„Това не е война, това е клане“, казва доктор в Източна Гута, Сирия. „Свидетели сме на масовото убийство на XXI век. Ако клането на 90-те беше Сребреница, а тези на 80-те бяха Халабжа и Сабра и Шатила, то Източна Гута е клането на този век, днес.“
Южна Гута е територия на границата на Дамаск, Сирия, която в момента е в ръцете на бунтовниците. От 2013 тя е под обсада, която става все по-жестока през последните години. Същата област беше мишена на химически атаки със зарин от страна на сирийския режим на Асад – тогава именно те погубиха хиляда и триста цивилни. Днес територията се контролира от ислямистката „Джаиш ал-Ислам“, а ситуацията в областта е определяна като хуманитарна катастрофа. 400 000 цивилни все още пребивават там, цените на основни хранителни продукти са изключително високи, а медицински консумативи липсват поради обсадата. Ситуацията се усложнява още повече от факта, че системно се бомбардират болници и клиники.
Само за последните три месеца са убити 700 души, като в тази бройка не се включва ескалацията от изминалите дни.
Вчера близо 200 цивилни бяха убити в удари от режима на Асад – атака, която се определя като „истерично насилие“, пише британския Guardian. Amnesty International определя действията като военни престъпления от огромен мащаб.
Сирийските болници също се бомбардират от понеделник насам – сред последните мишени е и център за майки и деца, бомбардиран в понеделник.
„Преди малко едно дете, което едва дишаше, дойде при мен със синьо лице, устата му пълна с пясък. Изпразних я с ръцете си. Не мисля, че това го има в учебниците по медицина. Ранено дете, което диша с дробове, пълни с пясък. В ръцете ти е дете – на годинка, което е спасено от отломките и диша пясък… и не знаеш кой е той. Всички тези хуманитарни организации, всичко това е безсмислено. Тероризмът също. Какво може да бъде по-голям терор от избиването на цивилни с всякакви оръжия? Война ли е това? Това не е война. Това е клане“, продължава лекарят, интервюиран от сирийското издание.
Според някои загиналите във вторник са около 60, а данни на други организации посочват, че 194 души са загинали през последните 48 часа. След седем години интервенция на регионални и глобални сили хуманитарната криза се влошава, вместо ситуацията да се успокои, тъй като сили, лоялни на Асад, както и на руските и ирански съюзници, търсят военна победа и не се интересуват от преговори и компромиси за мир.
„Това е хуманитарна катастрофа във всеки един смисъл на думата“, казва Ахмед ал-Дбис пред изданието, който определя бомбардировките като „истерия“.
Други хуманитарни организации заявяват, че децата измират поголовно, а семействата нямат опция за спасение, тъй като са под обсада и са обстрелвани ден и нощ.
Междувременно силите на Асад се предвижват към Африн, мястото нападнато от Турция миналия месец. Намесата на Анкара в сирийския конфликт предизвиква още по-голяма нестабилност, тъй като действията им не се ползват с одобрението на Запада и по-специално САЩ. Режимът на Асад подкрепя сирийските кюрди срещу Анкара, което води до напълно неизвестен край за всички.
„Вниманието на големите сили – САЩ и Русия – както и на регионалните играчи като Турция, е фокусирано над огромната стратегическа игра, която се разиграва над телата на половин милион сирийци. За администрацията на Тръмп това означава да ограничат предполагаемите амбиции на Иран да създаде мост към Средиземно море или „шиитски полумесец“, който ще се простира от Херат в Афганистан до долината Бекаа в Либия. За турците е важно да смажат кюрдите. За Владимир Путин важна е властта“, пише един от редакторите на британската медия Саймън Тисдъл, който също говори за ситуацията, сравнявайки я със Сребреница през 90-те.
„Агонията на Източна Гута, която вече е печално известна като сцената на химическите атаки от 2013 със зарин, е игнорирана по същия начин. Отново цивилни, включително голям брой деца, се избиват. Отново западните сили, които имат позиции в страната, отказват да се намесят. Отново ООН е безпомощна, а Съветът за сигурност е импотентен пред ветото на Русия.“
От седмици в Източна Гута спасители прекарват по-голямата част от деня си, търсейки оцелели в останките. Раед Сревел, журналист, базиран в Доума, град в същата област, казва, че „няма безопасно място в Гута“.
Снимка: Bassam Khabieh/Reuters
