SHARE

Аз, скъпи приятели, обичам Англия от най-ранна възраст. В началото бяха Мечо Пух и Киплинг, после се запознах със сър Тери, Дъглас Адамс, Уудхаус, Дикинс, оная непоправима хулиганка Джейн Остин, Конан-Дойл. Намерих и Бийтълс, Ролинг Стоунс, Мейдън и The Smiths, Стивън Фрай, Адел. Обичам Англия заради това, че тя първа се опълчи на Хитлер и не се поколеба да бутне Империята на Злото към бунището на историята. Заради безкрайната зеленина, заради самоиронията. Заради това, че хората знаят как да спорят с познати и непознати, така че да запазят и своето и чуждото достойнство.

Когато първо видях Лондон преди 20 години и цялата ексцентрична шарения на този град ме накара за първи път да помисля, че съществува живот и извън родния ми град. Прекарах над десетилетие в Америка кроейки планове как да се върна в Лондон. И се върнах. Лондон стана мой дом: с всичката си помпозност на запад, с декадентството на изток, с огромната мозайка хора от всякъде на север, с преобразените стари фабрики, запазените сгради- красиви и грозни. С честността, която Лондон показва когато говори за себе си. С футбола, с музиката, с традиционната британска “тика масала”, с фундаментално доброто възпитание на местното население. С всичките странности на един осеммилионен град който е бил столица на най-голямата империя в историята и продължава да привлича всякакви хора: учени, артисти, банкери и обикновени мошеници, загубили пътя си млади мъже и жени, намерили себе си хора на средна възраст.

Днес тая чудесна държава завършва първата фаза на една чудовищна, но неизбежна историческа глупост. Всеки голям народ трябва да мине през някаква историческа криза на средната възраст и англичаните го правят с далеч повече човечност от други нации. Разбира се, не идва края на света. Ще минат години, нещата ще улегнат. И новото поколение ще намери обратния път към европейския дом. А аз ще наблюдавам всичко това с топлото чувство, че в джоба ми стои един документ, който ми позволява свободно да живея и работя в цяла Европа.

Припомняме ви и първия текст на Никола Пенев в деня, в който „народът се произнесе“ на референдума за излизане на Великобритания от ЕС:

На НАРОДА му омръзна от здрав разум

 

 

SHARE
Доктор по математика от Станфордския университет.