Ако миналата година по това време бяхте посетили столицата на Македония, Скопие, и сега отидете пак, вероятно ще получите мощно чувство за дежа вю – градът, както и през миналата година, отново е обхванат от масови протести.
През август ще се навършат 10 години откакто Република Македония е управлявана от правителства, водени от партията ВМРО-ДПМНЕ. Неин несменяем лидер до момента и министър-председател до януари 2016 г. е Никола Груевски. Играейки умело с парламентарните мнозинства и с изборните процедури, държейки с желязна ръка медиите и подавайки моркова на обществените поръчки на „правилните“ лица, той успя да удържи властта, предизвиквайки на няколко пъти предсрочни парламентарни избори, които успя да спечели, всеки път с малко, но достатъчно. Главна опозиция на ВМРО е Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) – нереформираната партия на бившите комунисти, управлявали през тоталитарния период.
Охридският рамков договор, с който завърши гражданската война през 2001 г., дефакто дари на Република Македония смесен режим на етнократична демокрация, в която с групови права се ползват и основните етноси, с цел да се гарантира по-справедливо представителство на малцинствените интереси в държавната политика.
Това наистина доведе до етнически мир, но и също, както можеше да се очаква, до етническо капсулиране и етнонационализъм, до създаване на мощни политико-бизнес лобита и мощна политическа етнически оцветена корупция. Охридският договор обричаше Македония на всякакъв вид напрежения, включително междуетнически, поддържайки винаги тлееща заплахата за целостта на републиката.
Столицата Скопие, която беше доста нетипичен пример за архитектурен и градоустройствен модернизъм на Балканите, е на практика построена наново след голямото земетресение от 1963 г. с широка международна помощ и по проекти на световноизвестни архитекти.
През 2010 г. голяма част от столичаните бяха възмутени и изненадани от кратък видеоклип с архитектурна визуализация, наречен „Скопие 2014“ и представящ радикално преустройство на центъра в национал–патриотичен стил, включващо построяване на множество нови сгради в псевдокласически стил (наричан в Македония и „барок“), преустройване на обществените пространства, включително чрез смяна на фасадите на сградите по централните площади, построяване на няколко нови моста над Вардар и поставянето само на няколко квадратни километра в центъра на града на стотици статуи на исторически фигури, между които и гигантски 25–метров пеещ паметник–фонтан на Александър Македонски.
Без никаква прозрачност за цената, авторството, проектирането, целта и крайния вид на преустройството, започна невиждано строителство в центъра на града. Независимо от периодично припламващите протести на възмутени граждани, студенти и архитекти, всичко показано във видеоклипа постепенно беше реализирано, чак до СТОТИЦИТЕ статуи от камък и бронз на всевъзможни фигури от македонското минало – от Александър Македонски и баща му Филип, през средновековни владетели и дейци от възраждането и национално–освободителното движение, чак до членове от комунистическата съпротива (наричани накратко „борци“). Част от тези исторически фигури са почитани и в България, като Солунските атентатори, наричани в Скопие „Гемиджиите“, Гоце Делчев, Даме Груев, цар Самуил и много други.
„Скопие 2014“ всъщност е най–видимата и най–скъпата част от политиката по „антиквизация“, тоест от реформирането на македонската национална идентичност като директен наследник на античната империя на Александър Македонски, със страничен ефект почти пълната еманципация от всякакви символни връзки с България и с българската история и пълното изместване на историческия дебат за Възраждането, съпротивата през Втората световна война и наследството от комунизма към този за древната антична история и към спора с Гърция за името на държавата.
Нито паметниците, нито обществените пространства, нито набързо построените и префасонирани обществени сгради се отличават с някакви особени архитектурни или естетически достойнства, нито пък изпълнението им е много качествено. „Стиропорена античност“ – така коментираха македонски интелектуалци, когато част от нововъведенията започнаха да се рушат веднага след построяването си.
За капак, в коритото на Вардар се появиха и два непредвидени в проекта испански галеона–ресторанти, стъпили на бетонни площадки. Единият от тях вече е напълно завършен и натъпкан с новобогаташки кич – с позлатени орнаменти и мебели „ампир“, с манекени, облечени в униформите на антични воини, с улични осветителни стълбове по палубата и с плоски екрани, допълвайки дисни–усещането от града за абслютна и непоправима бутафория.
Протестите през 2015 г.
През пролетта на 2015 г. опозиционният СДСМ публикува десетки часове телефонни разговори на управляващите, записани по неизвестен начин, демонстриращи автократичния, корумпиран, дребнав и отмъстителен начин за управление на държавата – по телефона, без спазване на никакви демократични процедури и без уважение към гражданските права на избиратели и опоненти.
Трийсет и осемте „бомби“, както бяха наречени тези записи, разкриха и уговорките на премиера Груевски, вътрешната министърка Янкуловска и шефа на службите Миялков (пръв братовчед на Груевски) да бъде покрито убийството на 22–годишния Мартин Нешковски от силите на реда по време на проправителствен митинг. Това предизвика мощна вълна от недоволство и протести през май 2015 г., невиждани като масовост още от началото на независимостта, с искания за разследване, съд и оставки.
Властта в Скопие нито веднъж не оспори истинноста на записите, а заяви, че те са част от план за дестабилизация на Македония. Жестокото противодействие на протеста чрез насилие и арести доведе до неговата ескалация.
Гражданите създадоха движението „#Протестирам“ с три основни искания:
– Незабавна оставка на правителството и поемане на политическата отговорност;
– Незабавно освобождаване на задържаните активисти след 5 май 2015 г.;
– Ново правителство, което да демократизира държавните институции.
