2 октомври, майките на деца с увреждания излизат на 9-ия си протест. Опънаха се на статуквото за първи път през 2015-а. Надживяха две правителства (едното служебно). Нарекоха ги „кухи лейки“, организираха им контрапротести, охулиха ги за черните тениски и ги изгониха от парламента. Те направиха палатков лагер пред Народното събрание и останаха там, да „дразнят“ погледа на депутатите, които тръгваха и се връщаха от ваканциите си.
Сега протестират отново, защото Системата, която искат да променят, е блокирала. Доказа го и резултатът от заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Пред журналистите социалният министър Бисер Петков съобщи, че вариантът на Закона за хората с увреждания, предложен след приключването на общественото му обсъждане, не е приет.
След поредица от срещи с протестиращите майки министър Петков пое ангажимент законопроектът да бъде готов до началото на октомври, за да може да се разгледа със Закона за държавния бюджет. Според него това все още може да се случи, ако на следващото заседание на съвета получи одобрението на по-голяма част от членовете му. А има и едни 150 милиона лева за МТСП, в рамките на новата бюджетна процедура, които по думите на омбудсмана са обещани от правитeлството и лично от премиера. Мая Манолова беше по-категорична от социалния министър. Нарече законопроекта „осакатен“ и потвърди, че от него са извадени „всички предложения за реформа“.
Реформата забуксува и след като Министерството на финансите не одобри финансовата обосновка на законопроекта, не подкрепи създаването на двата фонда („Достъпна среда и лична мобилност“ и „Трудова заетост“), изиска по-добра аргументация за финансирането на центровете за защитена заетост и обосноваване на финансовата подкрепа, свързана с линията на бедност.
Сред малкото предложения на майките на деца с увреждания, които бяха приети и засега не са отхвърлени, е помощните средства да преминат към Министерство на здравеопазването и да се предоставят от НЗОК според конкретните нужди на човека с увреждания. Това обаче е обвързано с разработването на индивидуална оценка на всяко лице с увреждане и въвеждането му в електронен регистър, какъвто в момента не съществува.
Протестиращите се обявиха и против категоризирането на степента на инвалидност от ТЕЛК. Според тях това може да се прави в здравните заведения, където се лекуват хората с увреждания, и не е необходимо да го решава комисия, която не е запозната със спецификата на увреждането и не следи промените в състоянието на човека получил определен процент инвалидност. Темата за ТЕЛК обаче бе отклонена от министър Петков, тъй като няма отношение към разглеждания законопроект.
Най-горчивата хапка сред предложенията на протестиращите майки продължава да бъде Законът за личната помощ. Приемането му би означавало лицето с увреждане да бъде изведено от унизителната позиция на „чакащо помощи“. С този закон може да му се даде възможност да разполага със средства, които управлява (самостоятелно или чрез настойник), както сметне за целесъобразно, според нуждите си. А това вече го превръща от просещ в потребител, което несъмнено е негово право. Дава му възможност да планира и развива потенциала си въпреки увреждането. Връща му достойнството.
Има обаче един сериозен довод против приемането на този закон – написан е от група майки, с експертната подкрепа на екипа на омбудсмана. Мисълта за това е достатъчно скандална, за да задейства спирачния механизъм на всеки народен представител и държавен чиновник. Откъде накъде някакви граждани ще развиват законотворческа дейност? Само си представете какво би станало след подобен прецедент. Ами ако майките на деца с увреждания бъдат последвани от родителите, недоволни от образователната реформа? Или пък пациентските организации (поне тези, които още са будни) решат да се включат по-активно в осъществяването на здравната реформа?
Всъщност всяка сфера на живот е „застрашена“ от подобна гражданска инициативност. Особено ако тези, които търсят реформите, са упорити като майките на деца с увреждания. Тяхното постоянство е може би най-неприятната изненада за институциите. Едва ли някой си беше представял, че ще доживее 9-и техен протест.
Тези жени създават история и това никак не е преувеличено. Те ни демонстрират възможностите на гражданския натиск и активност, на гражданското общество – един термин дъвка, който отдавна нищо не значи. Да ги подкрепим означава да подкрепим себе си. Защото Системата трябва да съществува не въпреки нас, а заради нас.
Автор: Янка Петкова
Текстът е препубликуван от блога „Мама нинджа“. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“
Фотограф: Анастас Тарпанов/Anastas Tarpanov Photography
