Във Франция излезе от печат книгата на бившия президент на Франция Франсоа Оланд „Уроците на властта“. Украинското издание Тиждень.ua публикува фрагменти от мемоарите, в които се разказва за преговорите на „нормандската четворка“ в Минск.
Франсоа Оланд е първият политик от „нормандската четворка“, който се оттегли от властта и така получи пълна свобода да разкаже всичко, което смята за нужно, защото вече няма да се кандидатира за президент. Неговите мемоари са точни в детайлите и откровени в преценките, пише кореспондентката на Тиждень.ua в Париж Ала Лазарева. Не само за украинците ще бъдат интересни страниците, където се разказва за преговорите в Минск, довели до подписването на съответните споразумения.
„Как де не си спомня дългата нощ на 11 срещу 12 февруари 2015, която премина в голямата бездушна зала на Двореца на независимостта в Минск, в Беларус? Беше в самия разгар на кризата, която преживяваше Украйна след отстраняването от власт на проруския президент Виктор Янукович заради отказа му да подпише договора за асоцииране с ЕС.“
„Намеренията на Владимир Путин бяха напълно очевидни. Той искаше да запази влиянието си върху рускоезичните региони и максимално да отслаби проевропейската власт в Киев. След провала на режима на прекратяване на огъня боевете между украинската власт и паравоенните сепаратистки отряди се разгоряха с нова сила“ – пише бившият френски президент. Западните политици, които водят преговорите, се надяват „да бъде спряна стрелбата и да се намери компромис, който би позволил да се запази териториалната цялост на Украйна“, но както разказва Оланд, конференцията на първия етаж продължава безкрайно и безрезултатно: това отговаря на целите на руската страна.
„Аз бързо осъзнах, че Путин иска да спечели време и да отложи прекратяването на огъня колкото се може повече, за да даде възможност на сепаратистите да обкръжат украинската армия и да завоюват допълнителни позиции. Заедно с Ангела Меркел предложихме да се подновят преговорите в тесен формат, да се откажем от вечерята и да пристъпим към работата колкото се може по-бързо“, разказва Оланд.
Бившият френски лидер забелязва, че канцлерката на Германия не се страхува от Путин: „Тя много добре и от дълго време го познава, и знае как да говори с него“. А Путин никога не изпуска възможността да заплаши Меркел „смесвайки заплахи, комплименти и спомени“. Оланд припомня, че в Сочи Путин настоява на срещите да присъстват… кучетата му, знаейки, че Меркел не харесва тези животни. „Тя е невероятно търпелива, свикнала е на продължителни преговори, а също – което изглежда невероятно – почти няма нужда от сън“ – споделя мислите си бившият френски президент.
Оланд твърди, че първият чернови вариант на минските споразумения е бил написан от Меркел. „Тя не позволи на никого, дори на съветниците си, да формулират пунктовете на споразумението. Такъв е нейният темперамент и нейната методика: тя е много сериозна, старателна и внимателна. Порошенко и Путин постоянно си повишаваха тон. Руският президент беше толкова изнервен, че започна да заплашва окончателно да смаже армията на своя опонент. Така той се издаде, че в Източна Украйна наистина има руски войски. Путин се сепна и се взе в ръце.“
„Порошенко неотклонно бранеше суверенитета на страната си, докато Путин се стремеше към автономия за бунтовническите провинции и искаше да отложи с още три седмици прекратяването на огъня. Той беше дотолкова неотстъпчив, че отричаше да има директна връзка с главатарите на сепаратистите и казваше, че не може да реши нищо вместо тях и настояваше да се консултираме с тях“, пише в спомените си Оланд.
Украинската журналистка Ала Лазарева отбелязва, че Франсов Оланд без колебание посочва виновните за свалянето на самолета МН-17. „Няколко месеца преди преговорит, – пише той, – през юли 2014, ракетата, изстреляна от проруските бунтовници, случайно уцели самолета на малайзийските въздушни линии в района на Донецк, при което загинаха 298 пътници, от които 80 бяха деца“.
Бившият френски лидер разказва, че преговорите в Минск вървели много бавно, постоянно възниквали възражения, които било трудно да се разрешат. „В седем сутринта, след безсънна нощ Путин продължаваше да се вкопчва във всяка възможност да отложи прекратяването на огъня. За да постигнем резултат, ние се аргументирахме с антируските санкции, които вече бяха обявени. Той се правеше, че не разбира или не чува какво му казваме. Най-накрая се разбрахме, че прекратяването на огъня ще настъпи след четири дни, а след това ще бъдат отведени тежките оръдия и ще бъдат обменени пленниците. Беше отхвърлена автономията на провинцията. И изведнъж Путин заявява, че трябва да се консултира с главатарите на сепаратистите. Техните емисари също били в Минск. Къде именно? В някой хотел или в съседния до нас кабинет? Но ние така и не ги видяхме.“
Бившият френски президент разказва, че Путин излязъл, а той заедно с Меркел и Порошенко се опитал да дремне в креслата. В девет сутринта става ясно, че сепаратистите не са съгласни със споразумението. Меркел и Оланд бързат, защото трябва да се връщат в Брюксел. „Този път търпението ни се изчерпа. И дума не можеше да става да се предадем. Ние настояхме да се срещнем незабавно с руския президент и разбрахме, че докато ние сме се опитвали да поспим в залата за преговори, той се разположил в голям кабинет с легло, което дори изглеждаше удобно. През тези два часа той беше си починал и имаше много по-свеж вид от нас…“
„Ангела Меркел с леден глас обеща на Путин продължителна изолация, а той беше разколебан и все търсеше начин да спечели време… Неговата цел беше максимално да ослаби Киев, надявайки се впоследствие да види на власт команда, която да бъде по-отстъпчива пред руските интереси и по-отдалечена от Европейския съюз. Повече от всичко той не искаше Украйна да се присъедини към НАТО и да получава от нея оръжие, което можеше да измени баланса на силите. Путин излезе да позвъни. След няколко минути той се върна и съобщи, че сепаратистите – същите онези, за които сутринта казваше, че не ги познава, – се съгласили.“
В книгата си Оланд отбелязва, че войната на Руската федерация с Украйна често е определяна като причината за новата Студена война между Русия и Запада. „Това не е съвсем вярно – счита бившият държавен глава. – Разбира се, Владимир Путин се опитва да възстанови своята зона на влияние върху териториите на бившата съветска империя. Но вече не се става въпрос за конфронтация между радикално противоположни обществени системи. Става въпрос за борба между национални интереси. Ръководителят на РФ предпочита да вижда около страната ледената ивица на покорени земи. Неговата тактика е да насърчава сблъсъци между неговите приятели с враговете му, за да може след това да замразява тези конфликти. На границите с Украйна, Грузия, Молдова, Азербайджан вече се е образувала сива зона. Тези държави са независими, но са ослабени.“
Ала Лазарева припомня, че именно Оланд отказа да предаде на РФ „Мистралите“ въпреки подписаната от неговия предшественик спогодба и платения аванс. След излизането от голямата политика Оланд стига до извода: „Компромисите, които се приемат набързо, са необходими, но те не решават същността на проблема: установява се крехък мир, а реалността, наложена от руснаците, се превръща в норма. Войната може да бъде забавена, но господството се вкоренява. Путин си служи със заплахи, за да му бъде по-удобно да преговаря. Той не завладява, а отхапва територии, хапка по хапка “
Материалът е публикуван на сайта за борба с пропагандата StopFake.
