Сагата по придобиването на многоцелеви изтребител за българските ВВС, оперативно съвместим по стандартите на НАТО, продължава вече 14 години. Толкова години България е пълноправен член на алианса и от нея се очакваше да модернизира и подготви своите въоръжени сили по съюзните изисквания.
Досега не се е случило нито едното, нито другото. Българската армия успя със старата си бойна техника и недостатъчна подготовка да постигне само частична оперативна съвместимост със съюзните армии от НАТО, което не й позволява да участва пълноценно във високоинтензивни бойни операции за колективна отбрана. Очевидно българските политици не осъзнават добре ефекта от това положение, както за алианса, така и за страната си.
Фалстартът на няколко модернизационни проекта през годините, особено с придобиването на нов многофункционален изтребител за българските ВВС, показва, че правителствата на България малко ги тревожат, както проблемите и състоянието на националната отбрана, така и приноса на страната към колективната отбрана на НАТО и военните способности на ЕС.
Не бяха взети екстрени мерки за извеждане на БА от критичното състояние, в което се намира. Очевидно не ги тревожи също както изпадането на страната в състояние предимно на потребител на сигурност, така и имиджа ѝ на съюзник. Независимо от взетите решения през 2016 г. за отпускане на повече средства за инвестиционни разходи в бюджета за отбрана превъоръжаването практически още не е стартирало. Трета година заделените средства за превъоръжаване не се използват по предназначение. Очакванията за сключване на договор за самолетите до края на 2018 г. очевидно не ще се сбъднат.
Повече от пет години продължават и оживените публични спорове по типа нов изтребител който ни е нужен. В тях преобладават повече лобистки и дилетантски, отколкото професионални и национално отговорни аргументи.
Експертните комисии по подготовката на тактико-техническите задания за проекта и оценка на подадените оферти от страни и компании изпълняваха своите функции в твърде ограничени рамки и са принудени да се съобразяват и с политически или икономически съображения или изисквания вместо изцяло с технически и оперативни критерии.
Тъй като очевидният избор за многофункционален изтребител за българските ВВС се очертава да бъде между нови самолети F-16 V (Viper) и Gripen C, в общественото пространство започва да прониква манипулация, че пилотите предпочитат шведския самолет, по незнайно какви критерии. За по-обективна представа е предложена кратка сравнителна оценка на тактическите и техническите спецификации на двата самолета в табличен вид.
Разбираемо е, че най-точните данни и спецификации за самолета и неговите системи могат да представят само компаниите производители, които е възможно да се различават малко от представените в таблицата.
Предложените сравнителни данни показват няколко летателно-технически и бойни предимства на F-16 V:
- двукратно по-голям тактически радиус и време за дежурство във въздуха на значително отдалечение от летището за базиране;
- по-голям общ боен товар и по-голямо разнообразие от модерно въоръжение; по-мощен двигател, по-голяма скороподемност и по-висока скорост на малки и големи височини;
- по-голям обем гориво във вътрешни резервоари (по-малка зависимост от въздушно дозареждане с гориво); повече точки за подкачване на въоръжение;
- по-добър радар с по-голяма далечина на откриване и по-голям брой цели за съпровождане (едновременно въздушни и наземни/морски), както и осигурена оперативна съвместимост с изтребители 5-о поколение.По-ранното и на по-голямо разстояние откриване на въздушни цели и земни (морски) е от особена важност за съвременните многоцелеви изтребители. Управляемите ракети на F-16 V за унищожаване на въздушни цели са с увеличена далечина на поразяване.
Модерният радар на F-16 V, почти идентичен с този на F-35, е с висока различаваща способност, което значително повишава възможностите на самолета срещу такива цели като Су-35 и новите руски крилати ракети. От важно значение е и фактът, че самолетът е многократно изпитан в бойни операции и е на въоръжение в 25 държави, включително в съседните страни от НАТО. Летищната инфраструктура в съседните на България съюзни държави Румъния, Гърция и Турция осигурява пълно обслужване на самолета при кацане на техни летища, както и извършване на спешно възникнали малки ремонти или отстраняване откази на самолета. Голямо предимство на самолета е значително по-дългият жизнен цикъл – до 60 години, което ще компенсира малко по-големите му експлоатационни разходи на час полет. Големият брой самолети от този тип ще даде възможност за коопериране при бъдеща модернизация и постигане на по-ниска цена.
Предимствата на Gripen C са в неговата по-малка претенциозност към полосата за излитане и кацане поради страничното разполагане на въздухозаборниците на двигателя, малко по-високият таван на полета и по-икономичната му експлоатация като цена на час полет.
Под въпрос е последващата модернизация на самолета, след като компанията СААБ скоро ще започне серийното производство на модификацията Gripen Е, за която има поръчки от правителството на Швеция и други страни. Същевременно трябва да се знае, че Gripen С отпаднаха в конкурсите за избор на самолети в Полша, Хърватия, Словакия, Финландия, Норвегия и Холандия.
На основата на сравнителните данни на самолетите, техните бойни и оперативни способности е манипулация да се твърди, че пилотите предпочитат Gripen C пред F-16 V. България е препоръчително да избере многоцелеви изтребител с по-добри способности, с по-дълъг жизнен цикъл и налична летищна инфраструктура за него в региона. Не е маловажен фактор също прехода към самолет следващо поколение. След 10-15 години експлоатация на избрания самолет, ако България реши да придобие и ескадрила многоцелеви изтребители 5-о поколение, най-лекия преход към същия осигурява самолета F-16.
На последно място, от значение е и стратегическо партньорство със страната – производител на самолета. Важна е оценката коя страна има капацитет да предложи на България по-разнообразно и по-широко индустриално сътрудничество. По национални стратегически документи България е избрала САЩ като стратегически партньор, независимо че това не може да бъде ключовият определящ фактор, ако предлаганият самолет не отговаря напълно на българските изисквания.
Българското правителство е длъжно да направи най-добрия избор за своите ВВС, като определящи фактори следва да бъдат главно бойните и оперативните способности, които ще предостави избраният самолет. Така българските ВВС ще отстранят голямото си технологично изоставане от останалите съюзни държави и с пълната оперативна съвместимост, която ще постигнат с новия самолет, ще бъдат в състояние да охраняват в максимална степен въздушното пространство на страната, да подпомагат в тази мисия други съюзни държави и да изпълняват без ограничения съюзните си задължения по колективната отбрана.
Автор: Ген. майор (з), д-р Съби Събев
първи военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел след приемането на страната в организацията. В дългогодишната си военна кариера във ВВС е бил началник-щаб на авиационна ескадрила, авиополк и дивизия за ПВО, както и зам. началник-щаб на авиационен корпус и началник на оперативно управление в щаба на ВВС. Служил е и в ГЩ на БА като началник на Главно оперативно управление и Управление за планиране на отбраната и въоръжените сили.
Настоящата статия има за цел да информира непредубедения читател за характеристиките на двата многофункционални изтребителя, между които най-вероятно България ще направи избор за своите ВВС. Препоръката за избор ще е в правомощията на политико-военната група, назначена от министър-председателя на страната. Българските граждани, обаче е добре да бъдат по-пълно информирани за летателно-техническите и оперативните възможности на двата самолета. Статията е разработена на основата на детайлен анализ на наличната публична информация за двата самолета, както и на опита на Словакия в избора на изтребител за ВВС.
Текстът е препубликуван от интернет страницата на Атлантическия съвет
