SHARE

Може да сте чули или книжните сайтове да са ви подсказали наскоро, че книгите на Силвия Ашби са станали номер едно в сайта Amazon в няколко страни и категории. Но може да не знаете, че зад писателя Силвия Ашби се крие Силвия Атипова. Реших да я хвана да си поговорим за успехите, литературата, България и бъдещето на писателите. А Силвия винаги може да придаде на сериозните теми и сериозна доза смях. 

* * *

Докато подготвях интервюто, ти беше номер едно във френския „Амазон“ в няколко категории, а сега разбирам, че си станала номер едно в Австралия и къде каза още – в Канада?

В Канада.

Браво. Добре, аз съм впечатлен, но все пак кажи ми колко сериозно е това постижение? Аз, както разбра току-що, не разбирам много от тези класации в „Амазон“.

Ще опитам да го синтезирам максимално. Значи, има два начина да станеш номер едно. Единият е, като си пуснеш книгата безплатно. „Амазон“ има отделна класация за безплатни книги. Но аз съм против даването на безплатни книги и това съм го правила само веднъж в живота си, когато имах само за няколко часа 3500 сваляния.

Добре.

Което е изключително много книги, от които имах нула ревюта. Може би съм имала едно-две, които не съм забелязала. Значи, хората са толкова пренаситени от безплатни книги, че просто никой не ги чете. Свалят ги и не ги четат.

 За да си ги имат някъде.

Точно. Да си ги пазят на киндъла (електронния четец – КП). Всъщност това, което аз правя, е… понеже имам три книги и сега ще пускам четвърта, от време на време да правя някоя книга да е под един долар, 99 цента.

 Добре.

И обикновено, когато направя такова нещо, започвам да я рекламирам чрез сайтове за реклама. Има такива сайтове, които имат много абонати.

Един, в който рекламирах през уикенда, има около 3 милиона. Един друг имаше 270 хиляди. Така твърдят те, аз не мога да го проверя това, но когато се съгласят… При тези сайтове е много трудно да ги навиеш да те рекламират. Трябва да са сигурни, че техните читатели ще харесат тази книга.

Тоест това не е истинска реклама, защото в истинската реклама човекът ти взима парите и ти пуска каквото му подадеш и това е. Това по-скоро ми прилича на някакъв вид селектиране, endorsement, как му викат на български?

Точно селектиране. Трябва да опишеш книгата, да им кажеш в кой ден тя ще се продава за 99 пенса, това не е за през цялото време, аз така съм я пуснала само за пет дена.

Един вид това е акция, нещо, което временно се пуска с тази цена.

Две неща трябва да се случат, три неща всъщност.. Едното е книгата да е 99 пенса, другото е те да се съгласят, и то точно в това време, да я рекламират, тоест да ме селектират, и третото е читателите да я харесат.

Ее, хаха (смее се). Ти явно си измерваш успеха чрез ревютата. Има ли ревюта по този начин? Как вървят нещата?

Нещата много се промениха. Когато тази книга излезе, през 2013 година, хората много пишеха ревюта. Бяха по-малко, изобщо беше интересно. Сега в момента някой да ти напише ревю е като да му вадиш зъб.

(смее се)

Дори и блогъри, които пишат ревюта в блоговете си, не ги публикуват в „Амазон“. Нямам никаква представа, но понеже аз си говоря със страшно много писатели, мога да ти покажа чатове, в които това се обсъжда, колко им е трудно…

Тоест, ако някой ти хареса книгата, ти го стимулираш, насърчаваш да ти напише едно ревю в „Амазон“, ако може.

Да, и примерно под един процент се навиват. Пращат ми съобщения, в които ми пишат – „Страшно много ми хареса твоята книга“. И аз им пиша – „А може ли това да го публикуваш в „Амазон“? И не чувам повече нищо от тях.

Добре, значи все пак е сериозно постижение, въпреки че ти казваш, че си помагаш, и с цената, и с реклами, все пак да се появиш на номер едно на такъв огромен пазар, не е шега работа.

