Тъй като днешната реалност в България е един изумителен театър на абсурда в много действия, тази история няма да изненада никого. Тя обаче е важна. Не само защото илюстрира горното твърдение, а защото ясно показва неадекватността на институциите, чиято цел и смисъл на съществуване е да бъдат адекватни в управлението и в решаването на проблемите на едно общество, обединено в държава. А обществото, уважаеми, се състои от граждани.
Така стигаме до мобилното приложение „Гражданите“, чрез което всеки може да пусне сигнал за нередност до институциите в няколко категории – нарушения на пътя, неправилно паркиране, изоставени автомобили по улиците и т.н. Ценното в този проект е, че изпраща сигнала директно до компетентния чиновник в съответния отдел или дирекция за съответното населено място. Така санкционирането става по-бързо и по-лесно, в крайна сметка и по-ефективно. Тук трябва да добавим информацията, че проектът „Гражданите“ е изцяло доброволчески. Т.е. имаме едни хора, които отделят от личното си време и ресурси, за да създадат и поддържат платформа, чрез която да подобрят живота и средата, в които всички ние живеем.
С две думи – вършат работата на институциите, без да получават пари от нашите данъци.
Какво обаче се случва на практика – „Гражданите“ са изградили работен канал със столичната пътна полиция и сержант Емил Петров е човекът или един от хората, които вършат реалната работа по обработка на подадените от потребителите на платформата сигнали и издава съответните фишове. Вместо да го похвалят, шефовете на сержант Петров му налагат наказание.
С две думи – полицай Петров помага повече наглеци да получат санкция, а ръководството му го наказва. Основанието за това е член от Закона за административни наказания и нарушения, според който глобата с фиш може да бъде издадена само на мястото, на което се извършва нарушението, като съставящият фиша трябва да бъде негов свидетел.
Законът за движение по пътищата обаче допуска съставянето на фишове на база снимки и сведения от потребителите на платформата и именно това е нормативната рамка, на която полицай Петров и колегите му се опират при обработката на тези сигнали. Противоречие в законодателството ще кажете и ще бъдете прави.
Как реагира началството на сержант Петров? Ако предполагате поощрение или награда, ще ви разочароваме – полицай Емил Петров получава наказание в стил „секс по устав“, което той обжалва в административния съд.
Част от хората, обединени в „Гражданите“, присъстваха на съдебното заседание, ей така – за подкрепа. То беше в началото на месеца и делото бе отложено, тъй като ответникът (т.е. началниците на Емил Петров) не се явяват пред съда.
Добър или лош, законът трябва да се спазва. Това е безспорно. От друга страна, кофти вкусът в устата, причинен от лелка зад гише, която хлопва прозорчето след отчетливо НЕ/НЕ МОЖЕ/НЯМА ДА СТАНЕ/НЯМАТЕ ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ, остава. Законите се правят от хората и за хората.
Началниците на полицай Петров имат право да го накажат, но също така имат право и да поискат промяна в законодателството. Не е трудно, нито невъзможно. Повечето висши ченгета в една или друга степен са политически назначения, макар това да е незаконно. Тоест за тях може да е трудно, но далеч не и невъзможно да инициират промяна в закона.
Институциите, без значение дали са законодатели, пътна полиция, редови полицаи или всички останали, на които плащаме, за да имаме държава, не трябва да забравят, че живеем в XXI век, и то от цели 17 години. Подпирането на морално остарели норми е толкова соц, колкото увитият в станиол марципан.
Нека, ако може, а всички ние знаем, че може, да потърсят начин как хубавите и полезните неща да се случат, а не да търсим начин как да НЕ се случат.
Автор: Бранимир Николов
Текстът е препубликуван от „БГ Авто блог“. Акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
