В разгара на изборната кампания в Германия, в която ще се реши дали Ангела Меркел ще продължи да води немския народ и Европа, или ще бъде заменена на канцлерския престол от социалдемократа Мартин Шулц, германският канцлер направи изненадващ и внезапен ход, с който за пореден път изигра своите опоненти. Ходът е показателен за стратегията на Меркел, в която могат да се открият шест златни правила, които споделя с нас Economist.
В неделя Мартин Шулц заяви, че не би подписал коалиционно споразумение, ако то не включва въвеждането на еднополови бракове в Германия. Кандидатът на социалдемократите (SPD) за канцлер не е единствен. Зелените и либералната пропазарна FDP също направиха подобна заявка.
И Ангела Меркел бе попитана каква е позицията ѝ миналата вечер в токшоуто “Brigitte”. Преди германският канцлер е отхвърлял идеята. През 2005 г. тя заяви, че “съпругът и съпругата, бракът и семейството стоят в основата на обществения ни модел и другите начини на живот не следва да получават същата конституционна закрила”. Този път обаче тя смени позицията си, като заяви, че това е “въпрос на съвест”.
На следващата сутрин на пресконференция на социалдемократите г-н Шулц бе попитан как канцлерът би могла да откаже на депутатите гласуване по съвест, ако това, по нейни думи, е “въпрос на съвест”. И тогава Шулц обяви, че социалдемократите ще насрочат вот за въвеждането на еднополови бракове (каквито вече са въдени в провинция Рейнланд-Пфалц през 2015 г. от управляващата местна коалиция на социалдемократи, либерали и зелени.)
И още същия следобед г-жа Меркел позволи на парламентарната си партия да гласува по съвест. Така изглежда напълно възможно Бундестагът да подкрепи еднополовите бракове още този петък.
Събитията от последните 48 часа показват точно как г-жа Меркел управлява Германия. Фактът, че канцлерът все още доминира политиката на страната след 12 години начело, е впечатляващ.
Шест златни правила са водещи за нейния успех:
- Учи се от предишните избори
Политическият подход на г-жа Меркел е сбор от поуките, които тя си е извела от предишните избори. През 2002 г. партията ѝ бе надиграна от център-левия канцлер Герхард Шрьодер, който бе готов да критикува десния американски президент [Буш-младши]. Днес тя целенасочено се дистанцира от Доналд Тръмп. През 2005 г. плановете на партията ѝ ХДС за данъчна реформа и “малка държава” почти ѝ костваха изборите. Оттогава насам тя не е мърдала от икономическия център.
През 2009 г. г-жа Меркел успешно спечели изборите с програма за стабилност, която повтори през 2013 г. и през настоящата кампания.
По време на телевизионно предаване през 2013 г. г-жа Меркел бе елегантно въртяна на шиш, когато Патрик Пронк, потенциален гласоподавател за ХДС, искаше да знае защо тя няма да позволи на него и партньора му да си осиновят дете. Канцлерът увърташе, завършвайки: “За мен това е трудно. Знам, че не мога да удовлетворя надеждите ви”. Изглежда, тя се е поучила от този момент и за тази кампания смята да затвори въпроса с гей правата.
II. Постоянно преразглеждай предишните си позиции
Г-жа Меркел не е либерал. Тя е християндемократ. Поради това предишната ѝ позиция за еднополовите бракове и осиновяването навярно е била искрена. Но за човек, който е водил Германия за последните 12 години, не изглежда предишните ѝ позиции да ѝ тежат. Един от критиците ѝ – Гертруд Холер – твърди, че г-жа Меркел управлява Германия като една постоянна фокус група – пробвайки нови политики и идеологически въгледи толкова често, колкото бакалията изпробва нови продукти в магазина си.
За г-н Холер това е признак на освободен от ценности опортюнизъм, но за привържениците на канцлера това говори за усета на г-жа Меркел към променящите се нужди и нагласи на електората.
Така или иначе, канцлерът обясни новата си позиция с това как среща с лесбийска двойка в избирателния ѝ район на Прибалтика е довела до това да си промени позицията. Канцлерът е усвоила до съвършество изкуството да си променя позициите.
III. Не се движи по-бързо от обществените нагласи
Г-жа Меркел непрестанно поръчва и разучава социологически проучвания. Нейната политическа гениалност е в това да бъде подготвена за промени на мнението в определени критични моменти, но също така да преценява кога е настъпъла трайна промяна на обществените нагласи по дадена тема.
