От Красимира Обретенова във Фейсбук
Така.
Поредното дете, което си беше убито от системата.
Няма никакво значение дали животът му е бил неспасяем.
Мария вече няма да е бреме за скапаната си държава.
„Държавата“ няма да харчи повече пари за нея и така ще има повече пари за къщи за гости и главни прокурори и вип апартаменти с асансьори за управляващи задници.
Мария вече ще работи в някоя звездна закусвалня, ще почиства маси, ще изнася торбите с отпадъци, ще се усмихва на клиентите, те ще й се усмихват, ще й дават бакшиши, ще й помагат да си ги прибира в едно бродирано портмоне, виснало на гривна на ръката й.
Майката на Мария до гроба си ще умира от болка, че не е направила каквото трябва, за да си спаси детето.
Но се надявам да спаси ВАШИТЕ дарени за живота на Мария пари от лапите на безмозъчните задници в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Министерство на здравеопазването, за да могат тези пари да спасят друго дете.
И всъщност освен да съчувстваме на семейството на Мария, можем да свършим нещо, за да спасим други деца като Мария.
А по-точно – да потърсим отговори на въпросите на д-р Тончева.
Защото деца са умирали, умират и ще умират.
Но е непростимо спасението им да е хранилка за безмозъчни чиновници и политици, за лекари без топки и съвест, за да се борят с безмозъчните чиновници и политици.
Това е.
От Антоанета Тончева:
Enough is enough!
Не мога повече, хора! Не мога с тая гняз да живея. Случаят с Мими ме довърши психически. България е гигантическа кочина и човек трябва да е тотално не с главата си, за да не го разбира. И с всеки изминал ден имам все по-голямото усещане, че всичко, което правим, няма абсолютно никакъв смисъл, защто гнязта ни поглъща, изцежда ни силите и ни смазва. Аз съм на 1500 км от вас и пак съм като изцеден лимон. Страшно ми е да помисля на вас какво ви е.
Медицинските специалисти, които защитаваме по протести и все си викаме, че „Имаме лекари, ама нямаме здравеопазване“… Те сами позволяват да се превърнат в чудовища. И масово са такива. Има малки изключения. Не ме страх да го кажа, не се срамувам да го кажа. Масово са чудовища с каменни лица, за които пациентът е малоумно, неодушевено създание и трябва да си наляга парцалите и безропотно да слуша.
Съжалявам, но твърде много видях през годините, чух, изпитах на гърба си. Колко епикризи, генетични диагнозии съм изчела и превела на разбираем език, колко лекарства съм изпратила, донесла, от чужбина в България… Никога не съм ги и броила, но вече и не помня. Неизборими са. Ужасявам се в групите за редки заболявания, в групите за астма, където пиша месеци, години дори наред.
При Мими – медикаментите, които тая кирлива дирекция в НЗОК трябва да плати, са ПЪРВА ЛИНИЯ терапия. Знаете ли какво значи това? Че те ПЪРВИ се назначават в схемите за лечение и ако те не сработят, се минава на други медикаменти с друга схема. И същите тези медикаменти НЗОК НЕ ГИ покрива. Не са в списъка, хора! А по дефиниция първо с тях започва лечението на деца с левкемия. Поема го хибридът НЗОК-Фонд, но ако пациентът има дарителска сметка, една наредба указва, че хибридът НЗОК-Фонд само доплаща отгоре сумата, ако е нужно и дарителската сметка не стига. Това е БЕЗУМИЕ! Откровено БЕЗУМИЕ!
И за ей това ужасно нещо стотици родители, опирали до фонда, си мълчаха и си мълчат. Е, обяснете ми как да борим гнязта?!
Мими почина. Вчера лекарите казали на майка ѝ да вика свещеник! По дяволите!
Мими са я наляли с 3 курса цитостатици за тия 14 хил. лв. Имам обаче въпроси тук:
След като показателите са били критично ниски, защо са направили 3-ия курс вливания?
Защо са прибегнали точно до тези медикаменти и не са ги заменили с друга схема, която е по каса?
Имало ли е по-добра, макар и платена, алтернатива на тези лекарства?
Мими с левкоцити 0 от последните почти 10 дни била ли е изолирана в стерилен бокс, за да не лепне инфекция (както и стана)?
Защо са забранили на родителите на Мими да дават добавки за повишаване на левкоцитите (такива има, майка ми също ползваше и вършат много добра работа)? Растежните фактори и други стандартни медикаменти – ОК, но добавките само биха помогнали!
Можеше ли да отложат едната терапия за известно време, докато показателите на Мими се покачат?
Защо ИСУЛ не са си търсили обратната връзка с НЗОК-Фонд, а директно са връчили фактурата на майката на Мими?
Защо НЗОК не изиска документацията директно от ИСУЛ, а се мотае почти 2 месеца със случая на Мими, без все още да има становище?
Смятам, че хората в пряк контакт с адв. Мария Шаркова трябва да свържат семейството на Мими с нея и да се пусне сигнал за проверка адекватността на действията в ИСУЛ, както и за тази на НЗОК-Фонд. Ако няма нередности, то нека това се докаже. Ако има нередности – също!!!
Смятам, че и ние вече трябва да вземем отношение по тази тема. Просто няма кой друг, хора! Ние сме единствените луди, които биха го направили.
