежда да е оцеляло, но дойдат ли канадците, нещата ще отидат на кино.

Сделката между Канада и ЕС не е единствена жертва на пропагандата и популизма. В днешно време цели политически движения са основани на пълното отрицание на фактите. Така референдумът за излизането на Британия от ЕС беше основан на тезата “нищо няма да му стане на паунда” и “експертите ви лъжат”. И както крайнодесните плашат със зли бежанци и неолиберален световен заговор, така крайнолевите плашат със зли корпорации и… неолиберален световен заговор.

Общото между всички тези истории е, че те никога не разчитат на факти, а на емоция и те никога не предлагат решения, а използват носталгия по отдавна отминали идеи. Каквото и да се случи със CETA, а според последните изявления преговорите ще продължат до последния възможен момент и в четвъртък се очакват разговори между Туск и Трюдо – нито глобализацията ще спре, нито е възможно реторика за протекционизъм да спаси работни места.

Светът се сближава все повече и повече – търговски, културно и политически, – но валонският премиер получи своите две минути слава. А социалист вече е синоним на популист не само у нас, а и по света.

SHARE