По принцип няма как да се случи по „естествен“ път. Тоест няма книга, която без помощ хората да я направят номер едно. И ако имаш издател и той работи за това да имаш страшно много ревюта и хората се заинтригуват и да отидат да си я купят, или ако се самоиздаваш, се опитваш да създадеш тая въртележка. Аз му казвам „пускане на хвърчилото“.

Става дума за това, че излизането на първо място всъщност е свързано със сериозна маркетингова работа?

Това е сериозно планиране, включващо съгласуване на промотирането… Аз бях в два сайта, но преди това имах и по-малки неща, които се случваха. На втория им написах, че от първия са ме избрали за 15-и, и им казах – може ли на 14-и или на 16-и да пишете за мен. И понеже сайтът от 15-и е супер голям, с три милиона абонати, и те се знаят помежду си и си казват помежду си – „окей“, те си казват, „щом другите са я избрали, значи е окей и ние да я пуснем“.

Да, добре! И аз стигам до извода, че това е сериозен успех.

На мен щеше да ми е много приятно, ако бях станала номер едно в някоя от категориите на английския или на американския „Амазон“…

 Ее, не е късно, нали така, това не е краят за теб (смее се).

Не обичам да падам надолу. Там успях да стана номер три в целия „Амазон“, в графата Gastronomy (кулинария).

Поздравления, защото ми се струва доста добре.

Беше много добре, но щеше да ми е още по-приятно, ако бях номер едно.

(смее се) Сигурно ще станеш и номер едно.

Със сигурност (смее се).

 Дай да говорим за твоите книги. Вече разбрах, че жанрът е кулинария, а…

Romantic Fiction (романтична проза), в комбинация с кулинария.

И какво беше другото? А да, хумор, кулинария и как беше това на български. Романтика?

Да, предполагам. Романтика.

Добре. Досега си говорихме с тебе за бизнес. Ние с тебе сме си говорили и за литература. Аз искам да ми обясниш всъщност – Amazon, които продават много книги – това е машина за задвижване на бизнеса или машина за задвижване на литературата? Има ли все пак пресечна точка?

Пресечна точка със сигурност има. За мен литературата е водещата.

Добре.

Избрах да се самоиздавам, защото нещата, с които съм се занимавала досега, които са били графичен дизайнер, дизайнер в рекламна агенция и търговия, ме правят много подходяща да имам такъв тип бизнес – сама да продавам книгите си на „Амазон“. Да им правя рекламите и кориците.

Добре, ама ти малко отклони въпроса. Аз исках да ми кажеш значението според тебе на „Амазон“ за културата и за литературата. В смисъл – положително, отрицателно, няма отношение? И въобще…

Това е въпросът за милион долара (усмихва се).

Ами да, защото хората купуват какво ли не. Между другото „Амазон“ е сигурно магазинът, от който аз най-много неща съм купил.

„Амазон“ представляват 80% от пазара на книги. По мое мнение това е много лошо. Защото, винаги когато има един монополист, с такава тежест, на който  и да е пазар, това е много лошо.

От гледна точка на литературата казват, че откакто излязоха Киндъл и всичките други електронни четци, хората са започнали да четат повече.

Аз по себе си съдя, че съм започнал да чета повече.

Да, но ти по принцип си си чел и преди това. Така че според мен това твърдение е с щипка сол. Според мен константата на хората, 6% в света, които четат, се е запазила горе-долу същата. Просто хората, които са чели и преди, четат повече. Така че спорно е там колко са помогнали.

Колко книги имаш до момента?

Пет.

Пет. Всичките ли са в „Амазон“?

Да, всичките са в „Амазон“.

И са всичките на английски?

Всички са на английски.

Добре, дай тогава другия труден въпрос да ти задам – ти сега български писател ли си?

Имайки предвид, че съм българка…

(смее се) Ама поразсъждавай малко.

То от това няма измъкване. Всичко останало би било фейк, като псевдонима ми.

Е, фейк. Псевдонимът за писателите е по-истински от истинското им име.

