Януш Бугайски е старши сътрудник в Центъра за анализ на европейските политики (CEPA) във Вашингтон, автор е на 20 книги за трансатлантическите отношения, Русия и бившите съветските сателити. За центъра той коментира настоящата ситуация в Македония.
Когато започна насилственото разделение на Югославия през 1991 г., основната опасност бе от потенциален конфликт за Македония, който щеше да въвлече няколко съседни държави. Двадесет и шест години по-късно отново съществува възможността за голям конфликт в региона заради Македония.
Македонският президент Георге Иванов причини най-скорошната вътрешна политическа криза, като блокира създаването на социалдемократическо правителство. След малка преднина от последните избори през декември социалдемократите успяха да сформират работеща коалиция с албанската малцинствена партия – Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). Ако решението на Иванов не бъде преодоляно от парламента, кризата ще се задълбочи и приеме етнически измерения.
Иванов възрази срещу “Албанската платформа” – споразумение, подписано между трите малцинствени партии, съдържащо определени условия, при които те биха влезли в управлението. Основните елементи на платформата са признаване на албанския като втори официален език на държавата и поравно разпределение на ресурсите към регионите на страната, включително западните области, в които преобладават албанците.
И така албанската ДСИ реши да влезе в коалицията със социалдемократите поради две основни причини: недоволство от управляващите ВМРО-ДПМНЕ, които отказват да въведат албанските настоявания, и големите скандали, главно този за подслушване около ВМРО, които допълнително отдалечават страната от нейното членство в НАТО и ЕС.
ВМРО не иска да губи контрол над правителството, а лидерът им може да бъде обвинен. Но без албанския им партньор ВМРО няма нужното мнозинство в парламента, за да бъде одобрено правителството им.
Има два основни риска за ескалация на конфликта: политическите противопоставяния между македонците и етническото разделение между македонци и албанци. В най-опасния сценарий албанските лидери ще се откажат от планираните коалиции и ще започнат да търсят политически решения като федерализация, ако политическата криза продължи до безкрай.
ВМРО се опита да отклони вниманието от разследванията за злоупотреба с власт, като заговори, че “Албанската платформа” ще разпокъса националното единство и унищожи държавата. Те също така твърдят, че албанският премиер Еди Рама, който бе домакин на подписването на платформата в Тирана, се намесва в македонските вътрешни дела и има амбиции, далеч надхвърлящи платформата.
И тук на сцената се появява Москва.
За Кремъл Македония е удобно място за подклаждане на национални разделения на Балканите и разпространяване на антизападни сантименти. Засилената ѝ пропаганда съдържа две основни послания, които може да си противоречат, но са прицелени към различни групи.
За техните граждани и чуждестранните им партньори като Сърбия и Гърция руснаците отхвърлят Македония, Босна и Херцеговина и Косово като американски “проекти”, създадени да служат на интересите на САЩ и НАТО. И трите държави се определят като изкуствени и временни образувания и трябва да бъдат блокирани от членство в НАТО и ЕС.
В същото време, за да се харесат на македонците, Москва твърди, че се извършва антинационален заговор в Скопие, който се режисира от САЩ. Дори още по-страшното – Вашингтон иска да отреже територии от Македония и Сърбия, за да създаде по-голяма Албания. И така Кремъл се представя като защитник на македонската държава в борбата с албанското разширение и предполагаемия мюсюлмански тероризъм.
Колкото по-отчаяно е ВМРО, че ще се раздели с властта, толкова по-вероятно е да се присъеди към кремълските обвинения към албанците. И този подход може накрая наистина да доведе до конфликт, ако албанските партии са изключени от управлението, докато двете основни македонски партии продължат да се боричат, оставяйки страната далеч от Запада и изложена на руски интриги.
ВМРО организира протести срещу социалдемократите в големите градове и прави “патриотични обвинения” , които са насочени срещу предполагаемата албанска доминация в страната и осъждат чуждестранното влияние. Подобни ходове са благодатни за прикритата манипулация на Москва, която включително е захранена чрез пари и медии.
Кофликт вътре в Македония може бързо да ескалира и въвлече както Албания и Косово – в защита на техния етност, – така и да задейства отново антиалбанската кампания на сръбското правителство, както и дори да привлече членките на НАТО България, Гърция и Турция, които може да застанат на различни страни в този конфликт. Всякакви териториални претенции от една страна в този конфликт ще доведат до искания от други и потенциал за насилие.
За да се предотврати македонската криза и нарастващата дестабилизация, Вашингтон трябва да стане по-активен участник. Балканският регион бързо се превръща в изпитание за администрацията на Тръмп дали може приложи “както пръчката, така и моркова” в това да защити западните интереси и европейската сигурност
Силната дипломация може да бъде обединена с обещание Македония най-накрая да се присъедини към НАТО, без значение под какво име. Това ще отблокира две пречки пред прогреса на Македония – създаването на двуетническа коалиция, която остава вярна на целостта на държавата, и края на гръцкото вето над членството на Македония в НАТО.
Тези ходове ще обезоръжат както проалбанските, така и просръбските изкушения. И най-важното за САЩ: ще намалят влиянието и провокациите на Русия в този все още буреносен полуостров.
Снимка: Juan Antonio F. Segal
