SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя коментира мястото на Европа и Швеция в света на несигурност, руска агресия и възход на расизма. 

Зимна вечер в Стокхолм, светлините мъждукат, а снегът пада навън. “Ами ние – питат ме, които сме тук на север? Какво става с нас?” Моите шведски спътници са журналисти, анализатори и държавни служители, хора, които се интересуват от националната сигурност на страната си. Нито са елит, нито са богати, но споделят общ светоглед. Те вярват, че успехът на страната им зависи от Европейския съюз и отворените пазари. Те също вярват, че сигурността им зависи от задълженията на САЩ към Европа. И откакто президент стана Тръмп, те изведнъж се оказаха в бездънната бездна.

Тях не ги притесняват партийните дрязги. Това са консерватори – за шведските стандарти – и републиканските президенти са се разбирали с тях в миналото. Туитовете и фукането на Тръмп също не ги притесняват особено, въпреки че го намират за непристойно. Истинският проблем е по-дълбок: Шведският икономически и политически модел зависи от Pax Americana – сбора от писани и защитавани от Америка правила, които водят трансатлантическата търговия и политика от 70 години – и те се притесняват, че Тръмп ще срине Pax Americana. И не са сами в тези си мисли – версии на този разговор се случват във всяка европейска столица, а и немалко азиатски също така.

Шведите имат конкретни притеснения и едно от тях е Русия. За последните няколко години Русия се заиграва с техните въздушни и военноморски сили, навлизайки в шведското въздушно пространство и изпращайки подводници в близост до брега.

Притеснените шведи върнаха подготовките за гражданска отбрана и изглежда се задават и други нововъведения. Веднъж шведската неутралност бе полезна фикция – както за тях, така и за САЩ, защото Швеция можеше да заеме ролята на преговарящ. Днес подкрепата при шведите за присъединяване към НАТО е по-висока от всякога. Но, изглежда, закъсняха – ако американският президент е колеблив за НАТО, то какъв е смисълът?

Състоянието на Европейския съюз също ги притеснява. Шведите са малка страна, но имат големи компании и всички те имат големи инвестиции и търговски споразумения из Европа. Навярно Brexit е причинил повече паника тук, отколкото където и да е другаде в Европа – Швеция дълго време разчиташе на Британия да защитава тезата за по-отворени и по-малко регулирани европейски пазари.

В миналото и Съединените щати са защитавали подобни тези, но какво сега? Ако Съединените щати се посветят на “Америка е първа”, тогава дипломатите на САЩ едва ли ще помогнат на Швеция да развява флага на свободната търговия, както правеше в миналото.

Това, което ги притеснява повече от всичко, обаче е друго: Отново и отново ме питат за Стивън К. Банън. В хода на разговора става ясно, че те са чели и знаят повече за него от мен.

Идеята за превъзходство на бялата раса е здраво пуснала корени в СкандинавияАндеш Брайвик, които уби 77 души през 2011 г. в Норвегия, е най-известният пример.

Швеция също си има домашно отгледани популисти в лицето на шведските демократи, които споделят проруските и антимюсюлмански симпатии на Банън. Шведските ми приятели си мислят, че страната успешно е приела и асимилирала голям брой бежанци за последните няколко години, но, разбира се, има и напрежение и то може да бъде експлоатирано. Дали американската администрация, с умисъл или не, ще помогне на северните националисти?

Никой от спътниците ми не стига толкова далеч, колкото изключителният едиториъл в немското списание Der Spiegel, който призова немците да “отстояват това, което е важно: демокрацията, свободата, Запада и съюзниците му” и който моли европейците да започнат да планират своите политически и икономически защити “срещу опасния президент на Америка”. Но и тези шведи биха искали да създадат нова форма на европейска сигурност. Трябва да се обмисли създаването на балтийско-скандинавски военен съюз, а европейските системи за отбрана трябва да получат нужното им внимание и инвестиции.

Светът е по-опасен, отколкото те са си представяли, съюзите и институциите, на които толкова време са разчитали, може би се разпадат. “Сами сме”, ми написа един от тях на следващия ден. Което до голяма степен обобщава как се чувстват останалите американски съюзници сега.

*Снимка: Доналд Тръмп и неговият главен стратег Стивън Банън. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.