„Конфликт на интереси“ е изпразнено от смисъл понятие. Поне в България и поне за непредубедения външен наблюдател. Наскоро Върховният касационен съд реши, че бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев е невинен и следва да бъде окончателно оправдан. Това се случи след 8 години дела пред три инстанции, десетки милиони, спрени по европейски програми, и няколко критични за България доклада на ЕК (то други освен критични няма!). Тази история започна със скандала „Батко и братко“ от 2008 година и приключи с… оправдателна присъда. Приключи банално – като всички подобни истории у нас. Магистратите постановиха, че, възлагайки поръчки за над 38 млн. лв. на фирми на братята си, Георгиев… не е извършил престъпление. Присъдата е окончателна. Ако се опитам да коментирам тази история и мотивите на съда за нея, бих могъл да се удавя в клишета, като „дефицит на правосъдие“ например.
Една от критиките на европейските институции бе именно, че страната ни не разполага със закон, който да дефинира и да предотвратява или наказва възникването на конфликта на интереси. Както често става в България, законът (за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси) беше приет, създадена бе и комисия, която се прослави най-вече с тефтерчетата на шефа си, съдържащи нарежданията на управляващи кой да се „удари“ и кой не. А дори и тези тефтерчета изчезнаха в нечий домашен сейф, след като прокуратурата не успя да ги запази.
Ако един журналист е разсъдлив, той би трябвало отдавна да е спрял да се занимава с темата „конфликт на интереси“, дори и само когато прочете идеите по темата на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Публично последният заяви, че „…в тази малка държава всички сме съученици и знаете, че всеки човек, където и да работи, по всяка вероятност ще има преплитане с някои от неговите съученици или близки“. С това си изявление Цветанов оправда земеделския министър Десислава Танева, която възложи 3 от общо 4 обществени поръчки за доставка на скъпи джипове на свой съученик. И относно тази афера няма да се фокусирам върху скандални подробности, а само върху системните дефекти. Въобще всяко разследване по темата „конфликт на интереси“ в България се очертава като „греда“. Трябва да си „тъп, но упорит“, за да работиш по темата.
И все пак сигналите за конфликтни ситуации в „Национален дворец на културата – конгресен център София“ ЕАД (пълното име на търговското дружество, в което са апортирани имотите на Националния дворец културата, или НДК) не могат да бъдат подминати ей така.
През декември 2014 година, малко преди Мирослав Ласло Боршош да встъпи в длъжност като изпълнителен директор на НДК (едно от най-големите държавни дружества с капитал от 376 155 000 лв.), той спазва закона и излиза от дружествата, които под една или друга форма упражняват търговски дейности, особено такива, конкурентни на НДК или с НДК като партньор. Сред тях е и дружеството „Тикетпортал БГ“ ООД (по-нататък „Тикетпортал“). То нерядко разпространява билети за събития, които са организирани в НДК. Боршош прехвърля своите дялове с номинална стойност от 2500 лв. (50% от капитала) в „Тикетпортал“ на Ивелина Кирилова Костова. Любопитният детайл е, че преди да прехвърли дяловете си, Боршош е съдружник в това дружество с Мартин Радославов Златков. Същият е създател на седмичника „Уикенд“ заедно с Недялко Недялков. През последните 6 – 7 години „Уикенд“ се превърна в острие на модела #КОЙ. И към днешна дата Мартин Радославов Златков е сочен за „силния човек“ на Пеевски в изданието. Ивелина Кирилова Костова пък е съдружник на Мирослав Боршош и в други юридически субекти, преди последният да излезе от тях. На практика двама бивши съдружници на изпълнителния директор на НДК разпространяват билети през „Тикетпортал“ за събития в НДК. Въпреки това, поне формално, законът е спазен. Конфликт на интереси няма.
Не такъв обаче е случаят с колегата на Боршош в борда на НДК – Валентин Петров Кръстев. В медийни публикации от 2 декември 2014 година Кръстев е посочен за председател на съвета на директорите в Националния дворец на културата. Той е влязъл в управата на НДК на 17 октомври 2014 година с решение на министъра на културата Вежди Рашидов. Когато дворецът на културата мина под опеката на вицепремиера Томислав Дончев през август миналата година, бордът на директорите беше свит от петима на трима членове. Преструктурирането не засяга Кръстев и Боршош в НДК. Къде е проблемът? С изненада откриваме, че Кръстев все още участва (опосредствано) и в търговското дружество „Роял пиано бар“ ООД, което наема помещение в сградата на НДК. В юридическото лице „Роял пиано бар“ участва с 50% от дяловете едноличното дружество с ограничена отговорност „Глобал консълтинг груп“ ЕООД, което е еднолична собственост и се управлява от същия този Валентин Кръстев. Там е в съдружие с „Лежитан“ ЕООД. Другата фирма е собственост на Виолета Барантиева – съпруга на Стамат Барантиев. Фамилията Барантиеви притежава няколко винарски изби, като „Винекс Преслав“, „Хан Крум“ и „Шато Росеново“. Имат и активен ресторантьорски бизнес. На практика „Роял пиано бар“ се помещава на мястото, където се намираше по–рано ресторант „Рубаят“ в НДК. Де факто Валентин Кръстев като част от борда на директорите на НДК се явява хазяин на „Роял пиано бар“, в който участва чрез „Глобал консълтинг груп“. Сам е хазяин на себе си. Тук възниква въпросът конфликт на интереси ли е това?