Пред сградата на правителството беше организиран „Лагер на свободата“, където на широка сцена се водеха дискусии за бъдещето, а пред нея бяха разположени няколко редици палатки на протестиращи.
За пръв път македонци и албанци заедно протестираха срещу властта. За пръв път в протестната коалиция се включиха ЛГБТ активисти, социалисти, радикални леви, либерали, граждански движения и др., което даде надежда, че съдбата на Македония не е предрешена като затихваща и разделена по етнически линии страна.
Въпреки че властите си организираха и контрапротест в собствена подкрепа, включващ, според някои оценки до 70 000 души (виж този размах, Орешарски!), македонските протести постигнаха значителен успех.
Тогава те приключиха с договора от Пържино между четирите най-големи партии, сключен с посредничеството на дипломати от ЕС, който предвиждаше установяването на междинно правителство, плавно предаване на властта в ръцете на СДСМ, създаване на Специализирана прокуратура, която да разследва случаите от изтеклите записи и провеждането на предсрочни избори през юни 2016 г.
Шарената революция на 2016 г.
През април 2016г. издигнатият от ВМРО–ДПМНЕ македонски президент Георге Иванов, под предлог че разрешава криза, която не е в интерес на Република Македония, а на „чужди интереси“, използва конституционните си правомощия и взе решение да помилва и да прекрати производствата на Специализираната прокуратура срещу десетки политици, включително срещу бившия премиер Груевски, както и срещу Зоран Заев, опозиционният лидер на СДСМ, разследван за държавна измяна по обвинения от началото на 2015 г.
До този момент, разследванията на Специализираната прокуратура въобще не вървяха гладко, а бяха непрекъснато подложени на натиск и подмолна съпротива и отвън и отвътре, включително от съда. Мистериозното самоубийство на Коста Кърпач, едно от обвинените и впоследствие помилвани лица, собственик на компанията „Финзи“, притежаваща портала „Нет Прес“ засилиха подозренията за наличието на саботаж, насочен против действията на прокуратурата.
Проблематични от правна гледна точка, защото реално представляваха намеса в работата на съдебната власт, действията на президента Иванов бяха искрата, която отново подпали фитила на македонското протестно движение. Десетки хиляди отново излязоха по улиците на Скопие да протестират, искайки оставка на правителството и отлагане на изборите на 5 юни, поради опасения, че не е гарантирана тяхната честност и свободно провеждане. Управляващите и поддръжниците им бяха на друго мнение – че изборите са единствения начин за разрешаване на политическата криза и за избягване на „украинския сценарий“ за Македония.
Този път революцията е шарена, тоест многоцветна. Колонадите, белият облицовъчен камък, безбройните скулптури, бронзът и патриотично–клерикалните послания на „Скопие 2014“ и на подобните проекти в другите градове, са възприемани като символи на авторитарния, дори наричан „фашистки“ или „фашизоиден“ режим на ВМРО-ДПМНЕ.
Затова и те станаха мишена на гнева на гражданите. Протестиращите започнаха да замерват с балони, пълни с разноцветни бои държавните и общински сгради, новопостроените паметници, портата „Македония“ (новопостроената триумфална арка), както и специално подготвени портрети на управляващите политици и на президента Иванов, презрително наричан „фикус“ от демонстрантите, намекващи че ролята му в управлението на държавата се свежда до тази на стайно цвете в кабинета на премиера.
Както и през 2015г. протестите са мирни и ненасилствени, но реакцията на проправителствените медии е напълно предвидима – според тях виновни за дестабилизацията на държавата са опозиционните политици, бежанците, Сорос и политиката на САЩ.
Освен цветните бомби, се забелязват и други разлики – като че ли тази година протестите не са толкова доминирани от СДСМ, а повече от гражданските движения.
Млад протестен активист и учен обяснява: „Проблемът е, че на терена има големи напрежения между СДСМ и част от НПО-тата от една страна, и голяма част от активистите от друга.“ В Протестното движение участват и множество организации, повечето леви – „Сoлидaрнoст“, „Ленкa“, „Мугрa“ („Зора“, левият студентски блoк) и пaртията „Левицa“, чиито активисти са редовно репресирани от властите. Лидерът на „Левица“ – Здравко Савевски, е под домашен арест.
Албанският Опозиционен съвет организира отделен протест „Ден Д: Правда, достойнство, демокрация“, но албанци и македонци продължават да маршируват заедно в шествията.
По–големите градове също са обхванати от протести, включително и тези с преобладаващо албанско население – Тетово, Струга. Протести има във Кичево, Велес, Струмица и Прилеп. В Битоля действа „Движение Битола“, което напечата банкноти с номинал 360 000 евро в протест срещу кмета на града Владимир Талески, обвиняван че е злоупотребил с общинския бюджет за горива.
Междувременно, против Груевски се изказват и множество водещи и международно признати интелектуалци като познатите у нас Влатко Стефановски и Милчо Манчевски. Дори тези, които довчера обслужваха режима по идеологически и исторически проекти го напускат, като Дарко Митревски, режисьорът на „Трето полувреме“ – филм, чието действие се развива по време на българското управление на Македония по време на Втората световна война.
Ще успеят ли протестите? Според млад македонски писател, много хора смятат, че Никола Груевски притежава „машина за гласуване“ и само арестът му може да срути цялата пирамида. Проблематична е и ситуацията с тези в държавната администрация, които представляват голям процент от работещите в бюрократизираната македонска държава и които дължат работните си места на управляващата ВМРО–ДПМНЕ. А всеки от тях носи със себе си и гласовете на семейството си.
„Ако някой от властта влезе в затвора, тя ще се срути като кула от карти“ споделя младият македонец, „тъй като не става дума за идеология, а за клиентелизъм.“
Заглавна снимка: Ванчо Джамбаски, FOSIM