Така е, аз вече възприемам псевдонима като по-истинската писателка между двете ни (смее се).

Добре де, но ти знаеш ли за друг български писател, който е бил начело по тия класации?

Нямам никаква представа, дори не се интересувам. Просто защото между българските писатели, в българското литературно общество все още има тази стигма за самоиздаването. Повечето хора са абсолютно невежи в тази област.

В коя област?

В самоиздаването. Какво представлява като индустрия.

Аха, тоест усилието на автора да…

Не, не усилието. Едно време е имало нещо, което се е казвало vanity publishing (публикуване от суета – КП). Не знам дали си го чувал.

Знам го. Човек си плаща за книга, за да има книга с неговото име на корицата.

Точно така. Значи, в българското общество, това съм готова да се подпиша, все още има сливане между тези два вида публикуване – между това да публикуваш от суета и да се самоиздаваш.

И ако кажеш на някой българин „Тя се самоиздава“, те веднага си мислят, че аз плащам на някой моите книги да стоят в „Амазон“, което нали е леко смешно, но трябва доста да се обясняваме, докато се разберем.

Това е много хубава разлика, която посочваш, защото ти преди малко ми обясни за този сайт, който е с милионите читатели, който е представил книгата ти и нещата не са се случили без огромно усилие от твоя страна. И аз си мисля, че ти каквито и пари да беше извадила, че ако не беше положила усилие, едва ли това щеше да се случи това, което ти се случи. Ти дали си съгласна, че разликата между двата вида публикуване е в отношението към читателите? Че в единия случай ти публикуваш книга някак си да си се радваш на себе си и затова говорим за суета, а другия случай е – ти правиш всичко възможно книгата да стигне до читателя, защото искаш този читател не просто да си я купи, но и да я прочете.

С: И да му достави удоволствие.

И да му достави удоволствие, естествено. Никой не чете, освен може би студентите, книги насила (смее се).

Значи основната разлика е, че аз искам да имам кариера на писател. Аз искам да се занимавам с писане, не искам да имам една книга, която е издадена и да ми стои на полицата вкъщи и когато ми дойде баба  ми на гости, аз да и кажа, ето бабо, виж. Това, което аз искам, е да пиша много книги, които да се четат от много хора.

И това не се постига с плащане. Това се постига с това да станеш истински писател.

И с труд все пак.

 Значи аз мога да си намеря издател и т.н., и агент и те да вършат работата на маркетолог, цензура, редактор и всичко останало. Но това, че аз съм избрала да го правя по друг начин, не ме прави по-малко писател. За съжаление, това все още няма разбиране в България. Просто там този пазар не съществува и хората не знаят как стоят нещата.

Да, аз затова те разпитвам толкова подробно, защото мисля, че това познание е по-добре да стигне до повече хора и в България.

Да, това е супер интересно. Ти знаеш ли, че миналата година, ако не се лъжа, е имало 31 бестселъра. Сега, това какво точно значи, ми е трудно да ти кажа, може би е трябвало да продадат да кажем над милион копия през „Амазон“, не знам. Но е имало 31 книги, които са го достигнали това. Дванайсет от тях са били самоиздавани.

Ами супер. Това значи, че един автор може да не зависи от вкусовете на няколко големи издателства, ами има директна връзка с читателите. Това ли значи?

Точно това означава. Точно това. И не само това – до съвсем скоро, допреди пет години, издателите и тези хора, които работеха при тях, определяха вкуса на публиката.

Аха.

И когато се появи „Амазон“ и други онлайн платформи, където човек може да се самоиздава, тогава се оказа, че страшно много неща, които хората искат да четат, като например еротика, по никакъв начин не са били обслужвани като вкус, защото издателите са си казвали „Оо, ние такива неща не публикуваме“.

Тук има значение и офлайн културата, все пак една такава книга в книжарницата трябва да застане на видно място и да я виждат и през витрината, и да я виждат и на рафта, и …

Искаш да кажеш, че „50 нюанса сиво“ не беше по всички книжарници и на първа страница и нямаше промоции и тя не правеше, как се казва там… представяния, на които се подписват писателите?

