Фейсбук има идея – да виждаме по-малко такива заглавия.
В социалната мрежа ще вземат мерки, за да намалят видимостта и разпространението на заглавия, съдържащи подобни фрази, които се квалифицират като clickbait – тоест „уловки“, в които се съдържат думи като горните, от които не се разбира точно за какво става дума в споделяния материал, но които насърчават (или направо настървяват) читателя да кликне, за да разбере какво стои зад интригуващото заглавие. И така сайтове, експлоатиращи необузданото плитко любопитство на неособено самодисциплинираните интернет читатели, печелят посетители.
А защо в компанията трябва да ги е грижа за това? Според Фейсбук, такива материали „задържат или изкривяват важна информация“ и това намалява полезността на самата услуга за потребителите, а това е против ценностите на компанията, която твърди че автентичната комуникация за нея е над всичко. Освен въпрос на ценности, това е и въпрос на ценност – ако потребителите не откриват интересни материали зад такива заглавия, това подкопава смисъла на самата платформа като инструмент за информиране, тоест директно сваля цената на акциите ѝ.
Или, с други думи, ако има десет истории, които човек сам би избрал да шерне в своя фийд, Фейсбук би трябвало да може му да ги предложи чрез своите алгоритми, като филтрира „шума“ в системата.
Тази платформа има много лица. Тя е и социална мрежа, и социална медия едновременно, обхващаща потребители, които биха я направили третата най-многолюдна страна в света. Тя е често набеждавана като инструмент на тероризма, революциите и престъпността. Чрез безплатната възможност за споделяне на информация и връзки от потребителите, тя се е превърнала в мощна машина за разпространение на информация.
Не е проста работа прехвърлянето на фокуса към материали, които дават истинска стойност на потребителите, особено когато става дума за такива мащаби. За целта ще се ползва софтуер с изкуствен интелект, подобен на този, с който се очиства електронната поща от спам.
Не е лошо като идея, но докъде може да се стигне с такива действия и въобще такава задача дали е по силите на една компания, била тя и най-могъщата? Днес Фейсбук е на върха заедно с Гугъл, като двете компании разпределят около 80% от новинарския трафик в света. Това означава глобална власт върху политическите послания и съответно върху политическите процеси по целия свят. Политиците по целия свят, които искат да бъдат чути, трябва да съобразяват собствените си политически послания с етичните стандарти на големите интернет корпорации.
И ако има противоречие, кой е по-етичен тогава – корпорациите или политиците? „Зависи“ е най-краткият отговор, но има една отчетлива отлика. За разлика от политиците в демократичните държави, които обикновено имат хоризонт от един 4–5 годишен мандат, корпорациите трябва да мислят отвъд непосредствените печалби и оцеляване, тоест поне с 10-годишен хоризонт. Не че те са застраховани от грешки и от бързо изчезване – историята е пълна с гигантски предприятия, които са се превръщали в сенки на себе си само за няколко години.
Засега дистрибуторите държат властта и така ще продължи до момента, в който се появат повече конкурентни платформи като дистрибутори на цифрово съдържание. Тогава медиите (може би) отново ще имат повече власт върху ситуацията. За момента, обаче, властта е на друго място. За какво ти е да имаш и най-добрата медия на света, ако каналите, по които можеш да достигнеш до публиката ти са ти затворени? Това е и един от големите проблеми на българската медийна среда.
Тази мрежова власт е гигантска, но е като пръстена на Фродо – тя трябва да бъде контролирана, и ако трябва да се използва, това трябва да става изключително внимателно и пестеливо.
Дали пък, от друга страна, не се притесняваме за глупости? Има ли нещо ново под слънцето? Притесненията от масовизицята на комуникациите, и съответно на медиите, не са от вчера. Датчанинът–философ Сьорен Киркегор разсъждава върху ефекта от масовите медии през 1846 г., когато най-масовите вестници в света имат едва десетки хиляди тираж:
Нашата епоха е епоха на разбиране и отразяване, без страст, с моментни изблици на ентусиазъм и с бързо отпускане. Няма действие или решение в наше време по–сладко от плуването в плитки води.
Колкото и да разсъждаваме и екстраполираме за бъдещето на обществото, на медиите и на демокрацията, в мрежата обаче имаме реален проблем, който трябва да намери решение или поне да бъде контролиран в разумни граници. Сензационните гръмки заглавия, зад които се крие желание за малко повече трафик, неспазването на журналистически стандарти, обикновената свинщина или хибридни кампании, изглеждат все повече, все по-вездесъщи и все по-влиятелни.
Вашият нюзфийд е най-голямата опасност за демокрацията, констатира Вячеслав Полонски от Oxford Internet Institute:
Няма съмнение, че тази нова форма на цифрово медиираната политика е ключов компонент от четвъртата индустриална революция – Интернет се използва за задаване на дневен ред отдолу нагоре, овластявайки гражданите да говорят в мрежовата публична сфера, така разширявайки границите, размера, софистицирането и обхвата на публичното действие. В частност, социалните медии вече промениха характера на политическите кампании, но те и ще продължат да играят важна роля в политическите кампании по целия свят.
Шок! Бомба! Граната! И нека в плитките води на социалните мрежи има канал, през който да може да премине дълбоководният кораб на разума. Стискаме палци на Фейсбук в прокопаването му. И дано по пътя не загине изкуството на доброто заглавие.
Засега промените ще засегнат само споделянето на англоезични материали.
