Ще последва ли Борисов съдбата на Груевски?

От четвъртък миналата седмица в цяла България има ежедневни протести, провеждани не само в столицата, но вече и на много други места в цялата страна. Протестите са многохилядни и мирни. Това, разбира се, не попречи на полицията да извърши редица актове на от нищо непредизвикано насилие.

Бързо, пред очите ни, изтича оня срок, в който правителството може да подаде оставка и ГЕРБ да запази поне някаква част от достойнството си, за да се опита да участва в политическия живот на страната и в бъдеще. Този срок е много кратък и съвпада с времето, през което народът проявява търпение и запазва относително спокойствие пред гьонсуратлъка на сегашните управляващи, начело с премиера и главния прокурор, който действа като част от изпълнителната власт, превръщайки прокурори и следователи в роби на мафията.

Случващото се през последните дни в България поразително прилича на протестите в Северна Македония от май 2015 година. Ето част от приликите:

• Масовото недоволство тогава е отприщено срещу управлявалия страната от 2006 година лидер на македонската ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. То води до неговата оставка през януари 2016 г. Към този момент Груевски е управлявал почти пълни 10 години. И Борисов е вече в първото десетилетие на управлението си.
• Груевски поема партия ВМРО-ДПМНЕ от Любчо Георгиевски през 2003 г. и я ръководи до 2017 година – общо 14 години. Борисов е начело на създадената от самия него политическа партия ГЕРБ общо 14 години (партията е регистрирана през 2006 г.), отначало като „неформален лидер“, след това като неин председател.
• Между ВМРО-ДПМНЕ и ГЕРБ има и много сходни черти – и двете са замислени като десни, консервативни политически образувания, умерено популистки, про-натовски и про-европейски. Съвсем друг е въпросът, в какво се превръщат от лидерите си – в клиентелистки партии на организираната корупция в страните си. По времето на Никола Груевски ВМРО-ДПМНЕ става открито про-руска, сърбоманска и антизападна. Македонският премиер управлява държавата като мафиотски клан, ръководейки заедно с първия си братовчед, Сашо Миялков, шеф на специалните служби в страната (т.нар. „Управа за безбедност и контраразузнавање“). Разкритията за Борисов, в записи, снимки и сигнали до прокуратурата и европейските и международни институции на изнудвани бизнесмени от последните месеци показват, че всъщност нашият премиер управлява по много сходен начин заедно с олигарха Делян Пеевски и главния прокурор Иван Гешев. Те вършат мръсната работа на репресивния апарат, която беше възложена от Груевски на Сашо Миялков в Северна Македония. В нашия случай е малко по-зле. Изглежда Пеевски възлага на Борисов да му върши мръсната работа всъщност…
• Между другото, любопитен детайл е, че Никола Груевски започва професионалната си кариера на банкер (през 1995 г.) не къде да е, а в „Балканбанк“, банката свързвана с българския холдинг „Мултигруп“, изградил през 1990-те години „държава в държавата“ у нас. По същото време днешният български премиер Борисов е свързван с охранителната компания „СИК“, която си сътрудничеше в определени сфери с „Мултигруп“ на Илия Павлов. 
• Корупционните скандали в Македония през 2015 година доведоха до оставката на Груевски чак след половин година. Първоначално той не пожела да се оттегли. Оправданията му приличаха много на тези на Борисов днес. Македонският премиер казваше, че оставката му би била „страхлив ход“ и от това само опозицията би триумфирала. Няколко министри, включително вътрешният министър Гордана Янкуловска (по-късно разследвана за скандал с незаконно подслушване – колко познато и у нас, в България), подадоха своите оставки през 2015 г., пожертвани от Груевски. Но всичко това не само, че не успокои хората, но постепенно ескалира общественото недоволство в страната. Същото опитва да направи и Борисов, изгаряйки второстепенни бушони в третото си правителство като министъра на околната среда и водите Нено Димов (номиниран не от ГЕРБ, а от коалиционния партньор Делян Пеевски – не ВМРО или Атака), зам.-министъра в същото министерство, Красимир Живков, скоро и още един – министъра на културата Боил Банов. Разликата с Македония преди 5 години е тази, че Борисов не кара министрите си да подават оставка, а директно ги арестува, действайки чрез главния прокурор, друг от триумвирата на властта – Борисов, Пеевски и Гешев. Същевременно, ключови министри, като Vladi Goranov например,остават непокътнати от прокуратурата, въпреки участието си в огромен корупционен скандал, свързан с изнудването на бизнесмена Васил Божков. Финансовият министър с помощта на премиера, Бойко Борисов и с шефката на финансовата комисия в Народното събрание, в продължение на години е манипулирал така Закона за хазарта, че да изнудва и да получи незаконна облага в размер на повече от 67 милиона лева от мажоритарния собственик на най-големите лотарийни оператори в страната. Това гласи сигнала на самия Васил Божков. А хронологията на законодателните инициативи на  Владислав Горанов и Менда Стоянова подкрепя фактологията, изложена в сигнала.

В крайна сметка, съдбата на Груевски е много поучителна. През януари 2017 г. (почти година, след като бившият македонски премиер е подал оставка), срещу него е започнато разследване на прокуратурата с кодово наименование „Танк“. Заради противоправния натиск, упражнен от Никола Груевски върху двама държавни служители, за да закупят те един супер скъп брониран автомобил, „Мерцедес Бенц“ на стойност от 600 000 евро, който да бъде ползван от самия Груевски. Познато ли Ви звучи?

Нещата за бившия македонски премиер след започнатото разследване се развиват много бързо в много лоша посока. До ноември 2018 година Никола Груевски е осъден на две инстанции и искането му за отлагане на ефективната присъда от „лишаване от свобода“ от 2 г. е окончателно отхвърлено. Бившият премиер не се явява за изтърпяване на наказанието си и става беглец. Неговият поддръжник, друг авторитарен правителствен ръководител (на Унгария), Виктор Орбан, му дава политическо убежище в страната си. Оттогава, в делата за екстрадиция, унгарските съдилища отказват да предадат Груевски на македонското правосъдие.

Дали историята няма да се повтори в България?

ТерминалНО напомня въпроса си, дали главния прокурор, Иван Гешев, не е бил оборудван скоро с две бронирани лимузини „Ауди“ на стойност около 2 милиона лева?