Другарчета, за пореден път след няколко дни ще нося лекарство от чужбина. Спешно. За дете. Дори не познавам семейството. За пореден път. Сега ще нося един тривиален антибиотик (триметоприм), дето у нашенско просто го няма. Има го само в комбинация с друг под формата на тримезол/бисептол. Антибиотик, по дяволите!
А само преди дни въведоха (отново) лимити за множество терапии, които за пореден път засягат хората с редки заболявания, хората с автоимунни заболявания, като се губят и възможностите за експериментални лечения.
Междувременно умират пациенти с муковисцидоза, защото България дори не е член на Евротрансплант, тъй като дори не изпълнява критериите.
И после ми обяснявайте, че в България имало една от „най-добрите здравни системи в света“.
Повръща ми се, бе, хора! Повръща ми сеееееее!
Системата убива и ще продължи да убива. Чакаме да видим каква гадост ще се изгласува в Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година. Не им стига, че миналата година наложиха съвсем законно геноцид под формата на действащ мораториум над иновативните терапии и диагностични процедури, който е валиден МИНИМУМ до края на 2020 година. И на протеста тогава бяха едва 50-60 души. Нищо, спете спокойно и си стойте по къщите. И се молете да не се разболеете.
Хора, системата ще избие всички ви. Някои просто ще си заминат по-бързо.
Автор: Антоанета Тончева
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“