Строи се атомна централа за €12 милиарда с руски заем. Без конкурс проектът е връчен на руската държавна компания “Росатом”, въпреки че международната Westinghouse е била готова да участва с проект. Икономическите ползи от централата са най-малкото спорни, а годишните разходи на правителството по изграждането й – тайни.
Въпреки множеството прилики не става дума за АЕЦ “Белене”, а за неговия унгарски аналог АЕЦ “Пакш II”. За бъде изграден проектът, Кремъл ще отпусне държавен заем на Унгария в размер на €10 милиарда, който ще бъде изплащан в продължение на 30 години от Будапеща.
С други думи, Унгария – една от най-зависимите от Русия в енергийно отношение държави в ЕС – ще изгради руска атомна централа с руски пари, а след това унгарците ще изплащат „успешната“ сделка. Почти като нашите енергийни проекти “Южен поток” (който също щеше да бъде изграден с руско финансиране) и АЕЦ “Белене (за която вече плащаме, а дори нямаме централа).
Никой не може да каже и дали проектът е изгоден за Унгария. Подобно на българския казус е възможно никой да не иска да закупува електричество от новите реактори предвид спада на цените в световен мащаб на възобновяемата енергия и увеличаващия се достъп до по-екологични алтернативи.
В същото време 30-годишният дълг на страната от €10 милиарда ще окаже влияние на цената на тока, но какъв точно ще е ефектът остава тайна, тъй като правителството на Орбан крие икономическите анализи, включително и колко ще струва проектът годишно на страната.
Не са ясни и допълнителните суми, които може рязко да набъбнат при започването на строежа, както отбелязва Европейската комисия в доклад от май 2016 г.
Но в България имаме опит с руските проекти и знаем, че тяхната цена винаги нараства изненадващо. По този начин общата цена за изграждането на “Южен поток” щеше да бъде €16 млрд., но през 2013 г. се оказа, че е €29 млрд.
Така и българската част на проекта набъбна с около една пета (ок. €600-700 млн. от първоначалните разчети), а след това при сключването на договор с генералния изпълнител за България – цената скочи с още €300 млн. по информация от “Капитал”.
Спорно е и доколко проектът отговаря на европейското законодателство. От една страна, заемът за АЕЦ “Пакш II” ще бъде отпуснат от държавната руска банка „Внешэкономбанк“, която е под европейски санкции от 2014 г.
От друга страна, останалата част от проекта ще бъде финансирана от държавата, което може да представлява незаконна според правото на ЕС държавна помощ. В момента Европейската комисия извършва проверка на проекта и крайното решение ще зависи от комисаря по защита на конкуренцията Маргарет Вестагер.
Въпросът е дали унгарското правителство не нарушава конкурентоспособността, като подпомага само атомната енергетика за сметка на други видове енергия (напр. водните или възобновяемите източници на електричество).
Австрия също е противник на проекта и правителството във Виена се притеснява, че ако комисията даде зелена светлина на АЕЦ “Пакш II“, това ще доведе до много подобни проекти в Източна Европа. Австрийският вицеканцлер и енергиен министър Райнхолд Митерленер вече е заплашил, че Виена ще заведе дело в Съда на ЕС, ако комисията одобри проекта.
Комисията също така откри наказателна процедура срещу Унгария заради липсата на конкурс при възлагането на проекта на „Росатом“ през 2014 г. Компанията Westinghouse (която българските медии обичат да наричат “американска”, въпреки че е 87% собственост на Toshiba) също е имала предложение за изграждане на двата реактора на “Пакш II”. Не само това, но в свое заявление компанията казва, че е “изразходила значително време и ресурс, за да отговори на технологичните и търговските условия, подготвяйки се за тръжната процедура“. „Вярвахме, че реакторът Westinghouse AP1000 щеше да бъде силно конкурентна алтернатива предвид разговорите ни. За съжаление, никога не ни бе предоставена възможност да предложим цена”, казват те.
Миналия месец обаче комисията спря наказателната процедура, като заяви, че според информация на унгарското правителство техническите параметри на сделката са създали възможност да се пропусне конкурсното начало. Твърдение, с което Westinghouse не е съгласна.
В Европейския парламент също се надигна недоволство – главно от зелените евродепутати – за решението на комисията, но по важното решение – дали Унгария не предоставя незаконна държавна помощ – все още предстои да бъде взето.
Строителството на АЕЦ “Пакш II” е планирано да започне през 2018 г. като първият реактор се очаква да заработи през 2025, а вторият през 2026 г. Разбира се, преди това трябва да се изчистят споровете по европейското законодателство, а Унгария да получи дебелия си заем от Кремъл, който да започне да изплаща.
По един и същи начин Русия се опитва да постави в зависимост (енергийно и финансово) различни държави от ЕС. При удобни правителства тя строи руски проекти със спорни икономически ползи и неясни условия, като по този начин налива пари в собствената си икономика.
А резултатът ни е добре известен – каквото и да се случи с проекта, има сметка, която данъкоплатците на съответната държава ще трябва да платят на дарилото ги с енергиен проект руско правителство. Съвременно крепостничество по Путин, но не е луд този, който яде баницата.