Според няколко юристи, до които се допитахме, ситуацията покрива формалните критерии за конфликт на интереси. В закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е записано, че такъв възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Без съмнение Кръстев заема „публична длъжност“ (представител е на държавата в едно държавно дружество) и има частен интерес в „Роял пиано бар“, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба в НДК. Законът предвижда наличието на конфликт дори в самата хипотеза на участие. Не е необходимо да се извършва нищо друго.
Всъщност дружеството „Глобал консълтинг груп“ става ЕООД едва тази година, на 8 февруари, когато Надя Христова Христова прехвърля своите 50% от дружеството на Кръстев. Малко по-късно е регистрирано и дружеството „Роял пиано бар“, в което като собственик участва „Глобал консълтинг груп“ ЕООД на Кръстев. По това време той вече отдавна е в борда на директорите на НДК. Фирмата, с която участва Барантиева, пък е регистрирана през 2014 година, самата тя обаче влиза в нея през февруари 2016 година. Като съуправител на „Роял пиано бар“ е регистрирана Калина Начева. От снимки в социалните мрежи става ясно, че Кръстев и Начева са близки познати.
Самият Кръстев потвърждава, че е съдружник с 50% от капитала в „Роял пиано бар“, но твърди, че не е в конфликт на интереси. Защото „Глобал консълтинг груп“, както и самото питейно заведение не извършвали дейност, сходна с тази на НДК. Директорът подчертава, че договорът за наем между НДК и търговското дружество е от 2012 г. (тогава обаче „Роял пиано бар“ не съществува, договорът вероятно е с „Рубаят“!), или две години преди той да попадне в борда на директорите. По думите му неговото търговско дружество просто е встъпило в съдружие с дружеството наемател. Кръстев подчертава, че условията не били никак преференциални за „Роял пиано бар“. Цената на квадратен метър била точно 2 пъти по-висока от експертната оценка, по която НДК отдавал площи под наем. „За сходни заведения наемната цена е 10 лв. на кв. м за месец, а за „Роял пиано бар“ е 20 лв. на кв. м – точно два пъти повече.“ Кръстев уточнява: „Аз съм встъпил при едни наематели – семейство Барантиеви, които поради основния си винарски бизнес очевидно имаха затруднение с мениджмънта на това заведение. Бяха на загуба. Поради тази причина ме поканиха в качеството ми на администратор, за да го стабилизирам“. Кръстев подчертава още, че не е съдействал за намаляване на наемните цени за пиано бара, затова казус нямало.
Според закона обаче Кръстев има частен интерес, защото такъв е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. В този ред на мисли, участвайки в „Роял пиано бар“, Кръстев си набавя материална облага. Немислимо е той да се е впуснал в тази икономическа инициатива просто на добра воля – без пари. Там някак си, като управител, е попаднала и неговата близка – Калина Начева. Дали Кръстев влияе на отношенията между пиано бара и НДК е отделен въпрос, но предпоставки да влияе несъмнено съществуват.
Друг „дребен детайл“ в схемата е, че „Тъндър сити ентъртеймънт” ЕООД – собственост отново на Виолета Барантиева – се занимава с „организиране и провеждане на културни, музикални, научни, образователни, конгресно-конферентни и обществено-политически прояви в страната и чужбина”. Това в сериозна степен и дори само на пръв поглед дублира дейността на НДК. За справка: дворецът е домакин на над 300 събития годишно. В графата попадат международни конгреси, политически форуми, бизнес конференции, научни симпозиуми, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театрални постановки, изложби и изложения. Има ли втори пласт от конфликт на интереси тук, макар и непряк, за Кръстев? Проблем ли е, че той е съдружник с дама, която развива идентична на НДК дейност?
Разбира се всичко изброено по-горе бледнее пред скандала „Батко и братко“, където според българското правосъдие няма престъпление. Едва ли прокуратурата би намерила законен повод да се сезира със случая. Или пък Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси? Опитът ни сочи, че е по-вероятно това да не се случи. А междувременно остава очевидният въпрос с КОЙ са свързани хората, които ще възлагат обществените поръчки, свързани с дейността на НДК в лицето на директора му Мирослав Боршош и Валентин Кръстев, който вече е бил разследван по различни текстове от НК. Спокойни сме за бюджетните средства, които ще се разходват там. Стабилно е.
