Днес на 89-годишна възраст си отиде една от историческите фигури на френското общество и политика след Втората световна война – Симон Вейл. Жена с изключителен интелект и излъчване, оцеляла в ужасите на нацистките концлагери, където губи цялото си семейство, символ на борбата за равенство на мъжете и жените, лице на закона за легализация на абортите, първата жена, председател на Европейския парламент. Колко много Европа и всяка от нашите страни днес има нужда от личности като Симон Вейл.
Кратка информация за Симон Вейл:
Симон Вейл (13 юли 1927 – 30 юни 2017) e част от малкото френски евреи, оцелели от лагерите на смъртта в Аушвиц. Тя е символ на защитата на жените за правото им на аборт и е една от фигурите, изградила Европа такава, каквато я познаваме днес.
В навечерието на 13 април 1944 г. Симон заедно с майка си и сестра си е натоварена в един от вагоните на влак, който два дни по-късно ще спре на перона в Аушвиц-Биркенау, Полша. На перона един от депортираните прошепва на Симон, която тогава е на 16 години, да каже, че е на 18, за да избегне газовите камери. Девет месеца по-късно, на 18 януари 1945 г., след изтощителната работа и ужаса на лагерите Симон е принудена заедно с още 40 000 други депортирани да извърви „марша на смъртта“ – повече от 70 километра в сняг и студ, за да бъдат преместени в лагера „Маутхаузен“, тъй като германците са притеснени от напредъка на съветските войски. Краят на войната е близо, но Симон губи майка си, а баща ѝ и брат ѝ са депортирани. Никой не знае къде и как са загинали двамата.
„Имам чувството, че в деня, в който умра, ще мисля за Холокоста“, казва тя. Противно на повечето жертви тя запазва татуировката на ръката си.
След завръщането си от лагера Симон Вейл се записва в престижния Sciences Po, омъжва се и отглежда три момчета. Но Вейл смята, че за да бъде независима, жената трябва да работи. Съпругът ѝ се съгласява при условие, че ще се ориентира към това да стане магистрат.
Тя оставя своята следа в Министерството на правосъдието и отговаря за съдебните въпроси и условията в затворите и лечение на лишени от свобода жени, през 1970 г. е генерален секретар на Висшия съвет на магистратите (Висшия съвет на служебните дела) и е министър на здравеопазването по време на управлението на Валери Жискар д’Естен и Франсоа Митеран.
Вейл е член на Френската академия от 2008 насам (шестата жена в историята), а на меча, който се дава по време на церемонията, е гравиран номерът й от „Аушвиц“, мотото на Френската република (свобода, равенство, братство) и мотото на Европейския съюз (обединени в многообразието).
Френският „Монд“ я определя като икона в битката за правата на жените.
Снимка: AFP/MYCHELE DANIAU