Не знам, аз признавам че тая книга нито я четох, нито филма гледах.

И аз си признавам, че не я зачетох, просто знам, че това не е моето нещо и няма никакъв смисъл да правя така. Но въпреки това очевидно има интерес. Не може ти да определяш, аз или ти или някой друг да определя вкуса на хората. Според мен това е грешно.

От друга страна, в България често се възмущаваме, че вкусовете много са се опростачили, че стават ужасни неща и че „откъде се пръкна еди-какво си…“. Да не давам конкретни примери.

Няма нужда да ги даваш, аз ги знам. Но според мен, когато се позволи едната крайност да се изяви, тогава, за да се компенсират нещата, се изявяват и другите крайности. Това влияе добре и на високата литература. Защото, когато се оберат ниските честоти и високите честоти, остават само средните, това не е точно интересно за всички. Аз познавам хора, които четат много висока литература, от която обаче не могат да се продадат повече от 1000 бройки. И никой издател не би се заинтригувал да я издаде.

Както има висока литература, така има и ниска литература.

Добре, ти някак си уцели следващия въпрос, който е за ролята на литературата. Значи в България може би възприемаме литературата като национален проект, като нещо, което трябва да възпитава, образова, издига хората на ново ниво, а май по по-развитите държави литературата е нещо по-обикновено и всекидневно? Какво мислиш?

За мен книгите винаги са правили две неща – едното е да образоват, другото е да развличат.

Това са го казали още древните гърци. Но никой не ти казва какъв процент трябва да е развлечението и какъв да е образованието.

Еее, това вече е въпрос на самия автор и на неговите читатели, нали?

Тоест ако една книга върши едно от тези две неща, тя е стойностна книга и според древните гърци, не само според нас.

(смее се) Добре, ти участваш много активно в обществено-политическия живот в България, не живееш в България, пишеш, не ти ли пречи на писателската кариера?

 Пречи ми.

Обаче продължаваш.

 И не мога да спра.

Кажи тогава какво те мотивира.

Имам много мнения по всички въпроси, които извират от мен и аз по никакъв начин не мога да си мълча, когато (смее се)…

Когато смяташ, че стават нередни неща?

Да.

Добре. Очевидно е много важно за тебе да си обществено активна, да посочваш нещата, които не са добре. Все пак ти не живееш в България…

То човек не е необходимо да живее в България, за да бъде активен.

Но се чувстваш ангажирана?

Да.

Защо?

Защото несправедливостите много ме гнетят. Това е едно от нещата, които не мога да понасям. Органично не мога да понасям. И всяко нещо, което е несправедливо според мен, аз се чувствам предателка спрямо себе си, ако не го посоча, ако не го изоблича по някакъв начин. Твърдо вярвам, че ако човек си мълчи, става съучастник. А аз не искам да съм съучастник в това.

Добре, кажи ми, последен въпрос – Какво е за теб патриотизмът?

Никаква представа нямам. Какво е за тебе патриотизмът?

За мен ли? Аз ли да отговоря (смее се)?

(смее се) Да, може да ми хареса, да си го взема. Нямам никаква представа, не съм се замисляла.

Добре, това също е отговор.

Едно от нещата, които приемам за даденост, е фактът, че съм българка. Това никога няма да мога да го променя, никога не съм искала да го променям и за мен с това се изчерпва въпроса. Ако ти ме попиташ… Не знам, няма начин аз да не съм българка. Как може това да се случи?

 (смее се) Добре, добре. Приемам отговора. Благодаря ти.

(смее се) Ти не ми каза за теб какво е патриотизмът.

Да, не ти казах. За мен е нещо много естествено – свързано е с желанието да живея в справедливо, красиво, подредено и богато място. Тоест ако човек живее някъде, хубаво е да се погрижи за това място. Това имам предвид.

Абсолютно, да.

Благодаря ти за отговорите.

Благодаря и аз.

 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.