От Самуил Петканов във Фейсбук
В работата ми като сценарист се натъкнах на две разочарования. Като рекламист – клиентът, а като телевизионен сценарист – продуцентът/редакторът решават кое ще мине и ще стане. Сега сценарият се пише от всекиго. Всеки пише своята малка роля, а някои успяват да направят ролята си по-главна от другите. Нормално.
Някои викат по-силно. Някои пишат с по-големи букви. И тежат по свой начин.
И историята при този колективен труд е силно вероятно да е тъпа. С тъп, дори несъществуващ край. Изпитвал съм го в далеч по-ненапрегнати случаи, с по-малък залог и с по-малко действащи пред и зад кулисите лица.
Само че това е живо предаване и без възможност нещо да бъде спряно и да се презаснеме.
Сега е време за смелост. Импровизация. И правене на точно тези сцени, които “няма да минат”.
И дори те е най-вероятно да са слаби. Тъпи. Накриво. Ядосващи. Отблъскващи.
Но добрият сценарист се бори за текста си. И за това колкото и да му го счупят, да стигне до края, който ще осмисли всичко.
И докато мога, ще пиша този сценарий, така че краят да е това, което осмисля историята. А това, което осмисля историята е обратът. В случая – слабите да победят недосегаемите.
Дебна.
И ще направя всичко по силите си историята да си заслужава.
Снимка: Мария Маринова за ТерминалНО
