От Майкъл Пийл, „Файненшъл Таймс“
Руски източници са положили „продължителни и устойчиви“ усилия за дезинформация, за да „потиснат избирателната активност и да повлияят на предпочитанията на гласоподавателите“ на изборите за Европейски парламент през миналия месец, заключава базисен анализ от Брюксел.
Компаниите на социалните медии не са успели да се справят със злонамерената дейност въпреки подобренията в някои области, констатира анализът, предупреждавайки, че с това те рискуват да бъде създадена специална регулация, ако не успеят да се справят по-добре.
Документът, който предстои да бъде публикуван в петък, не прави изводи за това кой стои зад дезинформацията или как е била координирана. Но според него анкетите са установили широкомащабни опити за заблуждаване на избирателите.
„Събраните доказателства разкриха продължителна и устойчива активност на дезинформацията от руските източници, целяща да потисне избирателната активност и да повлияе на предпочитанията на гласоподавателите“, се казва в прегледа на Европейската комисия и на външната политика на ЕС, който е разгледан от FT. „Те обхващат широк кръг от теми, вариращи от оспорване на демократичната легитимност на съюза до експлоатиране на публичните дебати по въпроси като миграция и суверенитет.“
Изборите произведоха сложни и противоречиви резултати, в които крайнодесните партии спечелиха в някои страни, но бяха удържани от по-либерални групи в други. Избирателната активност достигна 25-годишен връх.
Тактиката на дезинформация се е развила бързо в отговор на противодействията от страна на държавите и технологичните компании, се казва в доклада.
„Вместо да провеждат мащабни операции на цифрови платформи… играчите, по-специално свързани с руски източници, сега, изглежда, са избрали по-малки, локализирани операции, които са по-трудни за откриване и разкриване ”, се казва в доклада.
Руското правителство последователно отрича участието в усилията за манипулиране на изборите.
Дезинформацията, цитирана в доклада на комисията, включва използването на априлския прожар в катедралата Нотр Дам, за да покаже „предполагаемия спад на западните и християнските ценности в ЕС“.
Друг пример е, че как някои източници обвиняват за корупционния скандал, който свали австрийското правителство през май, „Европейската дълбока държава“ и германските и испанските служби за сигурност.
Историите, насочени към потискане на гласуването, включват материали, изтъкващи „безсмислието на законодателните правомощия на Европейския парламент“ и „контрола върху него от страна на лобистите“, добавя докладът.
„Съществува трайна тенденция злонамерените играчи да използват дезинформация, за да насърчават екстремните възгледи и да поляризират местните дебати, включително чрез неоснователни атаки срещу ЕС“, се казва в анализа.
Констатациите подчертават спорните области относно това какво представлява дезинформацията. Някои компании на социални медии и защитници на свободата на словото казват, че е важно да се прави разлика между категорично фактически фалшиви твърдения и тези, които са заблуждаващи, защото са свръхполитизирани или лишени от важен контекст.
Докладът отчита усилията на технологичните компании в ограничаването на заблуждаващата реклама, подобряването на прозрачността относно това кой рекламира и свалянето на профили, които разпространяват дезинформация и реч на омразата. Но той ги и призовава да бъдат по-прозрачни относно уебсайтовете, които хостват реклами, да работят повече с проверяващи факти в целия ЕС и да дадат на анализаторите по-голям достъп до своите данни.
В доклада се казва, че комисията планира да оцени до края на годината дали е необходимо да наложи по-строги стандарти за компаниите вместо доброволните рапорти, които понастоящем получава.
„Ако резултатите от тази оценка не са задоволителни, комисията може да предложи допълнителни инициативи, включително и от регулаторен характер“, предупреждава докладът.