Социологическата агенция Allensbach сочи, че броят на немците, които подкрепят еднополовите бракове, за първи път е задминал този на противниците през 2010 г. (Германия изостава от повечето западноевропейски страни по отношение на социалния либерализъм.) Днес около две трети от избирателите подкрепят еднополовите бракове. И канцлерът в типично неин стил застава зад тази промяна на мнението.
IV. Премахвай причините да не бъдеш неодобряван
В англосаксонския свят обикновено мислим, че на изборите идеята е да убедиш хората и да ги накараш да те харесат. Така обаче се пропуска една друга страна на кампанията: да понижиш бройката на тези, които ще отидат до урните в подкрепа на твоя опонент.
Г-жа Меркел е забележителна в това за яд на социалдемократите. На партийния конгрес в Дортмунд миналата неделя г-н Шулц определи “асиметричната ѝ демобилизация” като атака над демокрацията.
И тази седмица г-жа Меркел промени позицията си за гей браковете, неутрализирайки още една тема, която иначе можеше да мотивира либералите по социални теми да гласуват за опонентите ѝ.
V. Триангулирай до безкрайност
(Триангулация – да основеш политическата си стратегия на това да намериш пресечната точка между лявото и дясното. Терминът произхожда от математиката, но навлиза в политиката през 1996 г., когато кампанията на Бил Клинтън го сочи за основна причина за преизбирането на американския президент – бел. прев.)
Миналия месец г-жа Меркел говори на събитие за жените на власт в Берлин, свързано с председателството на Г-20 от Германия. На него тя бе попитана дали е феминист. Повечето политици биха отговорили с да или не и ще се опитат да си обяснят позицията по най-добрия начин. Но канцлерът едва не подкани делегатите да решат вместо нея, като отказа да се определи по единия или другия начин.
Вижте също позицията ѝ за Европа. На задаващите се избори тя трябва да се съревновава срещу силно убеден проевропеец, без обаче да обиди допълнително националистически избиратели. И така това доведе до лозунга на партията ѝ, който е образец за триангулация: “силна Европа означава силна Германия”.
Която и съвременна тема да изберете – интеграция на еврозоната, разходи за отбрана, данъчни облекчения срещу увеличение на разходите, – ще видите, че г-жа Меркел почти винаги е по средата на двата полюса в дебата.
Това е основата на политическия ѝ успех. Каквато и да е темата, тя заема междинната среда, където може да бъде постигнат компромис. Като позволява на депутатите ѝ да гласуват по съвет за еднополови бракове, без да ги подкрепя, тя прави точно това отново.
VI. Движи се бързо, когато събитията го изискват
Г-жа Меркел обикновено обмисля нещата бавно и дълго. На разговорен немски глаголът merkeln (меркелувам) означава “отговарям уклончиво”. Въпреки това канцлерът понякога действа светкавично, ако трябва да превземе територия на политическите ѝ опоненти.
Така направи през 2011 г., когато бедствието във Фукушима я убеди да закрие всички ядрени централи на Германия. И през 2015 г., когато реши да остави отворени границите на страната ѝ за бежанци.
И отново днес. 24 часа след като социалдемократите обявиха позицията си за гей браковете, тя даде сигнал за промяна. И след още 24 часа тя направи своя ход.
Позицията на социалдемократите иначе можеше да се хареса на избиратели, които по принцип подкрепят “Зелените”, но след хода на г-жа Меркел опонентите ѝ изгубиха своята отличителност.
***
Шесте правила показват доводите за и против г-жа Меркел. За нейните привърженици това показва готовност да се съобразиш с общественото мнение и съчетанието ѝ от предпазливост и опортюнизъм я правят демократ за пример.
Тя непрестанно разглежда и преразглежда позициите си по начин, по който избирателите очакват това от политиците си. В този ред на мисли може да се запитаме: Очаква ли се от един политик да наложи гей браковете на страната си, преди тя да е готова за това?
Отговорът със сигурност е “не”. Не се очаква от личност, могъща колкото г-жа Меркел да се бори за нещо толкова фундаментално, колкото е универсалното право на брак.
И това е основната критика на нейния подход. Да водиш не означава просто да чакаш с години и накрая да си смениш позицията, когато електоратът ти вече го е направил. Да водиш означава също така да променяш обществото мнение.
Ходът на г-жа Меркел за гей браковете заслужава приветствие и е показателен за нейните силни страни. А фактът, че идва толкова късно, разкрива и лимитите на нейната сила.
*Статията e от последния брой на сп. Economist, 30.VI.2017 г. Снимка: AP Photo/Victor R. Caivano
