В навечерието на 9-и май кметът на столичния район „Лозенец“ Константин Павлов публикува във Фейсбук своя позиция до кмета на София Йорданка Фандъкова, в която предлага преместването на паметника на съветската армия, намиращ се на булевард „Черни връх“ . На негово място районният кмет предлага да се създаде парк, носещ името на руската журналитстка Анна Политковская.
Това стана повод да получи личен отговор от посланика на Русия в България Анатолий Макаров, който публикуваме без редакторска намеса, защото е красноречив на много нива:
Уважаеми господин Павлов,
Появило се в публичното пространство Ваше писмо до кмет на София r-жа Йорданка Фандъкова относно „премахване на символи на тоталитаризма и съветската окупация от територията на район „Лозенец“ предизвиква дълбоко възмущение.
Идеите за преместването на Паметник-костницата на съветските воини (градина „Черни връх“), на праха и костите на погребани там войници, и създаването на парк „Анна Политковская“ на това място, както и за „преоформянето“ на „Моста на дружбата“ (кръстовището на бул. ,,Драган Цанков“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“) могат да бъдат оценени само като една жестока гавра с паметта на 27 милиона жертви, дадени от съветския народ за спасението на Европа и света от кафявата чума. Предложението да бъде разровен гроба на хора, дали живота си за нашето свободно бъдеще, изглежда повече от кощунствено.
Сигурен съм, че подобни инициативи не могат да бъдат подкрепени от голямата част българско общество и звучат направо покъртително за доживели до днешния ден български ветерани, които рамо до рамо със съветските си другари са се сражавали за Белград, Будапеща, Виена.
Също така бих искал да Ви информирам, че задълженията на Руската Федерация и Република България по опазване на културното и историческото наследие [sic] и военните паметници на територията на двете държави са отразени в редица двустранни документи, включително в Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската Федерация и Република България от 4 август 1992 r. (чл.14), междуправителственото споразумение за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19 април 1993 г. (чл. 10), както и в Декларация на президентите на двете страни от 2 март 2003 г.
Не оспорвайки правото Ви да изразявате собствената си позиция относно развитието и благоустройството на управлявания от Вас район „Лозенец“, искам да подчертая, че заиграването с историята и опитите да бъде заличена паметта на съветските воини, дали решаващ принос за Победата върху нацизма, включително чрез премахване на мемориалите им, е много опасно. Война с паметници в днешния мирен благодарение на саможертвата на съветския воин свят е недопустима и може да бъде интерпретирана като опит за реабилитиране на нацизма и първа стъпка към възраждане на човеконенавистнички [sic] идеологии в бъдеще.
Като човек ангажиран с въпроса на защита на човешки
права не може да не осъзнавате тази заплаха.
Кметът на „Лозенец“ Константин Павлов отговори на свой ред на официалния си профли във Фейсбук:
„Преди няколко дни получих официално писмо от Анатолий Макаров, посланик на Русия в България, по повод съдбата на паметника на бул. „Черни връх“ и на зелената площ, в която е разположен, както и на скулптурните групи на т.нар „Мост на дружбата“, на кръстовището на булевардите „Драган Цанков“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“. Затова в писмо припомних на господин посланика кой е правилният адресат и препратих кореспонденцията ни на външния министър на България, Екатерина Захариева, която е компетентна да вземе отношение по въпроса. Очаквам нейната реакция във връзка с изявлението на Макаров и също така – продължавам да се надявам, че кметът на София най-после ще реагира на призива ми за освобождаването на нашия град от символите на тоталитарната епоха.“
Снимка: Свободна Европа
