Телевизионното величие Monty Python отпреди почти половин век, през 1972 година, ни предлага скеча Silly Olympics. Този текст е вдъхновен от този къшей гениалност:
На всеки 2 години Светът отделя две седмици, в които да симулира интерес към спортовете, практикувани от тези, които не са били добри на футбол. Сега ни се пада лятната версия на това пиршество на умерената скука, в която надеждите ни за нещо по-зрелищно се крепят не на таланта и спортната подготовка, а на развитието на биохимията. Жалко, защото при зимните Олимпийски игри поне има хокей.
Дали ще видим човек, който бяга 100 метра с някоя друга стотна от секундата по-бързо от досегашните постижения?
Дали ще успеем да изгледаме един двубой по бадминтон, без да заспим?
Дали наличието на 4 вида колоездене ще успеят да създадат необходимото количество зрелищни инциденти, че да им обърнем внимание?
Дали най-после са въвели боди-чека в хокея на трева?
Дали фигурките от детския конструктор Лего наистина са вдъхновени от 140-сантиметровите борци?
Дали ще се издъним на волейбола поне след като сме си образували нови надежди заради 1-2 добри резултата в началото?
Дали най-после ще участват жени в друг спорт освен плажния волейбол?
Дали ще си отдъхнем, когато надпреварата по висок скок за жени приключи, без да е сломен рекордът на Стефка Костадинова?
Това са вълнуващите въпроси относно предстоящите събития в Рио. И те не са много вълнуващи.
Ще направят помпозна церемония по откриването – шарени лампи, фойерверки, трийсет милиона доброволци, които ще махат с ръце и ще подскачат по терена, превърнат в цветна сцена на кича. После 3 часа изброяване на държави, по което време ще обсъждаме как са облечени държавите и чия Жени Живкова е по-добра. Всички ще се съгласим, че най-симпатични са олимпийците от Тувалу, като и двамата ще са по джапанки и някакъв традиционен памперс, но много усмихнати и радостни.
Достатъчно е да видим логото на Олимпийските игри в Рио. Което е напълно забравимо, около 2 секунди след като спре човек да го гледа. Типичната през последните години безлична, политкоректна, шарена, диверсифицирана карикатура на творчеството на Мориц Ешер, каквито са всички олимпийски (летни и зимни) лога от 1996-а насам. Сякаш всички са рисувани с яркото съдействие на Малкото пони, болно от булимия. Спортната Евровизия!
На всичкото отгоре скуката е засилена от силната според спортните хора вероятност България да не вземе медали. Министърът на спорта рече да не очакваме успехи. Ако вземем няколко къшея благороден медал, ще е друго, но иначе – след две седмици с финалната помпозна церемония по закриването на игрите – ще ги забравим.
Масовите ни реакции по време на ОИ ще са следните:
- Първо ще обявим, че спортът вече не е това, което беше – всичко е индустрия. И в България индустрията я няма от 1989. Освен сега малко се възстанови едновремешната индустрия в производството на истинска непастьоризирана бира и кренвирш.
- Ще заявим, че Олимпийските игри не са съревнование на духа, на тялото, но и инструмент за един по-мирен свят. Те са геополитика. И ще допринесем в геополитизирането на игрите с коментари от типа „Гегата на Исинбаева е по-голяма от на целия американски баскетболен дримтим“.
- Ще изберем някоя страна, която се очаква да има 500+ медала и не е Китай, защото Китай още не е интересно. Демек САЩ или Русия.
- Ще обявим как на руските атлети е открита урина в допинга или на американските спортисти ДНК-то има равни части човек и робот.
- Ще се скараме с приятелите си във фейсбук, подкрепящи другата страна.
- Ще изригваме истерично за всеки златен медал, пък бил той и по каланетика и стрелба с ластик.
Разбира се, това няма как да го спрем. Но! Решение за веселост и зрелище има. И то е много просто:
Да създадем квазипропагандно отразяване. Да твърдим, че американски бегач е пробягал финала на 100 метра още вчера! Руска щангистка е при вдигане на тежест с краката си е изтласкала планетата назад в орбитата ѝ с половин ден! И да гледаме кой се връзва и да се присмиваме. Защото истината днес няма значение, важно е измислицата да изнася на предварителните нагласи на читателя и тогава той ще я прегърне.
И олимпийският принцип за това как самото участие е по-важно от победата да стане: „По-важно е да кажеш нещо, отколкото да е истина“.
И сега – чао, че отивам в Рио, където съм спечелил 18 квоти в различните дисциплини по яздене на гълъб.
